"Не е работа на Министерството на финансите да решава кой ще го отразява. Големият проблем с новите правила, които предложиха от екипа на Асен Василев, е, че се въвеждат критерии кой може да отразява брифингите на финансовото министерство. Един вид ценз за специализация се опитваше да въведе министърът на финансите - на брифинги да ходят само ресорни журналисти, които редовно следят темата, да не се допускат други. Това е нелепо по много причини. На първо място е, че МФ е структура, която касае работата на абсолютно всички обществени сектори. Абсурдно е да се твърди, че тези въпроси не могат да се отразяват от журналисти с разнороден опит".
Това каза пред БНР журналистката от "Сега" Таня Петрова и добави, че не могат да бъдат въвеждани мерки, които да са "анти" конкретен човек:
"Абсурдно е в 21 век да пишем правила за един човек".
Таня Петрова подчерта, че темата не касае само журналистите, защото правото на информация е основно конституционно право, а работа на медиите е да защитават обществения интерес и да следят за нарушаването му:
"Имаме право да задаваме въпроси от името на обществото. Не ги задаваме за наше удоволствие. Ако един министър се страхува от въпросите, които могат да му бъдат зададени, може би не трябва да работи това нещо", категорично заяви журналистката.
"Надяваме се МФ да преразгледат изискванията, дали са срок до 15 юли. Едно от исканията на журналистите, които подписахме това писмо, е, ако тези изисквания останат, да бъде публикуване заповедта, с която са утвърдени, за да можем да ги оспорваме по съдебен ред", коментира Таня Петрова.
Ето и подробната позиция на журналистите, отказващи да подадат документи за акредитация в МФ.
ОТВОРЕНО ПИСМО
Уважаеми г-н Министър,
Ние, българските журналисти, подписали това писмо, отказваме да се акредитираме за достъп до Министерството на финансите, след като по Ваше решение институцията въведе непропорционални изисквания, които затрудняват и ограничат достъпа до пресконференции и брифинги.
Задължение на институциите е да осигуряват прозрачност и отчетност за дейността си. Правото на гражданите да търсят и получават информация е гарантирано от Конституцията, а Законът за достъп до обществена информация въвежда забрана за дискриминация при предоставяне на информация от обществения сектор и забрана за ограничаване на свободната конкуренция.
Един от начините за осигуряване на правото на информация за дейността на държавните институции е чрез достъпа на журналисти и медии до представителите на тези институции. Журналистите трябва да се ползват от равнопоставеност и да не са обект на дискриминация. Институциите имат право да въвеждат правила за поведение и достъп до събитията с участието на медиите, но тези правила не трябва да създават ненужни пречки, нито да оставят усещането, че реалната им цел е да ограничат достъпа на определени медии и техните представители, нито пък на журналистите на свободна практика.
Държавата има право и задължение да обмисля мерки срещу дезинформацията, но тези мерки трябва да държат сметка за баланса на различните права, за да не се превръщат в скрита цензура. Не е случайно, че журналистиката не е регулирана професия и на държавата не е вменено задължението да определя кой е журналист и кой не. Медиите са свободни да организират работата си както решат и не са задължени да имат определени журналисти, които да отразяват например ресор „Финанси“. Изискването да се доказва, че даден журналист отразява тази тема е дискриминационно. По никакъв начин не е забранено на някой да работи еднократно по дадена тема и да поиска и получи достъп до представители на дадена институция, когато и както прецени. Изискването да се предостави писмо от главен редактор също е дискриминационно спрямо журналистите на свободна практика.
Мерките, които институциите могат да вземат, трябва да са насочени към онези представители на медиите, които с поведението си нарушават правилата по време на пресконференциите, но не могат да са отговор на начина на отразяване на работата на институциите. Държавата няма право да отказва достъп до събития на медии, които са критични, а на Министерството на финансите не му е вменено задължението да се бори чрез административни рестрикции срещу онова, което преценява, че е дезинформация.
Тъй като смятаме, че въведените бюрократични изисквания от Министерството на финансите биха могли да представляват недопустим прецедент, който да влоши достъпа до информация, декларираме, че няма да подадем заявления за акредитация, докато правилата не бъдат преразгледани. Настояваме също така МФ да публикува заповедта, чрез която се въвеждат тези мерки, за да може тя да бъде оспорена в съда, ако междувременно не бъде отменена.
