Андрей Колесников: Антиамериканизмът се превърна почти в държавна политика

Известният руски политолог от фондация "Карнеги" Андрей Колесников публикува наскоро в списание "Foreign Affairs" статия със заглавие "Заговорът срещу Русия: как Путин съживи сталинския антиамериканизъм, за да оправдае една неуспешна война".

Във вашата статия във "Форин афеърс" обръщате внимание на определена промяна в наратива на официалната руска пропаганда. Така наречената "специална военна операция" се превърна от "борба за освобождение на Украйна от властта на неонацистите" в "борба на Русия срещу Съединените щати и техните сателити, които искат да я разрушат". На какво се дължи тази промяна?

"Дължи се на това, че войната се проточи във времето. От Кремъл постоянно твърдят, че не са се отказали от първоначалните си цели, но след като кръвопролитието продължава, това трябва да бъде обяснено по някакъв начин. Тук всъщност се появява мотивът, че Русия се сражава със Запада, че това е екзистенциална битка със сатанинските сили, които са ни нападнали, а украинците са само разходен материал. Европа е сателит и ѝ е отредена второстепенна роля в това противопоставяне. Това всъщност е главната причина."

В същата статия пишете, че сегашната власт в Русия се връща към антиамериканизма от времето на Студената война, който според вас е проява на някакъв руски комплекс за непълноценност. Каква е общото и различното между днешния руски и класическия съветски антиамериканизъм?

"Антиамериканизмът присъства и в общественото съзнание, и в държавната политика от края на 40-те - началото на 50-те години на ХХ век, когато става ясно, че Съединените щати са новият лидер на западния свят. Тогавашната пропаганда насаждаше сред хората такива настроения, а и руското месианско съзнание винаги се е нуждаело от враг. Този враг е трябвало да бъде достатъчно могъщ, за да се чувстваме и ние могъщи и да си отговорим на въпроса защо не можем лесно да го победим. Винаги се е смятало, че Америка е наш враг. Конспиративните теории твърдят, че Америка е разрушила Съветския съюз, че всичките ни проблеми са свързани с желанието на американците да заграбят нашите ресурси и да разчленят Русия. Това е останало в съзнанието на служителите на КГБ, които дойдоха на власт след 2000 година. Постепенно антиамериканизмът се превърна почти в държавна политика и в универсален начин за обяснение на нашите проблеми.

Общото е, че това е проява на вечния руски комплекс за непълноценност спрямо Запада и Съединените щати, защото те се развиват по-добре от нас. В същото време и на комплекса за превъзходство, защото от векове сме се смятали за много духовно извисени. Ние имаме ценности, а те нямат. Живеят в технологична цивилизация, която е бездушна. Това съчетание на комплексите за непълноценност и за превъзходство кара руските управници постоянно да доказват, че ние сме по-велики или поне равни на тях.

Разликата е, че сега навлязохме в тази фаза на антиамериканизация след достатъчно дълъг период на нормално развитие. Сега това изглежда странно. Тогава не е било странно, защото се е вписвало напълно органично в авторитарния сталински режим и не е пораждало никакви въпроси. Обградени сме от врагове! Психологията на "обсадената крепост" е била напълно естествена за Съветския съюз по онова време. Сега това е ненормално. Изглежда архаично, но въпреки това се върнахме към него."

Нека поговорим и за актуалните събития от седмицата. Москва беше подложена на мащабна атака с дронове, а Белгородска област и най-вече град Шебекино - на масиран артилерийски обстрел от украинска страна. Как оценявате реакцията на президента и върховен главнокомандващ Владимир Путин?

"За Кремъл е важно да покаже, че всичко е под контрол. Затова по-скоро успокояват гражданите, а не ги призовават да се готвят за още по-големи неприятности от военен характер. Спецоперацията така и не стана официално война. Съветват гражданите да правят бизнес и даже да раждат деца при тези условия. Социалните плащания ще продължават, бюджетът е балансиран, икономиката работи. Не се притеснявайте! Освен това идва лято.

