Броят на децата с увреждания се увеличава рязко в последните години

На първи юни свой празник имат и децата с увреждания. Те не са невидими, увеличават се и им дължим грижа, казва д-р Анелия Георгиева, директор на Центъра за комплексно обслужване в град Дебелец. 

„Децата към днешна дата са 121, които се обслужват от различни специалисти – кинезитерапия, логопед, ерготерапевти имаме вече двама, двама психолози, за да може да обхващаме по-пълно децата и да не им правим прекъсване на процедурите. Максимално се стремим да подобряваме дейността си“.  

Стефана Стефанова е една от майките, които разказват, че терапевтите в центъра правят чудеса с децата с увреждания: 

„Посещаваме центъра от половин година и въпреки неговата тежка диагноза имаме много голям напредък. Неговата диагноза е много особена, много рядка, но въпреки всичко ние използваме услугите на логопед, на кинезитерапевт, ерготерапевт, дори музикален педагог включихме, използваме всичко възможно. Детето е много доволно, усмихнато, щастливо е. Има напредък, особено при кинезитерапията. Просто сме благодарни на всички хора, които се занимават тук с тях“. 

• Център за деца с увреждания е спасителен пояс за стотици семейства

• В Дебелец дават надежда на децата с увреждания

В последните години децата с увреждания непрекъснато се увеличават, споделя д-р Анелия Георгиева. По думите ѝ, една от причините е напредъкът в медицината: 

„Все по-нови и нови синдроми излизат, които в старото време за нас в медицината са били неизвестни, така че, може би, това е едната от причините – развитието на медицината в тези посоки като генетични заболявания, хромозомни аномалии. Децата с преобладаващи диагнози са с церебрални парализи, с нарушения на говора, с психични отклонения, хиперактивни. Доста са децата от аутистичния сектор“. 

Д-р Екатерина Попова е педиатър и общопрактикуващ лекар във Велико Търново от 39 години и споделя: 

„Дете от аутистичния спектър сме чакали, дори и като студенти, два-три месеца да се яви в клиниката, за да ни покажат нашите преподаватели за какво става въпрос. В последните три години от 70-80 деца до двегодишна възраст имам около 20 деца с проблеми, което е огромен проблем. Дали ще е хипотония, дали ще е аутистичен спектър, дали ще е хиперкинетично разстройство или нарушение в речта, но това са много, много тежки неща“.  

Не само напредъкът в медицината при диагностиката на различните увреждания е причина за увеличение на заболяванията, коментира д-р Попова: 

„Дали е храната, дали са генетичните трансформации в растения, консерванти – всичко може да е причина. Хормоните, които се използват за стерилитет, за инвитро процедури, това, че на почти всяка бременна жена се дават стероиди, ако има възпаление, или естрогени. Ние не сме наясно каква е причината“. 

Центърът за рехабилитация на деца с увреждания в Дебелец започна консултации и информационна кампания с общопрактикуващите лекари и педиатрите: 

„Целта е децата да бъдат хващани навреме, с макар и минимални проблеми, които забележат, и отклонения в развитието на децата, да бъдат насочени по-рано към нас, защото, колкото по-рано се започне терапията при нас, толкова резултатите настъпват по-бързо“, посочи д-р Анелия Георгиева. 

Общопрактикуващите лекари и педиатрите трябва активно да работят с родителите за по-ранно откриване и диагностика на проблемите в детското развитие, категорична е д-р Екатерина Попова: 

„Между шестия и десетия месец, когато започва по-ускореното развитие на нервно-мускулната система, когато започне да сяда и ние правим упражнения с двигателната активност, още тогава ги намираме. Родители, които са отворени и започнат още тогава, нещата се случват добре. Тези, които не са сигурни и изчакват, и мине двегодишна възраст, нещата, за съжаление, много трудно се случват“. 

9-годишната дъщеря на Олга Милушева е диагностицирана с тежко генетично заболяване и повече от четири години е на рехабилитация в центъра в Дебелец, където оборудването се обновява по проекти, с частни дарения или с финансиране от Министерството на здравеопазването, следвайки новостите в медицината и рехабилитацията: 

„Детето ми има заболяване, при които се подразбира, че то ще се влошава, но когато постъпи тук, тя все още беше преди пика на заболяването и имаше напредък. Сега с нея се работи, за да се поддържа да не се влошава повече и ще кажа, че сме безкрайно доволни и сме много благодарни, защото наистина детето се чувства добре тук. Зависим от центъра и не си представям друга опция, честно го казвам“. 

Борбата на родителите на деца с увреждания става още по-трудна, защото тези деца трябва да ходят на училище и имат нужда от ресурсни учители. Олга Милушева допълва как се справя с обучението на своята дъщеря: 

„Трудно, но имаме бонус, че бащата е учител. Училището, в което е записана, е подкрепящо, иновативно и с голямо разбиране подхождат към ситуацията. Но като цяло, това допълнително предизвикателство пред родителите – влизането в образователната система на дете с увреждане“.