
В началото на месец юни ЕК излезе с нов регламент, според който стоки от Украйна трябва да минават само транзитно през България, Румъния, Полша, Словакия и Унгария. Ограничението обаче включва само четири стоки – слънчоглед, пшеница, рапица и царевица, въпреки че настояването беше това да се случи и за още много други стоки като сухо мляко, мед, нерафинирано олио и други, споделя председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова.
"Как изглежда обаче реално забраната? Няма забрана за молдовски камиони, няма забрана за румънски камиони със слънчоглед. Искаме да бъде наложена забрана за внос на нерафинирано слънчогледово олио. В момента в страната има, по справки, около 1 милион тона слънчоглед по складовете, което означава 50% от произведената продукция от 2022-ра. След два месеца сме в жътва."
Според Жекова зърнопроизводителите са убедени, че внос на украинско зърно има, "просто се смениха табелите, вече не са украински, за да не дразни толкова много".
По думите на Радостина Жекова, ако преди в рамките на един месец количеството на внесено в България нерафинирано олио е било 10-12 000 тона, то сега е толкова за седмица.
Слънчогледът през миналата година е стартирал на цена 1200 лева за тон, а в момента е около 630 лв. при себестойност 1000 лева на тон, дава пример тя.
"Ние ще продаваме под себестойност и никой не трябва да има илюзии. Когато говорим за продаване под себестойност, говорим за редуциране на цените на земята, за редуциране на ренти. Това е начинът да оцелеем."
При хлебната пшеница ситуацията е идентична, потвърждава Жекова.

Независимо от борсовите цени под себестойността на продукцията масово земеделците са принудени да продават. Основните причини за това според тях са три. Наближаващата жътва и необходимостта да я посрещнат с празни складове, нуждата от пари за текущите разходи и обслужване на кредитите, както и скъпото съхранение на продукцията. Мария Дикова, обработваща 6 000 декара в землищата на общините Балчик и Каварна, споделя, че независимо от ниската изкупна цена, тя е реализирала продажби.
"Аз имах останал слънчоглед и при тази цена е продаден на загуба."
Дикова описва ситуацията като "доста сериозна", защото по думите ѝ в базите, които търгуват и съхраняват, също има доста стока.
На фона на все по-високата себестойност в момента цената, която се предлага за пшеницата от бъдещата продукция е 400 лв. за тон. За да получат подобна цена и зърнопроизводителите да са на нула след продажбата според изчисленията на Мария Дикова трябва да жънат по 850-900 кг от декар, което е невъзможно.
Пшеница, рапица, слънчоглед и царевица е засял в стопанството си от 30 000 декара в община Генерал Тошево Николай Алексиев. Той е успял да продаде стоката си още миналата година преди срива на пазара, но по думите му несигурността, пред която са изправени в днешните условия, е основно притеснение на земеделците, както и увеличените разходи.
"Нашият основен разход е за тор, особено при пшеницата. Тази реколта, която ще жънем след 20 дни, е с изключително висока себестойност. Торовете бяха от порядъка на 1200 докъм 1600 лева за тон. Излиза около и над 70 лева само торенето на декар."
Зърнопроизводителите от Добруджа предвиждат изключително трудна година за всички и особено за малките стопанства, които нямат достатъчно място за съхранение и не могат да си позволят да изчакат евентуално по-добри цени на пазара. В момента единственото, за което могат да се надяват, е на благосклонност от природата, за да реализират колкото се може повече добиви през предстоящата жътва.
Еднофамилните къщи ще бъдат санирани с финансиране по линия на специално създаден фонд за декарбонизация, обяви в Тутракан премиерът Росен Желязков. Първоначално фондът ще разполага със 100 милиона лева, като впоследствие средствата могат да бъдат увеличени. "С ваучери, около 20 000 лв. ще е стойността на ваучера. Около 100 млн. на година за началото,..
Дейностите по така наречения "Воден цикъл", по който в Сливен се изграждат довеждащи водопроводи и подмяна на водопреносната система, продължават да оставят цели квартали без вода за повече от 24 часа. Последният случай бе от почивните дни миналата седмица, когато над 24 часа домакинствата във високата зона на града бяха без вода или достигаше вода,..
5 лекарствени продукта за деца до 7-годишна възраст се отпускат безплатно към момента по лекарско предписание . Това са антибиотици, свързани с инфекции в горните и долните дихателни пътища, отит, както и инфекции на кожата и меките тъкани. Това стана възможно от юли тази година, след като депутатите приеха в бюджета на Здравната каса да се..
14 браншови организации от хранително-вкусовата и питейната индустрия изпратиха до Министерски съвет, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и ресорните парламентарни комисии становище , в което категорично настояват Параграф 16 от преходните и заключителни разпоредби да отпадне от проекта на Закона за държавния бюджет за 2026..
Неправилното хранене – веднъж дневно, вечер, е сред рисковите фактори за развитие на диабет. Уязвими към болестта са хората с наднормено тегло, наследствено обременените и хората, водещи застоял начин на живот. Това каза в интервю за БНР проф. Ивона Даскалова, началник на отделението по ендокринология в столичната университетска болница..
Генерираните с изкуствен интелект изображения влизат в инструментариума за изнудване на деца, отчитат от отдела за киберпрестъпност на ГДБОП. Проблемът, че изкуственият интелект помага на педофилите , е регистриран от Станфордския университет преди години. Изследването на учените показало, че преработването на изображение с ИИ трудно може..
Книгата "Проблеми на доказването на гражданска отговорност в цифровото пространство на ЕС" ще бъде представена днес. Неин автор е Димо Господинов - адвокат, изследовател и правен активист. В изданието той пише " Дигиталните технологии променят гражданската отговорност и начините, по които тя се доказва ". Пред БНР Господинов подчерта, че..
Очаква ни много, много тежка 2026 г. от икономическа гледна точка, много тежка година, защото с този ръст на заеми – над 20 млрд. лв., ще надскочим..
За всеки разумен външен наблюдател, за всеки магистрат в системата е ясно, че има нещо, което определяме като омерта – мълчание за процеси, които са..