3
Мариана, как те посрещна Америка? Имате ли спомен?
"Няколко са нещата. Не знам дали мога да конкретизирам само едно нещо. Приятната изненада: хората спазват някакъв ред и уважават мнението на другия. Поне това забелязах аз. В нашата страна това малко не се зачита. Особено напоследък. И особено и професията, която нося на художник е по уважителна тук и навън всъщност е по уважително. Но нещото, което ми прави не толкова добро впечатление е, че те са някак си влезнали в един собствен ритъм, който няма излизане. И нещо като една месомелачка, в която веднъж като влезеш в тази формула, в тяхната машина не можеш да се откачиш. Човек, като че ли хем е свободен, хем няма толкова свобода да прави всичко това, което иска да прави. Някак си само работа, работа, работа, работа и никакъв социален живот. Но не това намирам аз там, където живея, което е много странно. Може би защото липсват тротоарите, липсват пешеходците, липсва градската част, липсва инцидентно излизане и среща с приятели, инцидентно ходене на изложба и след това хайде да продължим нанякъде, където срещаме още приятели? Това много ми липсва тук"
Твоето място ли е Америка?
"Все още не мога да определя. Аз мисля, че живота ми във Франция беше някак си по загадъчно интересен и си бях на място там. Говоря за Южна Франция. Тук намирам и подкрепа, но и не толкова подкрепа в това, което прави. Не мога някак си да вляза в тази енергия на тази страна."
В много от картините ти присъстват женските образи, присъства нещо много елегантно, нещо много светло, нещо много докосващо. Америка не е страна на духовното. Америка е материална страна.
Разкажи ми за една случка, която е родила твоя картина.
Сещам се за една картина, която бях направила и се казва Овчарски скок. Значи това беше в една практика по йога, която редовно правех с моята група в Пловдив . Накрая на йога сесията лягаме за медитация, кратка медитация. Аз съм в едно поле, така се виждам на едно поле, където се чуват само щурци и се вижда едно лятно небе над мен. Много малки, рехави и леки облачета. Един образ скочи над мен с един прът и тръгна нататък. И аз забавих в каданс цялата тази гледка, как той ме прескача с двете кучета, които бяха в този скок. От това стана една картина, която аз по късно направих, но то беше много интересно. Тази картина се показа и ми каза: ти трябва да ме направиш такава, както ме виждаш."
Липсва ли ти България?
Хората обикновено идват в Америка със своята американска мечта. Каква е твоята?
"Една година преди да дойда в Америка, си говорех с едни приятели във Франция и си казах Ах, Америка?! Никога не искам да отида в Америка. Не искам да отида в Америка, няма да отида в Америка. И една година по късно стана така, че се запознах със съпруга ми, който ме покани и аз трябваше да се моля да ми дадат виза. И си казах Господи, Боже мой, как може такова нещо? Аз пожелах да не ходя и се зарекох, че няма да отида. Стана така, че си пожелах да отида в Америка. Та, аз дойдох в Америка с една идея да срещна един човек, който моето вътрешно дете много дълго време е чакало. Този човек, който в момента е мой съпруг. Нямах идея, че ще ми бъде съпруг, ме привлече с неговата покана. Ние с времето се опознахме, но това беше много добър мотив да го опозная малко повече, защото той е изключителен темперамент, има много красив ум и това ми хареса. И си казах- добре, аз , ако отида в Америка, може би ще срещна този човек и може би ще заживее с него, може би не , но стана така, че всичко се разви много бурно и бързо. И намерих сродната си душа…".
Още по темата в звуковия файл.
По повод предстоящия концерт на 21 ноември и представянето на новия албум, с които Детският радиохор отбелязва 65 години от своето създаване, гост в студиото на предаването "Рано в неделя" бе маестра Венеция Караманова, главен диригент на състава. "Тази година е наистина специална за нас. Юбилеят ни провокира да направим възможно най-пъстър сезон...
По повод изложбата, която бе открита в сградата на Столичната община, Александра Чолакова разказва за инициативата, посветена на децата с дислексия и другите специфични обучителни трудности. „Това е пътуваща изложба, която вече имаше няколко отправни точки – Народното събрание, Министерството на образованието и науката, Регионалния център за..
Алеята на славата в Тутракан – едно от емблематичните места в Крайдунавския парк – продължи да попълва своята историческа памет. На 12 ноември бе открита четвъртата паметна плоча, посветена на поетесата Пенка Цанева – Бленика (1899 – 1978), родена в Тутракан и оставила значима следа в българската литература. Идеята за Алеята на славата бе на кмета..
На 12 ноември от 17:30 ч. писателката Мариана Кирова представи новото си издание „Приключенията на една блондинка“ пред приятели и почитатели на среща с автограф и „чаша вино“. Книгата представляваше второ издание на едноименния роман, като в нея бяха включени и разкази и новели. Един от разказите, озаглавен „Операция Актиния“, бе носител на първа..
Миналото като възможност за бъдещето и връзката между аналоговото и дигиталното са сред основните послания на художествената инсталация „Пространство и етажи“, представена в Младежкия дом във Враца. Нейният автор е популярният дигитален артист Илиян Стойчев. Инсталацията обединява десет стари телевизора, които възпроизвеждат от DVD устройства кратки..
„Да излезеш от кожата си“ е названието на тазгодишното биенале на Съюза на йерусалимските художници. Почти всички творби, подготвени специално за форума, бяха отхвърлени от кураторката Тали Бен-Нун , което се превърна в неочаквана провокация и вдъхновение за нови търсения. Идеята на изложбата е да насочи вниманието не към завършената творба,..
В рубриката "Нов компактдиск" на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" имаме удоволствието да направим българската радиопремиера на дебютния албум на Трио "Бронте". Ансамбълът, избрал за име фамилията на три талантливи и смели писателки от първата половина на XIX век - сестрите Шарлот (1816–1855), Емили (1818–1848) и Ан (1820–1849) Бронте - е..
Лидерът на "Продължаваме промяната" Асен Василев определи като "лоша шега" избора на Румен Спецов за особен управител в "Лукойл": "Румен Спецов беше..
За всеки разумен външен наблюдател, за всеки магистрат в системата е ясно, че има нещо, което определяме като омерта – мълчание за процеси, които са..
Проф. Асен Диамандиев е личност, направила много за музикалното образование в своя роден град Пловдив, но и за цяла България. Композитор, диригент,..
Разкъсана облачност
Мъгла
Предимно облачно