Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Зърнопроизводителите от Добруджа предвиждат изключително трудна година

"Ще продаваме под себестойност и никой не трябва да има илюзии". Тревоги на прага на жътвата

"Просто се смениха табелите, вече не са украински, за да не дразни толкова много"

Снимка: БГНЕС

Около месец преди началото на жътвата на ечемик и пшеница ситуацията при зърнопроизводителите не е коренно променена от тази, която ги накара да излязат на масови протести. Основното им недоволство беше продиктувано от безмитния внос на стоки от Украйна, което ги постави в условията на нелоялна конкуренция, пазарът затихна почти изцяло, цените паднаха драстично и така те се оказаха с пълни складове с продукция и без свободен финансов ресурс. Допълнително ситуацията им се усложни и от повишението на цените на основните торове, частите за машините, горивата, което от своя страна доведе до изключително висока себестойност на произведената от тях продукция. Тогава страната ни защити бранша и въведе забрана за вноса на 20 вида стоки от Украйна, но за кратко. В момента, след решението на ЕК вносът е възобновен, като условието е стоките да преминават транзитно и да не се задържат в страната ни. 

Според фермерите ситуацията не се е променила много спрямо тази, предизвикала протестите им срещу украинския внос  Снимка: БТА

В началото на месец юни ЕК излезе с нов регламент, според който стоки от Украйна трябва да минават само транзитно през България, Румъния, Полша, Словакия и Унгария. Ограничението обаче включва само четири стоки – слънчоглед, пшеница, рапица и царевица, въпреки че настояването беше това да се случи и за още много други стоки като сухо мляко, мед, нерафинирано олио и други, споделя председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова. 

"Как изглежда обаче реално забраната? Няма забрана за молдовски камиони, няма забрана за румънски камиони със слънчоглед. Искаме да бъде наложена забрана за внос на нерафинирано слънчогледово олио. В момента в страната има, по справки, около 1 милион тона слънчоглед по складовете, което означава 50% от произведената продукция от 2022-ра. След два месеца сме в жътва."

Според Жекова зърнопроизводителите са убедени, че внос на украинско зърно има, "просто се смениха табелите, вече не са украински, за да не дразни толкова много".

По думите на Радостина Жекова, ако преди в рамките на един месец количеството на внесено в България нерафинирано олио е било 10-12 000 тона, то сега е толкова за седмица.  

Слънчогледът през миналата година е стартирал на цена 1200 лева за тон, а в момента е около 630 лв. при себестойност 1000 лева на тон, дава пример тя.

"Ние ще продаваме под себестойност и никой не трябва да има илюзии. Когато говорим за продаване под себестойност, говорим за редуциране на цените на земята, за редуциране на ренти. Това е начинът да оцелеем."

При хлебната пшеница ситуацията е идентична, потвърждава Жекова.

Снимка: Ани Петрова

Независимо от борсовите цени под себестойността на продукцията масово земеделците са принудени да продават. Основните причини за това според тях са три. Наближаващата жътва и необходимостта да я посрещнат с празни складове, нуждата от пари за текущите разходи и обслужване на кредитите, както и скъпото съхранение на продукцията. Мария Дикова, обработваща 6 000 декара в землищата на общините Балчик и Каварна, споделя, че независимо от ниската изкупна цена, тя е реализирала продажби. 

"Аз имах останал слънчоглед и при тази цена е продаден на загуба."

Дикова описва ситуацията като "доста сериозна", защото по думите ѝ в базите, които търгуват и съхраняват, също има доста стока.

На фона на все по-високата себестойност в момента цената, която се предлага за пшеницата от бъдещата продукция е 400 лв. за тон. За да получат подобна цена и зърнопроизводителите да са на нула след продажбата според изчисленията на Мария Дикова трябва да жънат по 850-900 кг от декар, което е невъзможно. 

