Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пламен Димитров: 42% от негласуващите са отчаяни и затруднени

Пламен Димитров
Снимка: Борислава Борисова

"42% от негласуващите хронично през последните 5 избора са пасивно защитни в своя живот. Те са отчаяни, затруднени, имат толкова много проблеми, че участието, следенето, ангажирането с обществено-политически дейности, не само участието в избори, е последна точка в техния дневния ред. Имат нужда от спасители, някой, който да се погрижи за тях. Психично-здравният им статус е рисков. Това са масата негласуващи, които хронично не участват".

Това коментира пред БНР психологът Пламен Димитров. 

25% от хората, които са казали в изследванията, че не са гласували, живеят много добре и имат успехи, добави той и подчерта, че има цели гилдии, които не участват и те са в ключови сектори. Това значи, че до тях политиците, техните експерти и съветници имат да направят нови послания, обръщения и контакти. 

"Оптимизмът тук идва през призмата на местните избори. Там политическите партии могат да покажат присъствие, което липсва в момента", коментира Димитров в интервю за предаването "Преди всички". 

Според хората в изследванията се вижда опит, в който с подръчни средства се опитваме да възстановим някаква демократична държавност и правителство. При такава хронично ниска изборна активност легитимността говори за ниската избираемост, отбеляза психологът. По думите му тук отговорността е изцяло на тези, които предлагат кандидати и платформи

"Нашите избиратели, които не упражняват правата си, не гласуват - поне 1/4 от негласуващите, много често казват "Можем да живеем продуктивно, успешно, дори да се справяме с грижите за другите, за социално отговорни действия, без и въпреки тези, които не ни предлагат това, което очакваме". Това са хората с градивен, съзидателен живот. През последните 5 избора те са около 25%. Има мобилизация на конструктивните градивни хора, с успешен начин на живот. Днес тези хора, особено тези, които са социално отговорните, търсят начин да реализират мисията на живота си - да са солидарни, да подкрепят, да се грижат за развитието. Те това ни казват "Това е сглобяване на нещо с подръчни средства, с тиксо".

Когато човек има да избира от много е по-затруднен, отколкото ако има да избира от няколко, посочи още Пламен Димитров. По думите му имаме хронично натрупване на ниска легитимност в политическата ни система, а играчите са все едни и същи. Вина не може да се вмени само на една от страните - всички сме виновни, смята той. И призова: 

"В момента трябва спешно да се вземат мерки от организаторите в съответните структури, за да покажат, че това не е компромис на всяка цена, а е осмислена стратегия и ще може да гради консистентна с лоялността на техните избиратели линия на поведение. Там има тревожност у избиратели, които лоялно присъстват в електоралните процеси. Трябва да има много говорене, открито, става дума за много срещи и организационна работа - на терен трябва да се отиде". 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Диана Гласнова от Хърватия: Най-голяма полза от еврото имат големите фирми, хората търсят промоциите

Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа.  Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..

публикувано на 21.05.25 в 14:14

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04