Отговорът на Министерство на финансите:
Уважаеми колеги,
Във връзка с Ваше отворено писмо от 11.07.2023 г., Министерството на финансите Ви уверява, че спазва политиката на прозрачност и отчетност за дейността си пред българската общественост и медиите. Пресцентърът на Министерството никога не е отказвал отговори на журналистически въпроси и предоставяне на всякаква информация, свързана с дейността на Министерството, както и интервюта и коментари от страна на министъра и представители на Министерството за всички български и чуждестранни медии.
Практиката за постоянна акредитация на журналисти съществува в редица институции в цял свят, както и в България, включително Европейската комисия, Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на отбраната и Министерството на външните работи.
Изискването за постоянна акредитация на журналисти, специализирани в областта на икономиката и финансите, към Министерството на финансите цели единствено улесняване на достъпа им за професионално отразяване на специализираната информация от редовните брифинги на Министерството.
Извън постоянната акредитация, има улеснена възможност за еднократна акредитация на всички журналисти, които желаят да получат интервюта и коментари по определени теми. За целта се изисква единствено изпращане на имейл от съответния журналист, включително тези на свободна практика, като е необходимо да изпрати имената си, темата на исканата информация и медията, за която работи.
С уважение,
Пресцентърът на Министерството на финансите
Интервю на Снежана Иванова с Таня Петрова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка с 503 смъртни случая. Това е втората водеща причина за смърт от рак при жените от 15 до 45 години в България. Експерти настояват и момчетата да получават безплатна ваксина срещу човешки..
" Учителят се е превърнал в плен на документа. Учителят не е момчето за всичко - той не би трябвало да пази в коридора, на двора или в автобусите. Несвойствените дейности претоварват учителя и той не издържа и отива да прави нещо друго или не е ефективен за своите ученици. Тези неща трябва да решим, за да запазим учителите и да задържим младите в..
" Очаквам ясна позиция на албанските партии, за да се опитаме да се ориентираме какво следва оттук нататък ". Това заяви пред БНР кореспондентът на БТА в Скопие Маринела Величкова. Вчера постоянните представители на ЕС единодушно решиха да започнат преговори с Албания за членство в ЕС, но не и с Република Северна Македония. Решението на ЕС..
Децата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежи. 34% от подрастващите съобщават, че играят онлайн игри всеки ден . Това е един от тревожните изводи на последното проучване върху зависимостта на децата от социални мрежи. Проучването "Здравно поведение при деца в училищна възраст" изследва около 280 хил. деца на 11, 13 и 15 години в..
" Хората с увреждания нямат нужда от съжаление, те имат нужда да се държим с тях като равни, което е проблем в България . Не всеки го разбира. Хората като че ли малко странят, а всъщност те са толкова пълноценни хора, колкото и ние. Това, че имат някакъв двигателен проблем не ги прави по-малко хора от нас ". Това каза пред БНР Вера Асенова..
Хората подценяват проблемите, които замърсеният въздух създава . Това заяви пред БНР Росина Тодорова - председател на Сдружение "Жените в бизнеса и професиите - София", преди пресконференцията "На въздух: Да седнем заедно и да поговорим за профилактиката преди лечението". Темата е част от по-големия проект "Пейка за здраве"...
Изчисляването на такса битови отпадъци на количество е краят на един дълъг процес, в който участват и държавата, и общините, и бизнесът, и организациите по оползотворяване. Това заяви пред БНР председателят на Националното сдружение на общините Силвия Георгиева, след като сдружението излезе с позиция по необходимите промени в Закона за..
Есента е времето, когато заболяванията на опорно-двигателния апарат напомнят за себе си. Дори да нямате такива, пак може да усещате болки или в..
" Много често сме били употребявани политически, мислим този път да не го допуснем ". Това заяви пред БНР Бисер Бинев – председател на местната..
"Не гласувайте за мен, а за моите идеи". За това призова от ефира на БНР пиар експертът Евгени Минчев , който е кандидат за депутат в листите на..