По-строг режим за бежанците към Европа. Ще намалее ли миграционният натиск?

Часове след оповестяването на споразумението в Люксембург се чуха първите критични оценки. "Постигането на споразумение беше изненада, но по-добре да няма реформа, отколкото такава реформа", твърди Бернд Каспарек, културен антрополог от Хумболтовия университет в Берлин, който изследва миграционните процеси.

"Не одобрявам решението молбите за убежище да се разглеждат в страните по външните граници на ЕС. Разбира се, че без компромис не може да има напредък. Но все пак има някакви червени линии, които не бива да се прекрачват. Такава червена линия е спазването на човешките права и на правото на убежище. Именно в тази светлина разглеждането на молбите на границата представлява проблем, защото този ускорен процес в рамките на 12 седмици не може да бъде задълбочен. Не смятам, че в рамките на този процес мигрантите ще имат възможност да се защитят. Това, което се предвижда, е някаква груба, повърхностна преценка на пристигащите мигранти дали изобщо да бъде започнат процес по предоставяне на убежище. А нали точно това не искахме да допуснем - опасността търсещите убежище да бъдат лишени от честен и обективен процес. А се опасявам, че точно това ще се случи на външната граница на ЕС."

Част от споразумението на вътрешните министри е задължението всяка държава от Евросъюза да приеме пропорционален брой кандидати за убежище. Ако откаже, ще трябва да плати компенсация във фонд, управляван от Брюксел, с който пък ще бъдат подпомагани страните, най-силно подложени на миграционен натиск. Решава ли по този начин реформата проблема?

"На практика тя не решава съществения проблем на ЕС - нежеланието да се спазват договорените квоти за разпределяне на мигрантите във всички страни членки. Това, което оповестиха министрите в Люксембург, че сега всички 27 страни членки ще участват в разпределението на бежанците, просто не е вярно, защото онези държави, които не искат да приемат бежанци, ще се "откупват" с по 20 000 евро на човек."

Каква е целта тогава на приетото решение? Да не би идеята на тази реформа да е да изплаши мигрантите изобщо да не тръгват към Европа?

"Да, точно това си мисля. Мисля, че ЕС изпрати сигнал, че усложнява процеса по предоставяне на закрила и затова изобщо няма смисъл да се опитвате да получите убежище в ЕС. Това мнение не е само мое - така мислят и много други експерти. Но съм длъжен наивно да кажа, че болшинството хора, които тръгват към Европа, не го правят от авантюризъм, а защото животът им е застрашен. Те бягат от граждански войни и крайна бедност, която застрашава съществуването им."

На срещата на министрите на вътрешните работи Италия, Гърция и Австрия наложиха мигрантите, чиито молби за убежище бъдат отхвърлени, да бъдат връщани в т.нар. "сигурни трети страни", т.е. държави като Тунис или Мароко, откъдето са пристигнали и където за тях няма опасност. Миграционният експерт проф. Рууд Копманс от Центъра за социални изследвания в Берлин също остро критикува постигнатото споразумение за миграцията и вижда възможното решение другаде:

"Европейската политика за предоставяне на убежище не се ръководи от нуждата от закрила, а от това дали мигрантите ще успеят да се доберат до територията на ЕС, където да подадат молба за статут. Хора, които наистина имат нужда от помощ, като например Йемен, където бушува жестока война, изобщо не могат да стигнат до Европа. И обратното - тук пристигат хора с финансови и чисто физически възможности да издържат пътуването. Това обикновено са млади, здрави мъже, платили хиляди евро на каналджиите.

Когато тези млади мъже достигнат европейска територия, се оказва, че около половината от тях нямат право на убежище. Те обаче остават тук, защото така и не можем да се справим с връщането им поради липса на споразумения със страните по произход."

Пледирате за споразумения с т.нар. "сигурни трети страни", където да бъдат връщани мигрантите. На какви условия трябва да отговарят тези държави?

"Тези държави не е необходимо на всяка цена да са изрядни демокрации. Но те трябва да се придържат към Конвенцията за бежанците. И тъй като ЕС ще е страна по договора, тези трети страни трябва да спазват и европейската харта за правата на човека."

Достатъчно ли е това за справяне с миграционния натиск?

"Това, което се случва сега в някои държави на външната граница, не може да продължи. Имам предвид Гърция или Италия, които са оставени напълно сами да се борят с пристигащите маси хора. Няма как тези държави да се справят, защото техният противник не са мигрантите, а каналджиите, които пълнят лодките с хора. Не можем да виним Гърция за неприемливите условия в лагера Мория на остров Лесбос. Или по-правилно казано - разбирам, че гръцките власти изнемогват. А те изнемогват, защото държавите, които са най-привлекателни за мигрантите, като Германия и Нидерландия, са оставили Гърция и Италия напълно сами в тази ситуация без да работят за решение на проблема. А поне част от решението трябва да са споразумения с трети страни за връщането на мигрантите, които нямат право на убежище. ЕС трябва да сключи споразумения с държави като Мароко, Тунис или Сенегал. Тези потенциални партньори са държави, които признават Женевската конвенция за бежанците. На тези партньорски страни Брюксел може да предложи либерализиран визов режим за трудова миграция например." 

Вие настоявате за една значително по-дълбока реформа на политиката за предоставяне на убежище. Подкрепяте ли в такъв случай постигнатото споразумение молбите за убежище да се разглеждат в страните по външната граница на ЕС?

"Според мен индивидуалното разглеждане на молбите може спокойно да се осъществява дори извън ЕС, например в Сенегал или Тунис, но при условие, че имаме съответното споразумение."

В Люксембург министрите на вътрешните работи постигнаха труден компромис. Но проф. Копманс казва, че е илюзорно да се надяваме на одобрено от всички решение, защото интересите на 27-те са прекалено различни.

"Да не говорим, че редица държави нямат никакъв интерес да хабят сили за справяне с миграцията, след като могат просто да нарушават европейското право и години наред да не бъдат санкционирани за това. Нали никой не очаква, че Полша и Унгария ще запретнат ръкави в търсене на решение? Така че според мен решението е в "коалиция на желаещите" между най-привлекателните за мигрантите - Германия, Нидерландия, Австрия, скандинавските държави. Но мисля, че в тази "коалиция на желаещите" трябва да бъдат привлечени и страните по южната външна граница като Италия и Гърция. Тази коалиция трябва да води преговорите със страните извън ЕС, които споменах, където да се разглеждат молбите за убежище."