Идеята е да срещне публиката с творби на последната генерация композитори и да покаже приемственост в българската композиторска школа, както и съвременните тенденции в българската класическа музика. Разбира се голяма роля за това има оркестърът на Русенската опера, който в симфонични програми излиза със запазената марка Русенска филхармония.
На 25 юни предстои голям концерт в зала България в рамките на 54 – я международен фестивал „Софийски музикални седмици“. Подборът на програмата е осъществен от маестро Димитър Косев, главен диригент на русенската опера.
Днес като класическа музика се определя и всяко произведение, създадено в нашето време, което е написано в традиците на класическата норма. Това, разбира се е свързано с едно ново поколение композитори, които създават класическа музика за съвремения естетически вкус.
В специалната селекция ще бъдат изпълнени творби от десет български композитори: Ангел Заберски – син, Вели Чаушев, Добромир Кисьов, Емелина Горчева, Йордан Владев, Константин Костов, Костадин Генчев, Петя Тончева, Пламен Цветанов, Стефан Тоцев.
Петима от тях са специални гости на "Нощен Хоризонт" за да ни срещнат с музиката, написана в класическия жанр с днешна дата. Това са Константин Костов, Пламен Цветанов, Добромир Кисьов, Йордан Владев и Костадин Генчев.
Изтъкнатите композитори споделиха за БНР, че класическата музика в момента е предимно филмова, балетна и театрална оркестрова музика. Съвременните автори пишат сега предимно за филми и много от тях за видеогри. Там звучи оркестърът, който пресъздава абсолютно всичко, едно изключително изразително средство за отношението на композитора.
Самите музиканти се срещнаха за първи път именно в студиото на "Нощен Хоризонт".
Музикантите разказаха пред "Нощен Хоризонт", че смесването на българския фолклор с класическа музика е като вливане на свежа кръв в оркестровата класическа музика. По думите им музиката винаги расте нагоре, променя се през вековете, но стъпва върху едни здрави основи, които през вековете това е било поп музиката. При джаз музиката, например импровизията е водеща.
От съвременната класическа музика хората очакват тя да е тонална, да е приятна за слушане, и те биха се припознали точно в такъв вид концерт, в симбиоза с джаз, фолклор, с филмова музика, споделиха композиторите.
Класическата музика със своя църковен и светски характер има дълбоки традиции в западноевропейската култура още от Средновековието. Барок, класика, романтизъм, модернизъм, постмодернизъм, музиката се развива и надгражда и тонално и инструментално. Нейният златен период се бележи от произведенията от Бах до Бетовен и за да се дефинира това време в началото на 19 век се появява терминът класическа музика.
У нас традицията в писането и изпълнението на класическа музика започва десетина години след Освобождението и еволюира в произведенията на Емануил Манолов, Панайот Пипков, Добри Христов, Георги Атанасов, Никола Атанасов, следват имената на Петко Стайнов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Марин Големинов.
Константин Костов – учил е музика в Музикалната академия в Мюнхен и преподава там, в неговата музика има много джаз, издал е четири албума.
Пламен Цветанов – пианист и композитор, има богата концертна дейност като солист, създава театрална и филмова музика, камерни пиеси, оркестрови творби, в момента пише музика за пълнометрафен филмов мюзикъл
Добромир Кисьов – композитор, оркестратор, мултиинструменталист и музикален продуцент, през миналата година в концерта на Ново поколение са представени неговите Ръченични вариации за симфоничен оркестър, автор е на музика за театър, кино, съвременен танц, написал е цикъл образователни концерти за престижния Кралски концерт гебау оркестър
Йордан Владев – композитор, вокалист и мултиинструменталист, учил е скулптура в Художествената академия, музика в Музикалната академия, а сега учи и психология. Има 15 авторски албума
Костадин Генчев – свири на кавал, има Аскеер за театрална музика, наш колега в Оркестъра за народна музика на БНР, автор е на над 1000 аранжимента и над 100 инструментални пиеси, написани за този състав
Още по темата в звуковия файл.
Празниците на изкуствата "Аполония" са в разгара си и както винаги в Созопол се усеща концентрация на артистизъм, талант и почитателски интерес. Класическите концерти не правят изключение и всяка вечер Археологическият музей се изпълва с хора, жадни за срещи с музиката и елитните изпълнители - преобладаващо български имена. Класическата..
С бурни аплодисменти лондончани показаха високата си оценка за дебюта на българската диригентка Деляна Лазарова на най-големия и престижен европейски музикален фестивал - Би Би Си Промс. Концертът в Роял Албърт Хол на 10 септември беше част от ежегодните участия на Шотландския симфоничен оркестър на Би Би Си. С него, по особено тържествен и специален..
Народният театър "Иван Вазов" представи новия си сезон. Той започва със заявката за "театър на три континента". Официално започва в събота, 13 септември, с 62-рото представление на "Великденско вино" с участието на Владо Пенев. Дни по-късно предстоят три премиери. Едната ще е следващият вторник и за първите пет поредни представления..
С премиера на книга за актрисата Емилия Радева започва днес есенният литературен сезон на Столичната библиотека. "Животът ми - едно добро представление" е заглавието на изданието, което ще бъде представено от съставителя на книгата и дъщеря на известните актьори Емилия Радева и Любомир Димитров Катерина Димитрова. Посетителите ще видят..
Книгата "Музеят на моето време" на Слава Янакиева представя колекция от фрагменти, в които личното свидетелство се превръща в общо послание за памет, род, загуби и надежда. Янакиева е културолог, преводач и университетски преподавател. Започва своето търсене в тишината на Covid пандемията. "Цялото бреме на времето, което мъкнем, трябва..
Международният театрален фестивал "Сцена на кръстопът", чийто основоположник е Стефан Данаилов, се открива за 29-а поредна година. Домакин е Пловдивският драматичен театър. Първото представление в афиша е спектакълът „Без кръв“ на Пловдивската трупа по едноимения роман на Алесандро Барико. Режисьор е Диана Добрева, а сценичната адаптация..
Книгата "Етюд-и-те на София. 10 години в кадри" на фотографа Иван Шишиев запечатва едни от най-интересните и впечатляващи хора, места и събития в столицата ни през последното десетилетие. "Вече има публикувани над 18 000 кадъра, които разказват какво се случва в София и България. Публикувал съм и снимки от Ирак, Албания, Киргистан,..
И след протеста утре ще се борим за падането на това правителство до последно, заяви в интервю пред БНР лидерът на "Възраждане" Костадин..
“История на българите в кратце" е новата книга на акад. Георги Марков . "Написах тази кратка история преди години, но в един малък вариант, когато..
"Много хора предполагам не знаят, че България до 1999 година не е отпечатвала сама банкнотите си, което не говори добре за репутацията на една държава ,..