Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дейвид Файф: Петролът няма да поскъпне толкова, че да повиши инфлацията

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Еврозоната се оказа в техническа рецесия след ревизираните данни за представянето на германската икономика. Според повечето анализатори забавянето на икономиката ще продължи още известно време преди да се върне към възстановяване в началото на следващата година. Подобни са прогнозите и за Съединените щати, като топката основно е в полето на централните банки и тяхната политика по лихвени покачвания с цел овладяване на инфлацията.

Държавите от Организацията на страните износителки на петрол, известна като ОПЕК, заедно с техните партньори във формата ОПЕК+, сред които е и Русия, все по-внимателно следят представянето на западните икономики. Причината - ако активността им намалява, това води и до по-ниско търсене на петрол. Именно това е прочитът и на решението на ОПЕК+ да удължи решението за ограничаване на добивите до края на 2024 година. Разширеният формат на картела произвежда около 40 процента от черното злато в световен мащаб. Още по-изненадващо се оказа решението на Саудитска Арабия доброловно да ограничи собствения си добив с допълнителни количества, което според мнозина експерти, означава известно пренареждане на пазара. Това е и мнението на Дейвид Файф, главен икономист на специализираната в енергетиката медия "Аргус". В интервю за предаването "Събота 150" той изрази увереност, че цените на петрола няма да достигнат толкова високи стойности, че да обърнат тенденцията на забавяне при инфлацията.

Фактът, че удължиха съществуващото ограничение върху добивите през цялата 2024 година не е толкова изненадващ. Моделирането, което правим за търсенето и предлагането на петролния пазар, показва тенденция към излишък на черно злато следващата година, ако те не продължат с ограничаването на производството. От тази гледна точка това решение е смислено.
Струва ми се, че пазарът по-скоро беше изненадан от решението на Саудитска Арабия доброволно да ограничи собствените си добиви с 1 милион барела дневно. Обявено беше, че това решение ще влезе в сила от юли. Не е сигурно обаче, че те ще запазят това допълнително ограничение от 1 милион барела през оставащите месеци на 2023 година. Има твърде много въпросителни около това решение.
Първоначално то побутна цената на суровия петрол и в понеделник тя се увеличи с близо 3 долара за барел. След това обаче отново падна, защото пазарите се тревожат от състоянието на икономиката, включително възстановяването на китайската, след пандемичните локдауни. Саудитците май ще се окажат малко разочаровани, защото след първоначалното поскъпване на петрола цената вече пада.

Т.е. страховете за 100 долара за барел са напълно неоснователни?

Мисля, че е много трудно да се прогнозират 100-110 долара за барел, както предположиха някои коментатори. Струва ми се, че това е малко вероятно в ситуация на очаквана лека рецесия в Съединените щати и в Европа през втората половина на тази година. Икономическата активност се забавя. В същото време лихвите бяха увеличени рязко - това е най-рязкото покачване от 80-те години на миналия век.
Нашите прогнозии сочат, че цената на петрола може да достигне до около 85 долара през следващите месеци. Базовият ни сценарий изключва трицифрена цена през 2023-та.

В такъв случай не бива да се страхуваме, че високите цени на петрола ще обърнат тенденцията на забавяне на инфлацията, нали?

Очевидно е, че шоково покачване на цената на петрола би влошило още повече положението с инфлацията, която остава доста висока. Струва ми се обаче, че в момента основният двигател на инфлацията са растящите разходи за заплащане на труда. Ако ситуацията се запази непроменена, не смятам, че скъпият петрол ще стане главен фактор, генериращ инфлация.

Какъв е геополитическият прочит на решението на партньорите във формата ОПЕК+?

Ситуацията е сложна, защото заради конфликта в Украйна бяха прекратени доставките на руски петрол в Европа и Съединените щати. И сега руският нефт залива Азия, която по традиция е ключовият пазар на износителките на петрол от Залива. Много е трудно за страните от Близкия изток, защото те губят част от пазарния си дял в Азия в полза на Русия, която продава там своята суровина с огромни ценови отстъпки.
Казвам това, защото имам усещането, че Саудитска Арабия е готва да приеме малка загуба на пазарен дял. Те се опасяват от забавяне на икономиката през третото тримесечие в Съединените щати и Европа. Според мен саудитците се опитват да заложат ценови минимум тази година от поне 75 долара и засега успяват. Очевидно е, че икономическите съобръжения доминират над геополитическите.

Само че в Москва изглеждат доволни от това решение на ОПЕК+. Можем ли да очакваме добри постъпления за Кремъл, с които да продължи да финансира бруталната си война срещу Украйна?

