3
Мариана, как те посрещна Америка? Имате ли спомен?
"Няколко са нещата. Не знам дали мога да конкретизирам само едно нещо. Приятната изненада: хората спазват някакъв ред и уважават мнението на другия. Поне това забелязах аз. В нашата страна това малко не се зачита. Особено напоследък. И особено и професията, която нося на художник е по уважителна тук и навън всъщност е по уважително. Но нещото, което ми прави не толкова добро впечатление е, че те са някак си влезнали в един собствен ритъм, който няма излизане. И нещо като една месомелачка, в която веднъж като влезеш в тази формула, в тяхната машина не можеш да се откачиш. Човек, като че ли хем е свободен, хем няма толкова свобода да прави всичко това, което иска да прави. Някак си само работа, работа, работа, работа и никакъв социален живот. Но не това намирам аз там, където живея, което е много странно. Може би защото липсват тротоарите, липсват пешеходците, липсва градската част, липсва инцидентно излизане и среща с приятели, инцидентно ходене на изложба и след това хайде да продължим нанякъде, където срещаме още приятели? Това много ми липсва тук"
Твоето място ли е Америка?
"Все още не мога да определя. Аз мисля, че живота ми във Франция беше някак си по загадъчно интересен и си бях на място там. Говоря за Южна Франция. Тук намирам и подкрепа, но и не толкова подкрепа в това, което прави. Не мога някак си да вляза в тази енергия на тази страна."
В много от картините ти присъстват женските образи, присъства нещо много елегантно, нещо много светло, нещо много докосващо. Америка не е страна на духовното. Америка е материална страна.
Разкажи ми за една случка, която е родила твоя картина.
Сещам се за една картина, която бях направила и се казва Овчарски скок. Значи това беше в една практика по йога, която редовно правех с моята група в Пловдив . Накрая на йога сесията лягаме за медитация, кратка медитация. Аз съм в едно поле, така се виждам на едно поле, където се чуват само щурци и се вижда едно лятно небе над мен. Много малки, рехави и леки облачета. Един образ скочи над мен с един прът и тръгна нататък. И аз забавих в каданс цялата тази гледка, как той ме прескача с двете кучета, които бяха в този скок. От това стана една картина, която аз по късно направих, но то беше много интересно. Тази картина се показа и ми каза: ти трябва да ме направиш такава, както ме виждаш."
Липсва ли ти България?
Хората обикновено идват в Америка със своята американска мечта. Каква е твоята?
"Една година преди да дойда в Америка, си говорех с едни приятели във Франция и си казах Ах, Америка?! Никога не искам да отида в Америка. Не искам да отида в Америка, няма да отида в Америка. И една година по късно стана така, че се запознах със съпруга ми, който ме покани и аз трябваше да се моля да ми дадат виза. И си казах Господи, Боже мой, как може такова нещо? Аз пожелах да не ходя и се зарекох, че няма да отида. Стана така, че си пожелах да отида в Америка. Та, аз дойдох в Америка с една идея да срещна един човек, който моето вътрешно дете много дълго време е чакало. Този човек, който в момента е мой съпруг. Нямах идея, че ще ми бъде съпруг, ме привлече с неговата покана. Ние с времето се опознахме, но това беше много добър мотив да го опозная малко повече, защото той е изключителен темперамент, има много красив ум и това ми хареса. И си казах- добре, аз , ако отида в Америка, може би ще срещна този човек и може би ще заживее с него, може би не , но стана така, че всичко се разви много бурно и бързо. И намерих сродната си душа…".
Още по темата в звуковия файл.
София Арт Институт е организация, която дава равен достъп до изкуство на всеки. Наред с много други проекти, екипът, воден от пианистката Венета Нейнска, стартира организирането на Хорова академия, в която ще могат да участват ентусиасти от различни възрасти. Под артистичното ръководство на Яна Делирадева и Валентина Георгиева, Хоровата академия ще..
На 24 ноември с официално откриване на барелеф и концерт под надслов „Паметта дирижира времето“ Община Шумен, Симфониета Шумен, гост-солистката Пламена Мангова и диригентът Славил Димитров отдадоха почит към паметта на маестро Станислав Ушев. Барелефът вече е поставен на източния вход на Община Шумен, а негови автори са скулпторът Бехчет Данаджъ..
На 28 ноември в залата на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" в София ще бъде открит фестивал за съвременна музика, посветен на 100-годишнината от рождението на композитора Андре Букурещлиев - едно от ярките имена във френския авангард през втората половина на ХХ в. Ще бъдат почетени и други забележителни юбиляри - Лучано Берио и..
Националният музикален театър "Стефан Македонски" кани публиката утре на "Кабаре". Спектакълът ще се играе също на 29 и 30 ноември, както и на 2 декември. Това е гротесков спектакъл за едно общество, което се смее, пее и позира, докато светът навън се плъзга към авторитаризъм. " Живеем в глобална версия на този морален парадокс –..
Тази вечер, 27.11, в Сатиричния театър ще се състои предпремиерата на постановката "Примадони", режисирана от директора на трупата Калин Сърменов. "Едно от нещата, които страшно много ми харесаха в този текст, е неговата липса на претенциозност. Това е един откровен текст, който носи след себе си чиста форма на забавление, усмивка и любов..
В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" почитаме един певец с необикновена съдба, работил основно в оперните театри в Русе, Пловдив и София - баса Алексей Милковски. На 26 ноември се навършват 100 г. от рождението му. Алексей Милковски е потомък на знатна фамилия, чиито корени са във Волжка България. Роден е в..
В сряда, 26 ноември, в Първо студио ще се представи Смесеният хор на на БНР, ръководен от диригентката Любомира Александрова. Началото на концерта е в 19:00 часа, а програмата е особено интригуваща: Ще прозвучат духовни произведения от Ценко Минкин, Золтан Кодай и Ленард Бърнстейн. "Избрали сме три контрастни произведения, като едното от тях..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
