Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Двама приятели с китари и една споделена любов към музиката

Георги Дачев (вляво) и Явор Тотев (вдясно)
Снимка: Do Sho, KASHMIR

Какво се случва, когато приятели музиканти от две различни групи се съберат по тъмно в едно студио? "Изотопия" заформи акустичен тестдрайв с Георги Дачев и Явор Тотев. Гошо и Явор са от групите Do Sho и KASHMIR, които споделят барабаниста Миро.



Как се дели той на две, как бандите си помагат със записите и какво е да си имаш своеобразни музикални братовчеди?


За участието в "Изотопия" Явор е взел Креми.

"За да не оставяме двусмислици, това е китарата ми "Кремона", с която съм много щастлив, водя си я по концерти и сме доста добър тандем."

И Гошо не остава по-назад: "Моята китара има страхотно име, тъй като прекарваме наистина много време заедно, защото само с музика се занимавам. Свиря и на улицата, и пред приятели. Един приятел, според цвета на китарата, определи, че трябва да се казва Тирамису."

Освен че имат китари с нежни имена, способни да довеят музиката до публиката като тайфуни, двамата – както стана ясно – свирят и с един барабанист, уважително наричан бат Мими.

"Така му викам аз, така му вика цяла България, като "бат" е титла за мъдрост. Той е най-старият в групата", уточнява Гошо.


И Do Sho, и KASHMIR, а и Явор в своя по-солова версия, се развиват активно в последните години. Явор бе номиниран в категорията „Изгряваща звезда“ на тазгодишните награди на БНР ТОП 20.

И двете групи са били неведнъж в класацията. На дни е и видеото към последната песен на Do Sho.

Малко по-рано излезе парчето "Реклама".



"Рекламирам хубави неща, това, което е безплатно и стои пред нас, а ние ходим и се лутаме, търсим нещата, които ни предлагат в мейнстрийма, където изкривяват реалността, на която бяхме свикнали", разказва Гошо, който спокойно може да се саморекламира като щастлив човек.

"Имах нужда да напиша тази песен, която хората да използват като лекарство срещу драма, защото ми писна от цялата сивотия, исках да напиша нещо цветно, нещо за скачане, тресене на гриви, набиване на крак", споделя Гошо, а Явор допълва:

"Гошо е напълно способен да ги превърне тези неща в действителност. Бил съм много пъти на негови концерти, когато хората буквално скачат и играят и наистина много му се кефят."


Гошо Щастливеца продължава със самопризнанията по повод скорошен клубен концерт във Варна:

"Това, което ме учуди и много ме стопли: те бяха около 40 души в клуба, само че всички бяха дошли за нашата музика, защото каквото и да си говорим, не сме от бандите, които имат огромна популярност, все още сме подрастващи и набиращи скорост, но в клуба дойдоха хора, които даже не знаеха къде е клубът. Собственикът ни каза, че са питали къде е. Знаят бандата, но не знаят клуба. И всички дойдоха за авторската ни музика, което е най-големият комплимент за един музикант."


"В моите три години се случиха страшно хубави неща, три години, откакто има Do Sho. Започнахме с една мечта. Точно с Миро като барабанист започнахме да правим музика. Това ни беше мечта, още като работихме в чужбина, искахме да се върнем в България. През 2020 г., когато удари цялата пандемична обстановка, това се случи и за мен, и за нас. Формирахме набързо бандата. Не беше трудно, защото имаме доста хубавичко обкръжение, с добри музиканти, които удрят по едно рамо и на запис, и във всичко.

През последната година успяхме да напишем и парчето "Близо до залива". Бях на работа в Пампорово, беше -21 градуса. Мечтаех си просто да се върна вкъщи и да бъде лято. Беше януари и в банята, докато се къпех, ми дойде припевът. От там нататък цялата песен я написахме. Тя не е чак толкова гениална като композиция, но успяхме да я завършим. Ние сме много хубав екип. Работим с много хубав оператор, много добър режисьор, който ни помага с клиповете. Отидохме на море, качихме килограми. Това се случи на Do Sho в последната година."


И така, банята в Пампорово се превръща в залив, докато колата страда, затисната под пряспа. Гошо е олицетворение на вечното лято, никога не му е студено – нито отвън, нито отвътре.

Динамично е и при Явор: "Имаше възход в творчески план за мен и за група KASHMIR, издадохме EP, което си стана почти дългосвирещ албум. Радваше се на доста успех сред слушателите, обиколихме една-две класации. Но за мен музиката никога не е била състезание."


Гошо също много харесва песента "Бягам" – първата, която Явор пише на български. Тя е част от споменатото EP. Гошо участва и в някои от записите на KASHMIR.

Момчетата не разделят стриктно соловите си планове от работата с бандите, защото винаги свирят с музикантите, с които работят. Както казва Гошо – обрали са каймака на североизтока.


"При мене нещата са по подобен начин. Песните си ги свирим заедно. Вече зависи и от формата, правя и самостоятелни концерти от сравнително скоро. Има някои песни, които предпочитам да бъдат представени като изцяло солови. Изцяло по начина, по който аз съм ги виждал, когато съм ги писал, но, разбира се, остават на дневен ред и тези, които правим с бандата", допълва Явор.

