Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Голяма част от музейните образователни програми са насочени към ученици от първи до четвърти клас


Екип от млади учени от Университета по библиотекознание и информационни технологии разработиха проект на тема: „Изследване на съвременни образователни програми на културни институции в България“. Ръководител на проекта е гл. ас. д-р Соня Спасова. Финансирането е осигурено от Фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката. Екипът провежда регулярни срещи и взима участия на международни и национални научни форуми, на които представя резултати от изследването.

Целта на проекта е да се проучат разнообразните образователни дейности, които се реализират в някои от организациите, които са част от институционалната система на националното културното наследство. Културното наследство е носител на социално значима информация и е незаменим ресурс за изграждане на личността и за формиране на ценностна система, особено при реализацията на качествен образователен и възпитателен процес.


Основна роля за представяне на културните ценности от миналото пред обществото имат  различни институции: архиви, читалища, библиотеки, галерии, центрове по изкуства и култура и др., а музеите заемат водещо място в това отношение. Музейните образователни програми като специфичен интердисциплинарен музеен продукт предлагат разнообразие от форми и идеи, както и вариативност на теми и методи на работа. В процеса на проучването са изследвани 27 регионални исторически музеи в страната с общо 186 образователни програми и инициативи, реализирани през 2019 г. От тях с най-висок дял (29% от образователните дейности) е водещ Югозападен район, който обхваща областните градове София, Кюстендил, Благоевград и Перник, следван от Югоизточен (19%) и Южен централен (16%) райони. Най-активни музеи в това отношение са РИМ - Габрово, РИМ - София, РИМ - Благоевград, РИМ - Стара Загора и РИМ - Пловдив.


За качествено провеждане на образователните програми в музйна среда трябва да се отчете липсата на хомогенност в обществената структура. Единен модел за непрекъснатия образователен процес в съвременното общество не може и не би следвало да съществува. При формирането на ефективна стратегия в тази насока би трябвало да се отчете равнището на  потребностите и очакванията, свързани с музейните образователни програми във всяка една структура от обществото. Това са така наречените „целеви групи“ - термин от маркетинга и от рекламата, с който се означава групата от хора, към които е насочена дадена маркетингова стратегия или дейност. Сегментирането на потребителите в хомогенни групи се осъществява чрез проучването на един или група признаци, намиращи се в обща зависимост от обекта на предлаганата дейност или услуга. В 45 % от случаите музейните образователни програми са насочени към ученици, най- вече от начален етап на образование (І-ІV клас).

Интервю на Румяна Василева с гл. ас. д-р Соня Спасова чуйте в звуковия файл.

Снимки: Личен архив.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Израел не спира часовника от 7 октомври, докато не са върнати и телата на загиналите заложници

На Площада на заложниците в Тел Авив продължават да се стичат хора от всички краища на Израел. Има такива, които три денонощия не са го напускали. Еуфория! Безброй журналистически екипи правят предавания за първите дни на мира. На огромни екрани повтарят щастливите мигове на завръщането на освободените заложници, откъси от речта в Кнесета..

публикувано на 14.10.25 в 17:16
Д-р Сийка Кацарова

Сийка Кацарова: България е една от дестинациите с най-съвременна СПА инфраструктура

Д-р Сийка Кацарова е новоизбраният президент на Европейската СПА асоциация . Д-р Сийка Кацарова беше избрана за президент на Европейската СПА асоциация "Аз съм ветеран в тази организация. Работя като представител на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм 18 години в екипа на Европейската СПА асоциация, като последните 9 години на..

публикувано на 14.10.25 в 14:18
Мартин Табаков

Мартин Табаков: Когато става въпрос за мир в Близкия изток, винаги съм песимист

"Когато става въпрос за мир в Близкия изток, винаги съм песимист , тъй като да говорим за  Близък изток и мир, това обикновено е оксиморон , вследствие, на което включително и тези много позитивни стъпки, които се предприеха през последните дни, най-малко видяхме формализирането им, мисля, че трябва да се слагат в контекста на някаква малко..

публикувано на 14.10.25 в 10:49
Йордан Божилов

Йордан Божилов: Самите палестинци трябва да се разграничат от "Хамас"

"Мисля, че днес е ден на надежда, че могат да бъдат решени едни от най-сериозните проблеми на съвременния международен свят , а именно - войната, която се води в Близкия изток между терористични групи и Израел. Това може да доведе до нормализиране на цялата обстановка в региона, а оттам и подобряване на ситуацията в света ". Това отбеляза пред БНР..

публикувано на 13.10.25 в 18:02
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Нетните инвестиции за последните няколко месеца не са положителни

"Това, което  е най-сериозно в бюджета, е именно разходната част  и по-скоро това, че разходите влизат в едно такова увеличаване, което може да се сравни с принципа на снежната топка ". Това обясни пред БНР Любомир Каримански , член на Управителния съвет на Българската народна банка: "Колкото повече време минава, толкова повече тя се увеличава,..

публикувано на 13.10.25 в 17:02
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Фискалната политика на България е сгрешена поне от пет години насам

"Категорично от доста години не виждаме воля за това да се пречупи негативният фискален тренд ". Това коментира пред БНР Михаил Кръстев , икономист от Съюза за стопанска инициатива: "Фискалната политика на България е сгрешена поне от пет години насам - от 2019 година, която беше последната нормална фискална година . Оттогава се взимат..

публикувано на 13.10.25 в 15:06
Стефан Софиянски

Стефан Софиянски: Проблемът в София е в липсата на добра комуникация между почистващите фирми и общината

" Не мога да кажа колко са зависими фирмите от политиците. Има очевидно неразбирателство ". Това каза пред БНР Стефан Софиянски , бивш кмет на София, във връзка с кризата с боклука в столичните райони "Люлин" и "Красно село": "Мисля, че проблемът е в липсата на добра комуникация между почистващите фирми и общината ", коментира Софиянски...

публикувано на 13.10.25 в 14:18