"Не е работа на Министерството на финансите да решава кой ще го отразява. Големият проблем с новите правила, които предложиха от екипа на Асен Василев, е, че се въвеждат критерии кой може да отразява брифингите на финансовото министерство. Един вид ценз за специализация се опитваше да въведе министърът на финансите - на брифинги да ходят само ресорни журналисти, които редовно следят темата, да не се допускат други. Това е нелепо по много причини. На първо място е, че МФ е структура, която касае работата на абсолютно всички обществени сектори. Абсурдно е да се твърди, че тези въпроси не могат да се отразяват от журналисти с разнороден опит".
Това каза пред БНР журналистката от "Сега" Таня Петрова и добави, че не могат да бъдат въвеждани мерки, които да са "анти" конкретен човек:
"Абсурдно е в 21 век да пишем правила за един човек".
Таня Петрова подчерта, че темата не касае само журналистите, защото правото на информация е основно конституционно право, а работа на медиите е да защитават обществения интерес и да следят за нарушаването му:
"Имаме право да задаваме въпроси от името на обществото. Не ги задаваме за наше удоволствие. Ако един министър се страхува от въпросите, които могат да му бъдат зададени, може би не трябва да работи това нещо", категорично заяви журналистката.
"Надяваме се МФ да преразгледат изискванията, дали са срок до 15 юли. Едно от исканията на журналистите, които подписахме това писмо, е, ако тези изисквания останат, да бъде публикуване заповедта, с която са утвърдени, за да можем да ги оспорваме по съдебен ред", коментира Таня Петрова.
Ето и подробната позиция на журналистите, отказващи да подадат документи за акредитация в МФ.
ОТВОРЕНО ПИСМО
Уважаеми г-н Министър,
Ние, българските журналисти, подписали това писмо, отказваме да се акредитираме за достъп до Министерството на финансите, след като по Ваше решение институцията въведе непропорционални изисквания, които затрудняват и ограничат достъпа до пресконференции и брифинги.
Задължение на институциите е да осигуряват прозрачност и отчетност за дейността си. Правото на гражданите да търсят и получават информация е гарантирано от Конституцията, а Законът за достъп до обществена информация въвежда забрана за дискриминация при предоставяне на информация от обществения сектор и забрана за ограничаване на свободната конкуренция.
Един от начините за осигуряване на правото на информация за дейността на държавните институции е чрез достъпа на журналисти и медии до представителите на тези институции. Журналистите трябва да се ползват от равнопоставеност и да не са обект на дискриминация. Институциите имат право да въвеждат правила за поведение и достъп до събитията с участието на медиите, но тези правила не трябва да създават ненужни пречки, нито да оставят усещането, че реалната им цел е да ограничат достъпа на определени медии и техните представители, нито пък на журналистите на свободна практика.
Държавата има право и задължение да обмисля мерки срещу дезинформацията, но тези мерки трябва да държат сметка за баланса на различните права, за да не се превръщат в скрита цензура. Не е случайно, че журналистиката не е регулирана професия и на държавата не е вменено задължението да определя кой е журналист и кой не. Медиите са свободни да организират работата си както решат и не са задължени да имат определени журналисти, които да отразяват например ресор „Финанси“. Изискването да се доказва, че даден журналист отразява тази тема е дискриминационно. По никакъв начин не е забранено на някой да работи еднократно по дадена тема и да поиска и получи достъп до представители на дадена институция, когато и както прецени. Изискването да се предостави писмо от главен редактор също е дискриминационно спрямо журналистите на свободна практика.
Мерките, които институциите могат да вземат, трябва да са насочени към онези представители на медиите, които с поведението си нарушават правилата по време на пресконференциите, но не могат да са отговор на начина на отразяване на работата на институциите. Държавата няма право да отказва достъп до събития на медии, които са критични, а на Министерството на финансите не му е вменено задължението да се бори чрез административни рестрикции срещу онова, което преценява, че е дезинформация.
Тъй като смятаме, че въведените бюрократични изисквания от Министерството на финансите биха могли да представляват недопустим прецедент, който да влоши достъпа до информация, декларираме, че няма да подадем заявления за акредитация, докато правилата не бъдат преразгледани. Настояваме също така МФ да публикува заповедта, чрез която се въвеждат тези мерки, за да може тя да бъде оспорена в съда, ако междувременно не бъде отменена.
Отговорът на Министерство на финансите:
Уважаеми колеги,
Във връзка с Ваше отворено писмо от 11.07.2023 г., Министерството на финансите Ви уверява, че спазва политиката на прозрачност и отчетност за дейността си пред българската общественост и медиите. Пресцентърът на Министерството никога не е отказвал отговори на журналистически въпроси и предоставяне на всякаква информация, свързана с дейността на Министерството, както и интервюта и коментари от страна на министъра и представители на Министерството за всички български и чуждестранни медии.
Практиката за постоянна акредитация на журналисти съществува в редица институции в цял свят, както и в България, включително Европейската комисия, Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на отбраната и Министерството на външните работи.
Изискването за постоянна акредитация на журналисти, специализирани в областта на икономиката и финансите, към Министерството на финансите цели единствено улесняване на достъпа им за професионално отразяване на специализираната информация от редовните брифинги на Министерството.
Извън постоянната акредитация, има улеснена възможност за еднократна акредитация на всички журналисти, които желаят да получат интервюта и коментари по определени теми. За целта се изисква единствено изпращане на имейл от съответния журналист, включително тези на свободна практика, като е необходимо да изпрати имената си, темата на исканата информация и медията, за която работи.
С уважение,
Пресцентърът на Министерството на финансите
Интервю на Снежана Иванова с Таня Петрова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..
Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания. Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..
" КС е представил едни данни, а манипулациите в България са много по-големи. Тези данни дали ще бъдат признати от "Информационно обслужване", или отново..
Неизвестни факти от руските военни архиви сочат, че през 1878 година Кърджали е освободен след тежко сражение, разказва за БНР Станчо Станчев,..
Цялото интервю на Снежана Иванова с Радан Кънев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
Предимно облачно
Значителна облачност с дъжд
Облачно