Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Голяма част от музейните образователни програми са насочени към ученици от първи до четвърти клас


Екип от млади учени от Университета по библиотекознание и информационни технологии разработиха проект на тема: „Изследване на съвременни образователни програми на културни институции в България“. Ръководител на проекта е гл. ас. д-р Соня Спасова. Финансирането е осигурено от Фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката. Екипът провежда регулярни срещи и взима участия на международни и национални научни форуми, на които представя резултати от изследването.

Целта на проекта е да се проучат разнообразните образователни дейности, които се реализират в някои от организациите, които са част от институционалната система на националното културното наследство. Културното наследство е носител на социално значима информация и е незаменим ресурс за изграждане на личността и за формиране на ценностна система, особено при реализацията на качествен образователен и възпитателен процес.


Основна роля за представяне на културните ценности от миналото пред обществото имат  различни институции: архиви, читалища, библиотеки, галерии, центрове по изкуства и култура и др., а музеите заемат водещо място в това отношение. Музейните образователни програми като специфичен интердисциплинарен музеен продукт предлагат разнообразие от форми и идеи, както и вариативност на теми и методи на работа. В процеса на проучването са изследвани 27 регионални исторически музеи в страната с общо 186 образователни програми и инициативи, реализирани през 2019 г. От тях с най-висок дял (29% от образователните дейности) е водещ Югозападен район, който обхваща областните градове София, Кюстендил, Благоевград и Перник, следван от Югоизточен (19%) и Южен централен (16%) райони. Най-активни музеи в това отношение са РИМ - Габрово, РИМ - София, РИМ - Благоевград, РИМ - Стара Загора и РИМ - Пловдив.


За качествено провеждане на образователните програми в музйна среда трябва да се отчете липсата на хомогенност в обществената структура. Единен модел за непрекъснатия образователен процес в съвременното общество не може и не би следвало да съществува. При формирането на ефективна стратегия в тази насока би трябвало да се отчете равнището на  потребностите и очакванията, свързани с музейните образователни програми във всяка една структура от обществото. Това са така наречените „целеви групи“ - термин от маркетинга и от рекламата, с който се означава групата от хора, към които е насочена дадена маркетингова стратегия или дейност. Сегментирането на потребителите в хомогенни групи се осъществява чрез проучването на един или група признаци, намиращи се в обща зависимост от обекта на предлаганата дейност или услуга. В 45 % от случаите музейните образователни програми са насочени към ученици, най- вече от начален етап на образование (І-ІV клас).

Интервю на Румяна Василева с гл. ас. д-р Соня Спасова чуйте в звуковия файл.

Снимки: Личен архив.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Анастасия Димитрова

Анастасия Димитрова: Смисловото помнене е 20 пъти по-ефективно от зубренето

Възможно ли е да запаметяваме информациите по-бързо и дълготрайно , възможно ли е да четем по-бързо и въпреки това да осмисляме текста , а да учим по-ефективно или да правим конспекти, които да са оптимално полезни и какво означава "мнемоника" ? " Паметта може да бъде феноменална, а също може и да бъде тренирана , има хора, които са с феноменална..

публикувано на 26.03.24 в 10:39

"Новини с добавена стойност" с Г-н Балев: Пътна карта на Сглобката по модела на руско-турските взаимодействия

Путин и Ердоган го наричат "Турски поток", Борисов и Вучич го повишиха до "Балкански поток". А пък аз съм измислил най-точното наименование - Руско-турски поток. Като Руско-турска война, само че това е Руско-турска газова тръба и то с Пътна карта. Макар че тая Пътна карта лесно се не намира. Защото много трудно се открива из..

публикувано на 24.03.24 в 12:39

„Културни войни“ с Владислав Апостолов: Затвор до живот за „реч на омразата“

Помните ли онзи тревожен фантастичен трилър на Стивън Спилбърг с Том Круз „Специален доклад“, вдъхновен от разказ на великия виртуоз на футуристичните антиутопии Филип К. Дик? Там специаризиран полицейски отдел ловеше престъпници преди да са извършили престъпление. Експериментът приключи ужасяващо, както може и да се очаква. Е, сега..

публикувано на 23.03.24 в 14:50

„По ръба“ с Калина Андролова: Държавата като финансова авантюра

През изминалата седмица имаше бурни дебати в парламента за стойността на Асен Василев като финансов министър. Поводът беше, че Фондът „Сигурност на електроенергийната система“ е в оперативен дефицит. Загубите са се натрупали от разликата между прогнозните по-високи цени на КЕВР за въглеродните емисии и по-ниските цени на пазара, както и от..

публикувано на 23.03.24 в 14:33

Коментар на Петър Волгин: Пак Посолството ще решава

Едва ли има нормален човек в България, който да смята, че преговорите между коалиционните партньори за съставяне на ново правителство буксуват заради тежки спорове по отношение на принципи и реформи. А пък още по-смешно става, когато едните управляващи почнат да обясняват колко неприятно били изненадани от действията на партньорите си, а пък..

публикувано на 23.03.24 в 12:30

Проф. Никола Григоров: Киселините в стомаха се влияят от гена, храненето и стреса

Стомашните киселини и свързаните с тях симптоми са проблем за много хора.  Как действат лекарствата за намаляване на киселинността, колко дълго могат да се приемат и как се лекуват заболяванията, свързани с повишената киселинност, в "Минути за здраве" разказва проф. Никола Григоров от Отделението по гастроентерология на Пирогов: "Причината за..

публикувано на 23.03.24 в 07:20

Депутатите приеха да бъде създаден Съвет за координация на политиките за българите зад граница

Създаването на Съвет за координация на политиките за българите зад граница предвиждат приети на първо четене промени в Закона за българите, живеещи извън Република България.  Парламентарните групи на "Възраждане" и ИТН гласуваха против, БСП се въздържаха.  Съветът ще спомага за решаването на въпроси от координационен характер, свързани със..

публикувано на 20.03.24 в 14:33