До сега е изследвана едва около една десета от античния град Нове до Свищов, простирал се върху 280 декара площ. Легионният лагер или римските казарми в Нове са разположени на 170 декара и всъщност около военната зона се развива селището, в което вече са добре проучени и експонирани сгради с римското подово отопление, щабът на легиона, пристройката за кръщение до църквата и римската военна болница.
Ако се намери финансиране – държавно или общинско, и през този археологически сезон работата си ще продължат два български екипа.
Доц. Евгения Генчева от Националния археологически институт с музей при БАН ще работи по вътрешната улица, заобикаляща военния лагер и по останките от единствената разкривана до сега у нас сграда, представлявала офицерския клуб на легионерите в късната античност, разказа за "Рано в неделя" археологът от Свищовския исторически музей д-р Марин Маринов:
„Това е схолето на легиона. Това е едно място за събиране на офицерите на първата кохорта на Първи италийски легион. Това схоле е построено през четвърти век. Интересното е, че на практика той е преусторен по-ранен склад за зърнени храни. Много важна сграда, каквато друга няма открита по нашите земи“.
Античният град Нове до Свищов е съществувал от първи до седми век след Христа и минава през много трансформации, което е предизвикателство за работата на археолозите, които го проучват вече шест десетилетия.
„Множеството сгради, които са били разположени на неговата площ, непрекъснато са достроявани, престроявани, ремонтирани и това доста често във всички сектори затруднява археолозите при разкриването на останките от отделните сгради, при изясняването на периодите на тяхното функциониране“.
През юни в Нове идват полските учени от Познан и Варшава. И през това археологическо лято ще работи екипът на д-р Елена Кленина от Познанския университет, разказва още свищовският археолог д-р Марин Маринов:
„Там продължават проучванията на също една много интересна сграда, каквато също нямаме открита до сега и проучена в нашите български земи. Познанският екип смята, че това е армаментариум – склад, в който се съхраняват оръжията на римските легионери, а също така и бойните машини, които използват както Първи италийски легион, които по принцип са на въоръжение в римската армия. Според познанския екип единственият аналог, който има тази сграда, е в Рим. Пак имаме един момент на по-късно преустройство, тъй като армаментариумът е построен през 20-е години на втори век, а през четвърти век отново е преустроен в склад за зърнени храни“, сподели още пред БНР д-р Марин Маринов.
Тазгодишният лауреат на награда от фестивала “Орел на Дунава” – проф. Пьотър Дичек, също ще продължи своите проучвания. Миналата година полякът и екипът му направиха интересно откритие, придобило голяма популярност като римски хладилник от първи век след Христа:
„Това е керамично съоръжение, вкопано в земята, което се е отваряло нагоре. Предполага се, че през лятото в него е слаган лед за съхранение на различни храни, а през зимата и сняг. При разкопките и разкриването на това съоръжение в него са открити останки от храна – животински кости, както и останки от въглен, за който проф. Дичек допуска, че е използван за отблъскване на насекоми, които биха нападнали съдържанието на хладилника“.
Екипът на д-р Агнешка Томас ще продължи проучванията си в южната част на легионния лагер. Работата там е все още в начален етап, тъй като на това място и в Нове като цяло културният пласт е изключително богат и с голяма дебелина, посочи д-р Марин Маринов. Той ръководи втория български екип и планира да продължи своите проучвания западно от западната порта на легионния лагер и на по-късния град, където има разположени сгради извън крепостните стени:
„Които са не по-малко интересни по своя характер от сградите в укрепената площ. Трябва да разкрием южната стена на ранновизантийската базилика, разположена там. Очаква се да бъдат намерени още гробове от ранновизантийския некропол, в който е вкопана тази църква. Също така трябва да продължим да разкриваме останките от римската вила, разположени под некропола“, допълни още за "Рано в неделя" д-р Марин Маринов.
Още по темата в звуковия файл.
Един млад човек сбъдва мечтата си да помага и да бъде полезен. 29-годишният Петър Илиев се занимава със спешна медицина на терен и води курсове по първа долекарска помощ. Преди това е практикувал професията си на архитект, но един инцидент го връща към една от детските му мечти - да лекува . След като става свидетел на катастрофа , при която..
Над 150 се записаха за летните занимания в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян. "Ваканция в музея, научи българското" ще продължи до 25 юли. Заниманията са за деца от 6 до 12 години. Най-интересното е да готвят родопски ястия, разказва Валентина Василева – директор на музея в Смолян. "Залагаме както на традиционни..
Град Левски отбеляза тържествено годишнината от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. В честването се включи и президентът Румен Радев. В общината отбелязват и 80 години от обявяването на селището за град. Към събралото се множество тази вечер президентът Румен Радев се обърна с думите: "Историята помни ентусиазма и..
Може би за социалните служби Асаф Ясур да е инвалид,но той е параолимпийски състезател по таекуондо, двукратен световен шампион, двукратен европейски шампион и олимпийски шампион от Париж. Дори в момента е на състезание в Корея - родината на този спорт. На конференция на медицинските сестри и брата на Израел за ролята на медиците в неговия..
С фокус върху паметта, справедливостта и бъдещето Турция отбеляза тази седмица 9 години от неуспешния опит за преврат в страната. Какво е отношението към събитията от 15-и юли 2016 г. близо десетилетие по-късно - можете да чуете в репортажа на специалния пратеник на БНР в Турция Мария Петрова. Това, което можете да чуете в началото на репортажа,..
Какво кара чужденци с различни професии и съдби за учат български език? Как една молдовка сбъдна мечтата на покойните си баща и свекър, които не са успели да целунат българската земя приживе? Защо любимата песен на млад полски славист е “Една българска роза”? Тези лични истории на участници в 48-ия Международен семинар по българистика на..
"Когато снимам, не си гледам фотоапарата. Разчитам на това, което съм заснел. То е усещане – още в момента разбираш, че си направил хубав кадър . Има кадри, които си стоят в главата ми, и чакам с нетърпение момента, в който ще отворя компютъра и ще видя какво съм направил." Това разказа пред БНР авторът на проекта "Хората на София" ("People..
Максималният размер на държавната помощ за пострадалите от пожарите е 1914 лв. Това заяви пред БНР Анелия Василева - началник отдел "Социални и семейни..
Какво представляваше цензурата по време на социализма и какви размери имаше тя? Следващият разказ е спомен за хлора в Русе, за Радиото, за..
В Русе е в сила забрана да се консумира алкохол извън заведенията. Решението е на Общинския съвет. Глобите ще бъдат налагани от полицията и са по..