Драстичен спад в интереса към новините, отчита "Ройтерс"

''Отвъд Хоризонта'' с Лилия Димитрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Броят на хората, които проявяват силен интерес към новините, е намалял с около една четвърт през последните шест години, показва докладът на Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към Оксфордския университет. Към днешна дата 48% от хората по света се интересуват много или изключително от новините при 63% през 2017 г, подчерта Алесандра Галони, главен редактор на Ройтерс, при представянето на доклада.

"Доверието в новините е спаднало с още два процента през последната година и това е точно обратната тенденция на тази, която наблюдавахме по време на ковид пандемията. Все повече хора умишлено избягват новините. В Обединеното кралство, например, интересът към новините се е сринал от 70% през 2015-а до 43 % тази година."

Авторите на доклада представят доказателства, че аудиторията "продължава избирателно да избягва важни истории като войната в Украйна и кризата с разходите за живот, тъй като намалява депресиращите новини и се стреми да защити психическото си здраве", отчита Ник Нюмън - ръководител на екипа, изготвил доклада.

"Около половината от хората, които казват, че избягват новините, избягват всички новини като например сменят радиостанцията като започнат новините или ги подминават бързо в социалните мрежи. Втората група са хората, които се интересуват от новини, но предприемат действия да ги ограничат, като например проверяват по-рядко новинарските заглавия или избягват теми, които им създават тревога или напрежение."

Докладът за цифровите новини през 2023 г. заключава, че аудиторията на традиционните телевизионни и печатни медии продължава да се свива, но онлайн потребителите също проявяват по-малък интерес. Четирима от всеки десет души казват, че се доверяват на повечето новини, което е с два процентни пункта по-малко от миналата година, отбелязва Камал Ахмед - главен редактор на Новинарското движение.

"От гледна точка на новинарската индустрия нещата изглеждат по следния начин: кажи ми десет плашещи неща за света и после прогнозата за времето. За публиката обаче това не е добро предложение. Затова трябва да мислим за друга оферта, а тя е: напътствайте ме из света, дайте ми кураж и бъдете полезни."

Мнението му беше подкрепено и от Ник Нюмън.

"Данните ни показват, че над половината от хората, които умишлено избягват новините, искат да чуват повече положителни неща или журналистика, която предлага решения, както и обяснения по различни теми. Най-слаб е интересът към новините, които непрекъснато дават ъпдейти за големите събития от деня."

В същото време глобално проучване на "Ипсос" показва, че цели 86 процента от потребителите на интернет признават, че са се подлъгали по фалшиви новини. Според проведеното в 25 държави, сред 25 000 интернет потребители, изследване сочи, че основната платформа за разпространяване на подвеждаща информация е социалната мрежа Фейсбук. Участниците в анкетата смятат, че както правителствата, така и медийните компании трябва да се борят с проблема. Фалшивите новини допринасят за растящото недоверие към информацията в интернет и има негативно влияние върху икономиката и политическите дебати, предупреждава Алесандра Галони.

"За нас в Ройтерс доверието е валутата, с която боравим. То има централно място в работата ни и дори се ръководим от код, който наричаме "принципи на доверието" и който определя нуждата от осигуряване на независими, обективни и достоверни новини, без пристрастия."

Съединените щати са на първо място по разпространяването на фалшиви новини, следвани от Русия и Китай. Най-лековерни се оказали жителите на Египет, а най-скептични към фалшивите новини били гражданите на Пакистан, казва Ник Гличър - директор на фондация "Томсън Ройтерс".

"В ера, която е белязана от последователни и дори застъпващи се кризи, независимите и точни новини и репортажи са най-ценната ни валута. Те са най-силното ни оръжие срещу дезинформацията и фалшивите новини и дават гласност на различни гледни точки, които иначе липсват в медийния пейзаж."

Най-важната социална медийна платформа за новини все още е Facebook, въпреки че тя е в дългосрочен спад и броят на влизащите в нея всяка седмица, за да четат новини е намалял с 14 % през последните седем години.

"Фейсбук е изгубил голяма част от влиянието си за новини през последните няколко години. 42% са следяли новините във фейсбук през 2016-а, а тази година са спаднали до 28 на сто. Това отчасти се дължи и на факта, че фейсбук се отдръпна като цяло от новините."

За сметка на това, в TikTok и Instagram е налице възход в това отношение. Сега Instagram е източник на новини за 14% от хората, а TikTok - за 6%. Картината е различна при младите потребители. Всеки пети на възраст 18-24 г. се информира от TikTok, което е увеличение с 15% спрямо миналато година Платформата "е най-бързо развиващата се социална мрежа в нашето проучване", подчертава Ник Нюмън.

"На всичките ни пазари се вижда, че тик-ток е най-бързо разрастващата се социална мрежа, особено в Азия, Латинска Америка и Африка. Например изигра важна роля в скорошните избори в Кения, включително за разпространение на дезинформация и фалшиви новини. Но предизвиква и други промени като в Тайланд, където видяхме кампания, с която се популяризираше млада е неизвестна партия."

По-вероятно е потребителите на TikTok да получават новини в платформата от известни личности, инфлуенсъри или обикновени творци, отколкото от основните новинарски агенции или журналисти. Харесването, споделянето и коментирането на новини в отворените платформи на социалните медии също намалява. Една от предполагаемите причини за тази промяна е нарастващото усещане, че онлайн разговорите в платформи като Facebook и Twitter стават все по-токсични. Според Камал Ахмед трябва да се промени начинът на поднасяне на информация.

"Това е различен стил на повествование - хоризонтален разказ, при който група приятели научават нещо заедно. А не професора по новини, който раздава хапчета с истина на публиката, тръпнеща от желание да ги погълне. В този смисъл социалните платформи може да се окажат неверни годеници - за известно време вършат работа, но после спират да действат и ти стоиш се чудиш къде си сбъркал."

Новинарските организации са изправени пред предизвикателството на технологичните гиганти и са дестабилизирани заради по-общата липса на доверие, но имат един много по-дълбок проблем - повечето хора не искат да плащат за онлайн новини, констатира също докладът. В световен мащаб дори сред онези, които плащат, има така наречената "умора от абонамента" - мнозина са отегчени от това, че от тях се иска да плащат за толкова много различни абонаменти.

"Проучихме и връзката между поскъпването на живота и абонамента. Четирима на всеки десет души са спрели абонамента си или са договорили по-ниска цена през последната година. Хората са все по-притеснени от инфлацията и новините са разход, който предпочитат да си спестят."

В момент, когато се борят за повече приходи, новинарските организации са изправени пред нарастваща заплаха от доставчиците на услуги в света на шоубизнеса като Нетфликс и Спотифай. "Много хора предпочитат да плащат за филми или музика, вместо за новини, особено при по-младата половина от населението," допълва Нюмън.

"И абонаметният и моделът за разпространение на новини с реклами са под голям натиск от поскъпването на живота и на свой ред правят все по-трудно за журналистиката да е независима от големия бизнес или правителствата по света. От гледна точка на формата - аудио и видео разпространението набират популярност заради предпочитанията на младата публика."