Социологическите проучвания показват, че хората все по-малко обръщат внимание на спецоперацията. Според данни на "Левада" от април успокояването сред хората е достигнало показателите от лятото на миналата година. Според Фонда за изучаване на общественото мнение обаче от началото на май отново се наблюдава ръст на тревожността. Дали заради електронните повиквателни и очакванията за втора вълна на мобилизацията, или заради очакваното контранастъпление. Всякакви фактори са възможни, но е факт, че хората отново започват да се тревожат.

Кремъл има интерес обществото да остава спокойно. Затова на фона на всички тези събития - дроновете, Шебекино - Путин се среща с родители, с представители на креативната индустрия, все едно нищо не е станало. Властите избират такава половинчата тактика или стратегия, за да успокоят населението, което по принцип е равнодушно към всичко наоколо. Те искат да поддържат това равнодушие на предишните равнища. От една страна хората да не излизат от зоната си на комфорт. От друга, когато е необходимо да предоставят на разположение телата си за участие в бойните действия, да не протестират и да продължат да се адаптират, както са се адаптирали към всякакви други обстоятелства."

Според вас как повечето руснаци ще възприемат тези събития - ще видят причинно-следствена връзка между атаките срещу Москва и Шебекино и началото на така наречената "специална военна операция", или ще повярват на пропагандната теза, че Западът иска да унищожи Русия?

"У част от населението възникват съмнения относно качеството на спецоперацията, нейната продължителност и неефективност. Възниква въпросът не е ли време все пак да се помисли за мирни преговори. Мисля обаче, че за равнодушното мнозинство е по-лесно да приема тезата на властта, че са ни нападнали и че се отбраняваме. Както каза Песков, неслучайно започнахме спецоперацията, именно защото, както виждате, ни нападат. Това, че е нарушена логиката, че Шебекино и дроновете са следствие от това, че вие сте нападнали някого, няма значение за тези хора.

Безспорно ще увеличава тревожността и на поддръжниците, и на противниците на спецоперацията. Човек обаче може да се адаптира и към тревожността. Някой ще си купи оборудване против дронове, а друг ще махне с ръка и ще си каже: "Какво толкова! Не ми падна на главата, а на пет километра от мен." Какво ще стане по-нататък? Ще се ориентираме в движение. Такива адаптивни механизми работят както по отношение на социално-икономическата ситуация, така и по отношение на военно-политическата."

Основателят на наемническата групировка "Вагнер" Евгений Пригожин не спря с нападките си към министерството на отбраната и тази седмица. Потвърди, че до 5 юни ще изтегли бойците си от Бахмут и започна своеобразно турне по руските градове. Обяви се за мобилизация, военно положение и връщане на смъртното наказание. За кого всъщност работи Пригожин?

"Бих казал, че работи преди всичко за себе си, но неговото съществуване е невъзможно извън тази система. Той е продукт на системата на Путин. При всички положения неговата съдба, работа и резултатите от тази работа зависят от Путин. Ако Путин поиска да го озапти по някакъв начин, ще го назначи за председател на район, вицегубернатор или на някаква друга административна длъжност. Може да поиска и да го отстрани физически, ако съвсем прекали.

По принцип Пригожин е носител на уникално ноу-хау. Негова е идеята да се наемат затворници. За него не може да се каже, че е бил ефективен военачалник, който е икономисвал човешките ресурси, но за Путин това няма никакво значение. Самият той е готов да жертва всякакви човешки и финансови ресурси за нуждите на спецоперацията. Следователно Пригожин е бил в някаква степен ефективен и полезен за Путин. Това, че критикува официалната власт, не е добре, но всъщност държи в тонус министерството на отбраната, някои губернатори и т.н. Ако иска да гради политическа кариера - няма проблем, но съществуват определени ограничения. И тези ограничения ще му бъдат показани, ако започне да вдига прекалено залозите."

Утре е рожденият ден на Алексей Навални. Съратниците на опозиционера обявиха международна акция в негова подкрепа. Какво ще стане в самата Русия, където участието в протести се наказва строго?