Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Сега не може да мислим за увеличение на заплати в публичния сектор, твърди икономистът

Михаил Кръстев: Има инфантилен подход към управлението на държавата

"Не трябва да превръщаме бюджета в заложник на функционирането на държавните предприятия"

Михаил Кръстев
Снимка: БГНЕС

"Имаме публични фойерверки, инициативи, посещения от чужди държавници. Но нямаме чувството, че държавата се управлява от хора, които знаят как да я управляват."

Това заяви пред БНР Михаил Кръстев - икономист и член на Съвета по икономически и публични политики.

Запитан за договорките за ключови назначения в различни институции Михаил Кръстев посочи, че според него има "изключително инфантилен подход по отношение на управлението на държавата".

В предаването "Преди всички" той изказа мнение, че "има дефицит на публичното говорене за финансите на държавата от много години, най-различни патологии, които се наложиха в това говорене". Според него през последните 2 години, "в опитите ни да замажем очите на европейските ни партньори, на еврогрупата по-специално, че покриваме критериите за еврозоната, макар да не ги покриваме, започнахме да говорим за тази прословута мантра от 3% дефицит".

Дотук, в първите 5 месеца на годината имахме натрупан дефицит. През юни той се компенсира от корпоративния данък и сега сме на съвсем лек излишък. Но ако погледнем първото полугодие на миналата година, имаме влошаване на финансовата среда с 1 милиард на фона на големи предстоящи разходи, поясни икономистът.  

Проблемът е заложен в приходната част на бюджета, защото има очаквания на Министерството на финансите, заложени на хартия, които се разминават с прогнозите на БНБ и на рейтинговите агенции, отбеляза Кръстев. Според него не може да се очаква рязко повишение на събираемостта в хазната в оставащите месеци до края на годината.

"Ако тази прогноза – за 1,8% растеж на икономиката, не се осъществи, то всеки един разход тежи много повече, а допълнителните разходи, които евентуално между двете четения ще бъдат вкарани в бюджета, ще тежат още повече", предупреди той.

"Очевидно живеем в някакъв информационен балон на реалността, в който не осъзнаваме икономическия цикъл, в който се намираме", смята Михаил Кръстев. По думите му в момента "не може да мислим за увеличение на заплати в публичния сектор".

Дивидентът, който се планира да се изземе от държавните предприятия – главно от енергийния и военно-промишления сектор заради рекордните им печалби през 2022 г., няма да стигне дори за половината от увеличението на пенсиите за тази година, а догодина отново е предвидено увеличение, подчерта Михаил Кръстев.

"Нямаме тези пари. Не разполагаме с тези пари. Има две места, от които могат да дойдат. Едното е емитиране на дългови емисии, което в момента се случва при изключително негативни стойности за България. (…) Имаме много по-висока лихва, която сега трябва да плащаме по старите си задължения, а ако натрупаме нови, отново ще бъде неизгодно. Вторият начин, по който може да се набавят тези средства, е с вдигането на данъчната тежест. Това ще е неизбежно. Ако никой не отреже разходите, ще трябва да се вдигнат приходите чрез вдигане на данъци. Няма друг начин, по който да функционира икономиката."

Ако БЕХ не успява да си обслужва облигационните си емисии, може да се окаже в състояние, при което неговата сигурност е застрашена. Съществува риск извличаните от дружеството милиони да се окажат беда за него, посочи още Кръстев.

"Не трябва да превръщаме бюджета в заложник на функционирането на държавните предприятия", категоричен е той.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Акад. Христо Найденски с предложения за развитие на БАН

На 2 декември на Общо събрание на БАН предстои да бъде избран нов председател на Академията. Член-кореспондент Евелина Славчева и акад. Христо Найденски са допуснати до участие в избора на председател от мандатната комисия. Техните програми за развитие на Академията са качени на сайта на БАН. "В моята програма се вглеждам в бъдещето на..

публикувано на 27.11.24 в 12:23
Снимката е илюстративна

Велинградските животновъди в напрегнато очакване на повторни проби

Заради откритото огнище на чума по дребните преживни животни  във Велинград и последвалите протести на фермери там днес ще бъдат взети повторно нови 300 проби . Към момента 1700 овце са застрашени от принудително умъртвяване . Вчера животновъдите заявиха, че животните им са здрави и настояват за нови изследвания, тъй като са убедени, че..

публикувано на 27.11.24 в 06:37
Владимир Береану

Владимир Береану: Джорджеску спечели благодарение на Тик-Ток с 3 млн. последователи

Любопитни са резултатите от първия тур на президентските избори. Първия - Калин Джорджеску, изобщо социолозите не го хванаха. В проучванията той беше в графата "и други", каза журналистът Владимир Береану в интервю пред БНР. В предаването "Нещо повече" той направи интересен анализ на  двамата  от осемте кандидати за президент на северната ни..

публикувано на 25.11.24 в 18:14
Бойко Ноев

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

"Дълбоко съм убеден, че  на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР   Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат.   Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев.  Според него това е така и заради..

публикувано на 23.11.24 в 14:02

Паул Шмид: Контролът по вътрешните шенгенски граници е паническа и напълно неефективна мярка

Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..

публикувано на 23.11.24 в 11:44

Джон Маннерс-Бел: Налагането на търговски мита не носи полза за никого

Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..

публикувано на 23.11.24 в 11:00

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55