Георги Мишев: Култът към Слънцето от древността до днес

Можем да се оплакваме от жегата, но това, което осигурява живота на Земята е именно Слънцето. Без него няма реколта, няма кръговрат на водата, децата не растат  без Слънце. Съвременният човек е станал капризен, почувствал се е независим от природата, престанал е да се прекланя пред нея. Всъщност, ако се върнем хилядолетия назад в човешката история ще открием много религиозни култове, посветени на природата и в частност на Слънцето. 

Много от най-забележителните храмове по света са ориентирани спрямо изгревите на слънцето и фазите на слънцестоене. Защо е така – може би древните са проследили поведението на растенията, които се обръщат към слънцето или това на животните, които се събуждат когато времето се стопли. Или са се доверили на биологичната потребност от слънцето и неговата енергия, за да са бодри през деня и да заспиват,  когато то залезе. Те са създали ритуални практики, за да отдават своята почит към слънцето. 

Всяка човешка цивилизация е давала различно име на Соларния бог. Египтяните го наричали Ра, гърците Хелиос, а римляните Сол. Това, в което са вярвали древните е стигнало до нас като митове и легенди. Те носят своята мистика и магия.

В езическите времена култът към Слънцето е бил силно развит и по нашите земи. Има го и при славяните, и при траките, и при прабългарите. Тази нощ ще се върнем в Античността и ще проследим основни моменти в култа към Слънцето. И по-специално тук на изток в Европа. 

" Горещниците, които предстоят, ни напомнят, че има връзка и в нашето минало с култа към Слънцето. Откриваме тази връзка в т. нар. фолклорно християнство, в което е останала предхристиянска древност, облякла една християнизирина дреха, сподели за "Нощен Хоризонт" Георги Мишев, доктор в областта на културно историческо наследство.

"В тези горещници ние виждаме два основни образа, почитани в християнската традиция - нова са образите на Света Марина и Свети Илия. Света Марина е наричана Огнена, но нейните свещени места са до извори и до реки, в ниското, докато нейният брат - Свети Илия, го виждаме почитан по -високите места, близо до слънцето, до небесния огън. Така че, връзка между водата и слънцето съществува още от древността, поясни Мишев.

"Това, което мен ме вълнува най-вече е как някои архаични представи и обредни практики и вярвания, въпреки потока на времето въпреки историческите обстоятелства и социални исторически и религиозни промени все пак са успели да достигнат до днешни дни. 

Това е много голямо богатство в нашата култура. Може да изглеждаме малко диви за Западния свят. Но пък тази архаичност в някои модели на мислене и обредни практики е нещо, което трябва да бъде изследвано.

"Книгата "77 и половина чудни растения", която издадох е в съавторство с Елионора Недялковска, фитотерапевт и народен лечител.

Още по темата в звуковия файл.