"Не е работа на Министерството на финансите да решава кой ще го отразява. Големият проблем с новите правила, които предложиха от екипа на Асен Василев, е, че се въвеждат критерии кой може да отразява брифингите на финансовото министерство. Един вид ценз за специализация се опитваше да въведе министърът на финансите - на брифинги да ходят само ресорни журналисти, които редовно следят темата, да не се допускат други. Това е нелепо по много причини. На първо място е, че МФ е структура, която касае работата на абсолютно всички обществени сектори. Абсурдно е да се твърди, че тези въпроси не могат да се отразяват от журналисти с разнороден опит".
Това каза пред БНР журналистката от "Сега" Таня Петрова и добави, че не могат да бъдат въвеждани мерки, които да са "анти" конкретен човек:
"Абсурдно е в 21 век да пишем правила за един човек".
Таня Петрова подчерта, че темата не касае само журналистите, защото правото на информация е основно конституционно право, а работа на медиите е да защитават обществения интерес и да следят за нарушаването му:
"Имаме право да задаваме въпроси от името на обществото. Не ги задаваме за наше удоволствие. Ако един министър се страхува от въпросите, които могат да му бъдат зададени, може би не трябва да работи това нещо", категорично заяви журналистката.
"Надяваме се МФ да преразгледат изискванията, дали са срок до 15 юли. Едно от исканията на журналистите, които подписахме това писмо, е, ако тези изисквания останат, да бъде публикуване заповедта, с която са утвърдени, за да можем да ги оспорваме по съдебен ред", коментира Таня Петрова.
Ето и подробната позиция на журналистите, отказващи да подадат документи за акредитация в МФ.
ОТВОРЕНО ПИСМО
Уважаеми г-н Министър,
Ние, българските журналисти, подписали това писмо, отказваме да се акредитираме за достъп до Министерството на финансите, след като по Ваше решение институцията въведе непропорционални изисквания, които затрудняват и ограничат достъпа до пресконференции и брифинги.
Задължение на институциите е да осигуряват прозрачност и отчетност за дейността си. Правото на гражданите да търсят и получават информация е гарантирано от Конституцията, а Законът за достъп до обществена информация въвежда забрана за дискриминация при предоставяне на информация от обществения сектор и забрана за ограничаване на свободната конкуренция.
Един от начините за осигуряване на правото на информация за дейността на държавните институции е чрез достъпа на журналисти и медии до представителите на тези институции. Журналистите трябва да се ползват от равнопоставеност и да не са обект на дискриминация. Институциите имат право да въвеждат правила за поведение и достъп до събитията с участието на медиите, но тези правила не трябва да създават ненужни пречки, нито да оставят усещането, че реалната им цел е да ограничат достъпа на определени медии и техните представители, нито пък на журналистите на свободна практика.
Държавата има право и задължение да обмисля мерки срещу дезинформацията, но тези мерки трябва да държат сметка за баланса на различните права, за да не се превръщат в скрита цензура. Не е случайно, че журналистиката не е регулирана професия и на държавата не е вменено задължението да определя кой е журналист и кой не. Медиите са свободни да организират работата си както решат и не са задължени да имат определени журналисти, които да отразяват например ресор „Финанси“. Изискването да се доказва, че даден журналист отразява тази тема е дискриминационно. По никакъв начин не е забранено на някой да работи еднократно по дадена тема и да поиска и получи достъп до представители на дадена институция, когато и както прецени. Изискването да се предостави писмо от главен редактор също е дискриминационно спрямо журналистите на свободна практика.
Мерките, които институциите могат да вземат, трябва да са насочени към онези представители на медиите, които с поведението си нарушават правилата по време на пресконференциите, но не могат да са отговор на начина на отразяване на работата на институциите. Държавата няма право да отказва достъп до събития на медии, които са критични, а на Министерството на финансите не му е вменено задължението да се бори чрез административни рестрикции срещу онова, което преценява, че е дезинформация.
Тъй като смятаме, че въведените бюрократични изисквания от Министерството на финансите биха могли да представляват недопустим прецедент, който да влоши достъпа до информация, декларираме, че няма да подадем заявления за акредитация, докато правилата не бъдат преразгледани. Настояваме също така МФ да публикува заповедта, чрез която се въвеждат тези мерки, за да може тя да бъде оспорена в съда, ако междувременно не бъде отменена.