Руснаците успяват да продадат доста суров петрол на пазара в Азиатско-тихоокеанския регион. Ако Саудитска Арабия наистина намали добивите си, това ще отвори още малко място за руски доставки в региона. В същото време фактът, че саудитците намаляват износа си, подкрепя цената на суровия петрол. Може да не я увеличи, но я подкрепя да остане на приблизително същото ниво. Така че - да, от руска гледна точка срещата е изключително удовлетворителна.

От гледна точка на Саудитска Арабия обаче това означава загуби. Международният валутен фонд предупреди, че това решение за доброволно намаляване на добивите може да отнеме от растежа на саудитската икономика.

Ако саудитците запазят решението си, от началото на юли те ще добиват само 9 милиона барела на ден. Това е много под нивото от преди пандемията, когато произвеждаха доста над 11 милиона барела. Очевидно е, че постъпленията им от продажбата на черно злато ще спаднат, което ще има отражение и върху икономическия им растеж. Те обаче наблюдават внимателно развитието на западните икономики и правят всичко възможно дори и дума да не става за намаляване на цените на петрола.

Ще видим ли ново ограничаване на добива?

Зависи от макроикономическата ситуация. Според нашия основен сценарий, ще станем свидетели на сравнително малко и краткосрочно забавяне на икономиката в Европа, в Северна Америка и в част от Южна Америка през втората половина на тази година. А през 2024-та ще започне възстановяване.
Разбира се, ако централните банки продължат да увеличават лихвите до твърде високи стойности и с твърде високо темпо, ще ни вкарат в по-дълбока рецесия. Тогава членките на ОПЕК+ ще трябва да решат дали да има допълнителни ограничения на предлагането. Все пак не вярвам, че ще има такава необходимост.
По публикацията работи: Анастасия Крушева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Русия засилва бомбардировките по ЖП-инфраструктурата на Украйна в подготовка за офанзива

Русия засилва бомбардировките по железопътната инфраструктура на Украйна в подготовка за голяма офанзива, твърди източник от украинските служби пред агенция Франс прес. На въздушни удари днес бяха подложени и разположените до руската граница области Харков и Суми. На фона на тези събития съюзниците на Киев обсъждат възможностите за..

публикувано на 26.04.24 в 18:07
Знаме на

Хамас отхвърли призива на 18 страни да освободи израелските заложници

Палестинската групировка "Хамас" разкритикува вчерашния призив на 18 държави, сред които САЩ, Великобритания, Германия, Испания, Полша и България, да освободи всички заложници, държани от групировката в Газа вече повече от 200 дни като начин да се сложи край на кризата в палестинския анклав. В изявлението на групировката се посочва, че предложението..

публикувано на 26.04.24 в 17:53
Доц. Атанас Мангъров

Доц. Д-р Атанас Мангъров: В това положение сме, защото новата ваксина е краткотрайна

Пресилено е обявяването на епидемия от коклюш, защото не се е покрил нито един от критериите. Причината да сме в това положение е, че новата ваксина, не е лоша, с по-малки странични действия , но е краткотрайна за 4 – 5 години. Това коментира доц. д-р Атанас Мангъров, специалист по нфекциозни болести и педиатър, в интервю пред БНР...

публикувано на 26.04.24 в 17:51

Допълнителни 20 млн. лв. за МВР опусна служебният кабинет

Служебното правителство одобри допълнителни разходи по бюджета на вътрешното министерство за тази година.  Средствата в размер на 20 милиона лева са за текущи ремонти на сгради в системата на МВР. Парите са извън одобрените по-рано 200 милиона лева за министерства и ведомства.

публикувано на 26.04.24 в 17:39

Ще изкупуват кюстендилските череши

Череши с размер до 24 мм в диаметър ще се изкупуват в предстоящата след месец кампания. Това беше обявено на среща с производители, преработватели и изкупвачи, организирана от Община Кюстендил.  Такова е изискването на преработвателните предприятия у нас и в чужбина - по-дребните се търсят. Ще се вземат мерки срещу внос на череши от Турция и..

публикувано на 26.04.24 в 17:35
Микола Солски

Украинският агроминистър плати 2 млн. долара гаранция, продължава да изпълнява задълженията си

Украинският министър на аграрната политика и прехраната Микола Солски е платил гаранцията от близо 2 млн. долара, след като беше задържан по обвинения в корупция.  "Той е освободен от ареста и продължава да изпълнява задълженията си като министър", съобщиха от министерството на аграрната политика и храните на Украйна.  Съд разпореди арест на..

публикувано на 26.04.24 в 17:06

Избирателните секции в община Кюстендил ще са с една по-малко

Избирателните секции в Община Кюстендил ще са 112 - с една по-малко, сравнено с местния вот през октомври миналата година, казаха от администрацията.  Избирателните списъци вече са поставени пред помещенията, където ще се гласува, в тях са и около 13 000 с двойно гражданство, предимно от РСМ, които са с двете си имена.  Секциите ще са с..

публикувано на 26.04.24 в 17:05