"Заради засилването на неолибералната цензура има нужда в момента от тази книга". Това каза пред БНР преводачът Мартин Петрушев, който представи в предаването "12+3" книгата на Ханес Хофбауер "Цензурата. От църковния кодекс до ютюб".
Книгата е първото пълнокръвно и задълбочено изследване на проблемите с цензурата на български език. То е разделено на две части – първата е историческо проследяване на цензурата от Гутенберговата революция до края на ХХ век, а втората съставлява една от малкото качествени разработки по въпросите с дигиталната цензура.
"Разбира се, че в една книга е невъзможно да се обхване цялата цензура - като подредени исторически факти, но могат да се обхванат принципите, по които цензурата работи. ... Тази книга, давайки пример с немскоезичното пространство, се занимава с механизмите за изработване на цензура и потискане на общественото мнение", подчерта Петрушев и допълни, че "неолибералната цензура работи по рафинирано, като изтласква неудобните мнения":
"И в по-широк смисъл може да се каже, че съществува известна свобода на словото, но така работи медийната манипулация, че общественото съзнание да не говори за това. Това в Западна Европа работи, а в България - не. От Covid насам методите се ожесточиха заради разпада на този медиен наратив и затова втората част на книгата е обвързана с дигиталната цензура - става дума и за ютюб/YouTube".
"Опасна дезинформация стана печат, който корпорации монополисти като „Гугъл“ или „Мета“ поставят върху всички онези публикации и материали в своите платформи, които не отговарят на трансатлантическо-либералния мироглед на техните управители. Следва изтриване и блокиране от политически и културно контролирани алгоритми. През последните години това се случи милиони пъти, когато материали за английското кралско семейство, за Русия, исляма или изменението на климата не съответстваха на господстващото мнение. Между репресивните държавни структури и частните медийни монополи се развива нова практика на цензура, за която и двете страни отказват да носят отговорност и взаимно си я прехвърлят; това е цензурата на постиндустриалната кибернетична епоха. Виенският историк Ханес Хофбауер се връща назад в историята, за да ни помогне да разберем по-добре как работи цензурата.
Читателят държи в ръцете си първото пълнокръвно и задълбочено изследване на проблемите с цензурата на български език. То е разделено на две части – първата е историческо проследяване на цензурата от Гутенберговата революция до края на ХХ век, а втората съставлява една от малкото качествени разработки по въпросите с дигиталната цензура.
В началото на книгата виждаме Хайне, Кант, Фихте, Маркс и други влиятелни и не дотам познати исторически личности да се сблъскват с цензурата на своето време. Във втората част тази палитра от практики за забрана е съотнесена към дигиталната цензура на днешния ден. Изследването на Хофбауер показва, че цензура винаги е имало, но дори във времената на най-ожесточеното ѝ прилагане всеки път са се намирали вратички тя да бъде заобиколена", написа за книгата преводачът Мартин Петрушев.
Авторът на книгата "Цензурата. От Църковния къдекс до ютюб" Ханес Хофбауер е журналист и издател от Австрия, автор на книги на икономическа и международна тематика.
Роден е през 1955 година във Виена, където учи икономика и история. В някои свои лекции той разглежда въвеждането на еврото като кулминация от едно развитие, което има за цел да ограби държавите с неразвити икономики в южната и източната част на Европейския съюз. Чрез еврозоната тези държави са лишени от икономическа самостоятелност, а значими слоеве от населението им обедняват и се превръщат в нова емиграция за Запада. Печелившите от този тип „интегриране на периферията“ са единствено силните, износно-ориентирани капиталистически икономики от Севера на ЕС, а според него най-печеливша от този процес е Германия.
Като журналист, Ханес Хофбауер се вълнува и от темата за цензурата, на която обръща специално внимание в книгата си „Цензурата. От църковния кодекс до ютюб“.
Интервю на Петър Волгин с Мартин Петрушев в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
Сградата на столичното 93-то Средно училище "Александър Теодоров-Балан" е с пукнатини от половин година. Това съобщи директорката на училището Евдокия Гергова, след като по-рано родители на ученици алармираха за проблемите по сградата. "На 4 март, когато дойдохме на работа, установихме, че има голяма пукнатина на третия етаж. Сезирах..
Президентът Румен Радев очаква от правителството да вземе всички мерки, за да няма криза на горивата в България след като САЩ наложи санкции на петролните компании "Лукойл" и "Роснефт". Рано е да се спекулира с темата за ефекта от налагането на санкции срещу руските петролни компании, каза президентът. Добави, че ескалацията на..
Лидерът на МЕЧ Радостин Василев се усъмни, че ще се стигне до ротация на председателя на Народното събрание и настоя Наталия Киселова сама да си подаде оставката: " След последните изказвания на Борисов се съмнявам, че и Киселова ще бъде махната. Чувам от медиите такива слухове, че щяло да има ротация. От тях нищо не очаквам. Киселова трябва да си..
Разследване на "Таймс" установи, че мрежа, свързана с руски шпиони, е използвала британски компании, без те да искат и да разберат, за изграждането на арктическата подводна отбрана на Русия в продължение на близо десетилетие. Според изтекли документи, руската мрежа за снабдяване е заобиколила санкциите и контрола върху износа, за да закупи..
Малък самолет се разбил в румънския окръг Васлуй в североизточната част на страната, съобщиха местните медии. Пилотът е открит мъртъв след претърсване в зоната, допълва БТА. Властите са започнали разследване на инцидента. Според първоначална информация самолетът е имал проблеми при кацане заради мъгла.
Община Брезник ще получи като дарение термоизолирана цистерна. На проведеното днес заседание, местният ОбС даде съгласие за приемане на дарението. Дарител е мината в Брезник, а целта е обезпечаване на нуждите от питейна вода в града, който от ноември м.г. е на воден режим. Цистерната е с вместимост 15 500 литра. Тя е произведена през 2003..
Общините Стражица и Лясковец искат държавна помощ по линия на бедствията и авариите за над 640 хиляди лева за възстановяване на 7 обекта, върху които са нанесени сериозни щети от градушката в края на това лято. Исканията на двете общини бяха подкрепени от областната комисия и са за възстановяване на 5 улици в лясковското село Джулюница за над 450..
Как осигуриха мнозинство за нещо, което го няма? Никой не знае какъв ще е Бюджет 2026, но го подкрепят! Шокирана съм от днешното изявление, освен, че..
"Много се радвам, че конференцията "Обществените медии - силата на аргументите" събра хора от всички краища на света" . Това заяви пред БНР Милен Митев..
Българските управляващи са имали предварителна информация за евентуални санкции върху руските петролни компании и конкретно към "Лукойл" и затова,..