Отговорът на Министерство на финансите:
Уважаеми колеги,
Във връзка с Ваше отворено писмо от 11.07.2023 г., Министерството на финансите Ви уверява, че спазва политиката на прозрачност и отчетност за дейността си пред българската общественост и медиите. Пресцентърът на Министерството никога не е отказвал отговори на журналистически въпроси и предоставяне на всякаква информация, свързана с дейността на Министерството, както и интервюта и коментари от страна на министъра и представители на Министерството за всички български и чуждестранни медии.
Практиката за постоянна акредитация на журналисти съществува в редица институции в цял свят, както и в България, включително Европейската комисия, Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на отбраната и Министерството на външните работи.
Изискването за постоянна акредитация на журналисти, специализирани в областта на икономиката и финансите, към Министерството на финансите цели единствено улесняване на достъпа им за професионално отразяване на специализираната информация от редовните брифинги на Министерството.
Извън постоянната акредитация, има улеснена възможност за еднократна акредитация на всички журналисти, които желаят да получат интервюта и коментари по определени теми. За целта се изисква единствено изпращане на имейл от съответния журналист, включително тези на свободна практика, като е необходимо да изпрати имената си, темата на исканата информация и медията, за която работи.
С уважение,
Пресцентърът на Министерството на финансите
Интервю на Снежана Иванова с Таня Петрова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.

28 точки, сред които лишаване от територии, недопускане на чужди войски в страната, обявяването на руския за втори официален език - това са част от условията, с които Украйна трябва да се съгласи, според нов американски план за мир. В момента той се обсъжда в Киев. САЩ и Русия са съгласували помежду си мирен план за Украйна Има ли..
Пореден случай на насилие над животно - прегазването на кучето Мая от специализант във ВМА, доведе до обществено недоволство и до протести в София и Варна. Какво означава обществената реакция и как ще бъдат приложени новите разпоредби на Наказателния кодекс, който вече предвижда завишени наказания? Мнения по темата дават адвокат Мариета..
България е успяла да намали употребата на антибиотици в резултат на въвеждането на електронните рецепти, но проблемът с микробите, които са резистентни на лечение, продължава да се увеличава. Това заяви в интервю за предаването "Преди всички" доцент Иван Иванов от Националната Референтна Лаборатория "Контрол и мониториране на антибиотичната..
Около 15 сигнала за поява на мечки в населените места са постъпили в Държавното горско стопанство в Карлово. Последният случай от тези дни е от вилната зона на Карлово, където мечка свободно се е разходила по улиците. Там вече има денонощен патрул от горски служители, които да помогнат мечката да бъде прогонвана към планината. Денонощни патрули..
Необходимо е осъвременяване на Закона за меценатството. Това заяви пред БНР Теодора Бакърджиева - изпълнителен директор на Българския дарителски форум. "Най-малкото по-модерно звучене на използваните термини, дефиниции - такива, които да са синхронизирани и с останалите нормативни документи, които са в сферата на културата и изкуството...
Продължава проверката в завода за преработка на дървесина "Кроношпан - България" след над 400 сигнала, подадени от жители на Велико Търново, за неприятни миризми. Очаква се и заключението на МОСВ. Регионалната екоинспекция във Велико Търново вече глоби завода със 70 хил. лева. РИОСВ глоби "Кроношпан" със 70 000 лева Кметът на Велико..
В образователната ни система има голяма нужда от по-интересни и интерактивни инструменти за работа с децата. Това мнение изказа пред БНР Александра Стоименова от организаторите на кампанията "Сила за новото поколение", която стартира през 2024 г. Продължението ѝ е опит да се вдъхновят учениците да опознаят света на емоциите чрез нова..
Групата за мониторинг на демокрацията, върховенството на закона и основните права към Европейския парламент проведе вчера закрито заседание за..
Някои държави имат 75 поправки в Конституцията, ние имаме 75 погазвания на Конституцията. Това заяви пред БНР проф. Александър Маринов, социолог,..
Обявените за днес протести срещу разширението на синята и зелената зона за платено паркиране в София и увеличаването на цените няма да промени решението..