До сега е изследвана едва около една десета от античния град Нове до Свищов, простирал се върху 280 декара площ. Легионният лагер или римските казарми в Нове са разположени на 170 декара и всъщност около военната зона се развива селището, в което вече са добре проучени и експонирани сгради с римското подово отопление, щабът на легиона, пристройката за кръщение до църквата и римската военна болница.
Ако се намери финансиране – държавно или общинско, и през този археологически сезон работата си ще продължат два български екипа.
Доц. Евгения Генчева от Националния археологически институт с музей при БАН ще работи по вътрешната улица, заобикаляща военния лагер и по останките от единствената разкривана до сега у нас сграда, представлявала офицерския клуб на легионерите в късната античност, разказа за "Рано в неделя" археологът от Свищовския исторически музей д-р Марин Маринов:
„Това е схолето на легиона. Това е едно място за събиране на офицерите на първата кохорта на Първи италийски легион. Това схоле е построено през четвърти век. Интересното е, че на практика той е преусторен по-ранен склад за зърнени храни. Много важна сграда, каквато друга няма открита по нашите земи“.
Античният град Нове до Свищов е съществувал от първи до седми век след Христа и минава през много трансформации, което е предизвикателство за работата на археолозите, които го проучват вече шест десетилетия.
„Множеството сгради, които са били разположени на неговата площ, непрекъснато са достроявани, престроявани, ремонтирани и това доста често във всички сектори затруднява археолозите при разкриването на останките от отделните сгради, при изясняването на периодите на тяхното функциониране“.
През юни в Нове идват полските учени от Познан и Варшава. И през това археологическо лято ще работи екипът на д-р Елена Кленина от Познанския университет, разказва още свищовският археолог д-р Марин Маринов:
„Там продължават проучванията на също една много интересна сграда, каквато също нямаме открита до сега и проучена в нашите български земи. Познанският екип смята, че това е армаментариум – склад, в който се съхраняват оръжията на римските легионери, а също така и бойните машини, които използват както Първи италийски легион, които по принцип са на въоръжение в римската армия. Според познанския екип единственият аналог, който има тази сграда, е в Рим. Пак имаме един момент на по-късно преустройство, тъй като армаментариумът е построен през 20-е години на втори век, а през четвърти век отново е преустроен в склад за зърнени храни“, сподели още пред БНР д-р Марин Маринов.
Тазгодишният лауреат на награда от фестивала “Орел на Дунава” – проф. Пьотър Дичек, също ще продължи своите проучвания. Миналата година полякът и екипът му направиха интересно откритие, придобило голяма популярност като римски хладилник от първи век след Христа:
„Това е керамично съоръжение, вкопано в земята, което се е отваряло нагоре. Предполага се, че през лятото в него е слаган лед за съхранение на различни храни, а през зимата и сняг. При разкопките и разкриването на това съоръжение в него са открити останки от храна – животински кости, както и останки от въглен, за който проф. Дичек допуска, че е използван за отблъскване на насекоми, които биха нападнали съдържанието на хладилника“.
Екипът на д-р Агнешка Томас ще продължи проучванията си в южната част на легионния лагер. Работата там е все още в начален етап, тъй като на това място и в Нове като цяло културният пласт е изключително богат и с голяма дебелина, посочи д-р Марин Маринов. Той ръководи втория български екип и планира да продължи своите проучвания западно от западната порта на легионния лагер и на по-късния град, където има разположени сгради извън крепостните стени:
„Които са не по-малко интересни по своя характер от сградите в укрепената площ. Трябва да разкрием южната стена на ранновизантийската базилика, разположена там. Очаква се да бъдат намерени още гробове от ранновизантийския некропол, в който е вкопана тази църква. Също така трябва да продължим да разкриваме останките от римската вила, разположени под некропола“, допълни още за "Рано в неделя" д-р Марин Маринов.
Още по темата в звуковия файл.
"Изкуството да си непослушна" e изкуство на жената боец, но и изкуство на акцията, провокацията, критиката, пърформанса, лекцията и научното проучване. Със смях и разум – така от 40 години жените в американския артистичен колектив Guerrilla Girls отстояват мястото на жените в съвременното изкуство. Емблематично..
Ако на фокус в парламента днес е външната политика, то в последно време някои екзотични въпроси се прокрадват в депутатските глави. Кръв или кърма да се лее в Народното събрание бе само едно от многото им скорошни умотворения. През годините късметлиите в тиража с числа до 240 блестят с култура на килограм – от идеи за модна..
Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков , един от най-популярните български скулптори. Идеята е на Дружеството на пазарджишките художници, подкрепена от гражданска подписка и единодушно приета от местния общински съвет. Всеки, посещавал Пазарджик знае, че емблемата на града е сградата на Старата поща, известна сред..
В Горна Оряховица е петото международно летище в България . За разлика от София, Пловдив, Варна и Бургас, където са останалите, в Горна Оряховица вече трето десетилетие няма търговски полети на гражданската авиация . Летището е отдадено на концесия през 2016 година на дружество, в което държавата има 5%, а останалите са на компания,..
Българската фолклорна формация „Гергьовден“ - Барселона участва в петото издание на събитието „Хоро да е, в Лондон да е". Концертът събра танцьори от Великобритания, България, Италия, Германия и Испания. Две седмици след концерта в Лондон, българските танцьори от Барселона все още са развълнувани от събитието. Венцислав Ангелов..
48-мо основно училище "Йосиф Ковачев" се намира в центъра на София. Будните и любознателни деца, които се обучават в него, са провокирани от отдадени на професията учители, които дават път и на развитието на талантите им. Децата пишат стихове, разкази, пиеси. Три класа се събраха в кабинета по музика, за да участват в предаването "Рано..
Този текст доказва още веднъж задълбочените научни изследвания на Раковски . Той е и дипломат, и изследовател, не само революционер. Този ръкопис той го печата заедно с "Горски пътник" (1856 г.), но не излиза. Това каза пред БНР съставителят на книгата "Георги Раковски. Новооткрит ръкопис от 1856 г." , изследовател и антиквар Александър..
Недостигът на медицински сестри у нас засяга цялата здравна система. Липсват около 30 000 медицински сестри . Това заяви пред БНР доц. Камелия..
"Очаква се новозеландско, дълбоко замразено агнешко, което вече е влязло в България. Вече е в пещерата на Али Баба, започват да го разфасоват ...
Съдебната система се променя през политиката. Политиката обаче не може да оправи съдебната система, тъй като съдебната система не може да дисциплинира..