Земетресението започва в 11,34 часа на 1 юни 1913 година. За две седмици 79 труса унищожават близо 90 на сто от сградите в Горна Оряховица, където е бил епицентърът. Последствията от злощастното събитие са запечатани в стари снимки и пощенски картички, съхранени в архивите на Историческия музей – Горна Оряховица, които представяме в мащабна изложба, разказа за "Закуска на тревата" музейният директор Пламен Мадемов:
„И това, което по-малко се знае от историята, но ние наблегнахме в материалите е, че няколко дни след това минава едно унищожително торнадо, нещо рязко срещано за нашите ширини, което допълнително унищожава това, което земният трус е пощадил. Горна Оряховица наистина е имала сериозни години на изпитание, към това прибавяме, че тогава са били Балканските войни, мъжете са били на фронта“.
Земетресението взема 16 жертви, основно ученички от девическата гимназия в Горна Оряховица. Градът буквално е заличен, за да възкръсне след десетина години като един от проспериращите индустриални центрове на България в условията на национална катастрофа след Първата световна война.
„Тотално затриване на един град. В крайна сметка Горна Оряховица успява. Хората се събират, мотивират се, дали, може би, защото земетресението ги прави равни – от градоначалника до последния, най-бедния. Десетина години след това Горна Оряховица прави едно от първите летища в България, има първия международен мострен панаир със световни изложители. Горна Оряховица успява да се възстанови с нов облик, с нови улици, с електричество“, допълни Мадемов.
В експозицията на горнооряховския музей музеят в Стрелча прибави своята, посветена на основоположника на климатологията и сеизмологията в България. Д-р Стайко Стайков прави значително изследване на Горнооряховското земетресение от 1913 г. и с резултатите от своята работа полага основите на инструменталното определяне на земетресенията с инсталирането на първия сеизмограф у нас, но загива много млад в Първата световна война, посочи пред "Хоризонт" директорът на музея в Стрелча Николета Петкова:
„По негово настояване се купуват и монтират първите сеизмографи. Само той работи с тях. По негово настояване се монтира първият 1000-килограмовсеизмограф. Първото изследване, което се прави в България за земетресение от такъв мащаб, е точно за Горнооряховското. Прави го Стайко Стайков. Трудът му е издаден посмъртно и се счита за еталон за изследване на такъв природен катаклизъм. Изследването е изпратено до всички метеорологични станции в Европа, до университетите. Той оспорва една от основните формули за изчисление на епицентър на земетресение. Предлага нова формула. Все още се използва тази формула. За съжаление, е изпратен на фронта и е убит, на 32 години си отива“.
Експозицията „Разруха по Рихтер“ за унищожителното земетресение от преди 110 години може да бъде разгледана през цялото лято в горнооряховския музей, а за смисъла ѝ музейните директори Пламен Мадемов и Николета Петкова коментираха:
„И най-черните години, в най-тежките години на изпитание, когато се чудиш защо и как ти се случва, но намираш начин да се мотивираш и да се възстановиш“, посочи Мадемов.
„Важно е хората да помнят големите трагедии, които са се случвали, но да отдаваме почит на видните, бележитите българи, които с течение на времето започнат все повече и повече да се забравят“, допълни Петкова.
Държавата и обществото не са подготвени за трагедии от такива мащаби, коментираха посетители на изложбата.
Още по темата в звуковия файл.
През 1929 година Дунав при Силистра е бил "ледена пързалка" . По него са минавали с шейни до отсрещния бряг. Рекордът обаче е от 1954 година, когато реката е скована за цели 74 дни. Според статистиката в периода 1900 - 1964 г. Дунав е замръзвал 27 пъти . След това обаче - през 1985-а това продължава 2 месеца - от 16 януари до 16 март, а..
Асоциация на родители на деца с епилепсия представи нов наръчник "Пътеводител към по-добър живот". Той съдържа насоки и отговори на важни въпроси, свързани с живота и ежедневието на младежи с епилепсия на възраст между 14 и 28 години. На 10.02 организацията отбеляза Световния ден за борба с епилепсията, като отново стана ясно, че липсата на лекарства..
Писателката Виктория Бешлийска гостува на Българското неделно училище в Барселона. В каталунската столица тя се срещна с децата и техните родители в разговор за силата на езика и нишките, които свързват българите по света. Езикът е нашата идентичност и колкото повече изучаваме богатството му, толкова по-близо сме до същността си, каза..
Мисията да показваш, че различните хора не са опасни, и че всеки човек заслужава шанс, продължава и след смъртта - в това вярват близките и приятелите на пеперудения Георги от Перник, който стана звездичка на небето на крехката възраст от 9 години. В негова памет беше представен филмът "Пеперудена прегръдка", в който участват Гого,..
Поредицата "Бесарабски хроники" вече има своя нов том с наслов "Следа в историята ", излязъл през декември миналата година. Описан е периодът от 1762 до 2024 г. Всяка важна дата е разказана в три статии. Съставители са Анна Малешкова, общественичка, писателка, художничка, бивш директор на Дома на профсъюзите в Сливен , на Кинефикация. Тя е..
Кафето сутрин е едно от най-важните сутрешни ритуали за някои хора, за други е отделно изживяване. За това какво е да си бариста в България и какво не знаем за кафето, разказва Момчил Искренов: " На 29 години съм, от два месеца работя като професионален бариста в Coffe shop , отделям време и за заниманията си тук, но иначе имам икономическо..
На 1- ви февруари православната църква почита свети мъченик Трифон. Той е един от най- славните светци лечители. В народната традиция този ден се нарича Трифон Зарезан и се отбелязва и на 14 февруари, по стар стил. В българската традиция Св. Трифон е свързан с лозарството. На 1 ви февруари се извършва ритуално обработване на лозата,..
Политиците никъде, никога не работят за хората, те работят за себе си. Навсякъде е било така и така ще бъде. И за се чудя защо гласуваме за тях...
Фолклорът е не просто музика - той е памет, корени и душа. Българските народни песни носят в себе си историята на поколения, звука на..
През 1929 година Дунав при Силистра е бил "ледена пързалка" . По него са минавали с шейни до отсрещния бряг. Рекордът обаче е от 1954 година, когато..