Пшеница, рапица, слънчоглед и царевица е засял в стопанството си от 30 000 декара в община Генерал Тошево Николай Алексиев. Той е успял да продаде стоката си още миналата година преди срива на пазара, но по думите му несигурността, пред която са изправени в днешните условия, е основно притеснение на земеделците, както и увеличените разходи. 

"Нашият основен разход е за тор, особено при пшеницата. Тази реколта, която ще жънем след 20 дни, е с изключително висока себестойност. Торовете бяха от порядъка на 1200 докъм 1600 лева за тон. Излиза около и над 70 лева само торенето на декар."

Зърнопроизводителите от Добруджа предвиждат изключително трудна година за всички и особено за малките стопанства, които нямат достатъчно място за съхранение и не могат да си позволят да изчакат евентуално по-добри цени на пазара. В момента единственото, за което могат да се надяват, е на благосклонност от природата, за да реализират колкото се може повече добиви през предстоящата жътва. 

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Край на злоупотребите с общински жилища в София? Оптимизират режима

С нова наредба за общинските жилища съветниците от различни политически групи в градския парламент на София предлагат по-социална, по-справедлива и по-устойчива жилищна политика . Идеята е общинските жилища в София да се предоставят за срок от 5 години, а безсрочно да могат да се ползват само от хора с увреждания над 71% и граждани  над..

публикувано на 08.04.25 в 11:06

ВКС осъди ПИК да премахне от сайта си клеветнически публикации срещу съдия Цариградска

Върховният касационен съд осъди ПИК да премахне от сайта си клеветнически публикации срещу съдия Владислава Цариградска . Това беше продължение на нейната битка със сайта, който в годините назад публикува многобройни статии срещу нея, уронващи името ѝ. Тя получи обезщетение, но продължи битката до ВКС, а решението беше определено като "пробив"...

публикувано на 08.04.25 в 10:17

Д-р Женя Лазарова: Религията е субективна, няма как да се преподава по обективен начин

Днес Съюзът на българските учители се включва в дискусиите около въвеждането на нов задължителен учебен предмет "Добродетели и религии" . В дискусията ще участва представител на Светия синод. Идеята за промяна в учебната програма е на министъра на образованието Красимир Вълчев. Мярката има възпитателен характер. Целта е учениците да..

публикувано на 07.04.25 в 12:56
Изглед към фрегатата Тритон на датския флот в Гренландия, архив, юли 2024 г.

Ледовете на Арктика – арена на горещ геополитически сблъсък

Залежи на нефт, газ и редкоземни елементи. Нови търговски маршрути и военни позиции – това са предпоставките за задаващата се нова Студена война между САЩ от една страна, и Русия и Китай от друга, за стратегическо предимство в тази част на света. Арктика ще бъде една от основните морски шамхатни дъски в новото противоборство  както през..

публикувано на 05.04.25 в 11:26

Двама бивши министри за безводието: Вода има, въпросът е къде отива?

Темата се поде и вече не се сваля – предпоставка за събуждането, отчита бившият министър на земеделието Кирил Вътев. "Вода в България има много, обаче се пилее и не се оползотворява . Престъпно е да имаме население без вода и земеделие без поливане!", смята той. В предаването "Преди всички" Вътев акцентира върху оптимизирането на..

публикувано на 04.04.25 в 07:59
Доктор Сабрина Бачи

Доктор Сабрина Бачи: Ваксината срещу морбили е една от най-мощните и безопасни в света

През март Европа отчете, че през 2024 г. в региона е имало над 127 хиляди заразени с морбили . Това е най-големият брой случаи на дребна шарка от 25 години насам. "Вирусът никога не почива. Това е сигнал за събуждане", предупреди директорът на Световната здравна организация за европейския регион доктор Ханс Хенри Клуге . От..

публикувано на 03.04.25 в 19:27

Питър Хоръкс към медиите в България: Продължавайте да се борите

Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..

публикувано на 02.04.25 в 21:33