"Винаги съм писал текстовете, независимо с групата или самостоятелно, и те винаги са били много важни за мен, не по-малко важни от музиката и цялата песен, която се получава накрая. На думите обръщам сериозно внимание и гледам да съм искрен в тях. Било за неща, които съм преживял, било за неща, които мисля. Винаги се старая да съм искрен, защото смятам, че се усеща", убеден е Явор.

Подобна искрена песен с обмислен текст е 1/30.


"Тази песен носи сантименти. Причините да се нарича така са няколко. Когато я правихме, още в началото, Миро, барабанистът, ме пита: "Как се казва тази песен?", защото още нямаше име. Аз се чудих, чудих... Тогава имах доста идеи, все още имам доста идеи, но тогава вече ги имах и му казвам: "Имам още 30 такива песни".

И ми хрумна защо тази песен да не се казва 1/30. Този израз включих в самия текст, от там насетне за текста може да се говори много, но да, доста искрена песен и се гордея с нея. Другата причина е, че съм завършил математическа гимназия и това е обикновена дроб. Това е малко по-забавната част на нещата."

Една от най-сантименталните песни за Явор обаче е I Would Never Run.


"Винаги, когато свиря тази песен на живо, поздравявам моята прекрасна съпруга с нея, защото е писана за нея. Използвам момента да се похваля с нещо доста по-важно – че ми се роди дете, синът ми Матей, да ми е жив и здрав."


Матей е най-хубавата мисъл, казана на глас, споделя Явор. За Гошо това е, че предстоят концерти, плаж и живи участия. "Намерихме си страхотно кученце на улицата миналата година – Лори, и си я гледаме. Имам страхотно момиче до себе си и това е част от най-хубавите мисли, които мога да изрека на глас."

Какво изсвириха и изпяха на глас и съвсем на живо Георги Дачев и Явор Тотев специално за слушателите на "Изотопия" – чуйте в звуковия файл.

Снимки: Do Sho, KASHMIR

По публикацията работиха: Лора Търколева, Иван Нотев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Премиера на книгата

"Приключенията на една блондинка" - среща с автограф и чаша вино на 12 ноември

На 12 ноември от 17,30 часа на среща с автограф и чаша вино в Коктейл бар "Опус" на ул. "Иван Вазов" 8 Мариана Кирова кани приятели и почитатели на премиерата на новата си книга "Приключенията на една блондинка". В книгата са включени разкази и новели, както и едноименния роман, който е обект на второ издание . Излезе от печат новата книга..

публикувано на 10.11.25 в 08:00

18-годишен столичанин с мисия: Младите трябва да са гласът на своя град!

В рубриката " Горещи сърца"  ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал",  казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..

публикувано на 09.11.25 в 06:10
Мавзолеят на княз Александър I Батенберг в София.

Милена Бордън за идеята да има паметник на княз Александър I Батенберг

През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг.  След смъртта на княз Александър I..

публикувано на 06.11.25 в 15:00
Тодор Стефанов

Джаз музикантът Тодор Стефанов: Реалността в България извиква чувство на тъга

В "Нощен Хоризонт" ви срещаме с изявения български джаз музикант Тодор Стефанов . Той е завършил Кралската консерватория в Брюксел - специалност "Поп и джаз музика". От 23 години гради музикална кариера в Белгия - свири в клубове, участва в джаз фестивали, композира и преподава музика в British School в Брюксел. "За тези, които..

публикувано на 03.11.25 в 12:10
Жулиета Нелова

Жулиета, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите

В рубриката „Горещи сърца“ гостува Жулиета Нелова, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите. Някога журналист, сега тя е помощник-частен съдебен изпълнител. Обрати бележат професионалния и житейския път на 60-годишната жена. Тя започва да работи като журналист в местен вестник във Враца в началото на 90-те години. Идва в родния град на..

публикувано на 02.11.25 в 06:05
Карстен Хен

Карстен Хен пред БНР: Четем, за да усетим връзката, която ни липсва в реалността

Немският писател Карстен Хен се завърна у нас с книгата "Златната пишеща машина" . История, насочена към по-малките читатели, в която те ще открият любовта към книгите и историите, скрити в тях. Карстен ме посреща онлайн, настанил се удобно в дома си в Кьолн. Разказва за първите си стъпки към детско – юношеският роман. "Ако имаш деца и си..

публикувано на 27.10.25 в 22:15

Ина Николова: Изкуството помага на децата да израстват като пълноценни и щастливи хора

Животът на Ина Николова е сбъдната мечта. От дете тя мечтае да бъде учител по пиано и целият ѝ професионален и творчески път преминава като музикален педагог. Тя е на 62 години и отскоро е пенсионерка. До последно работи във врачанското училище „Отец Паисий“, което е с насоченост към изкуствата. Там преподава пиано и е корепетитор на средношколския..

публикувано на 26.10.25 в 04:36