Милорад Додик пое към отцепване от Босна и Херцеговина. Има ли полезни ходове Западът?

Интервю на Весела Владкова с Аделхайд Вьолфл

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Докато Западът търси правилната формула за евроатлантическата интеграция на Украйна, Република Сръбска е на една крачка от отцепването от многонационалната държава. Лидерът й Милорад Додик първо обяви, че решенията на Конституционния съд на Босна и Херцеговина не важат на територията под контрола на Баня Лука, а след това заплаши, че до края на годината ще проведе референдум за отделянето от тринационалната държава.

За НАТО Босна и Херцеговина е също толкова "застрашена държава", колкото са Молдова и Грузия, както става видно от дневния ред на лидерската среща във Вилнюс. Но за да не допусне повтарянето на сценария с Приднестровието, трябва да предприеме спешни стъпки. За прекрачените от Додик червени линии и плахия Запад Весела Владкова разговаря с Аделхайд Вьолфл, кореспондент на влиятелния австрийски вестник "Дер Щандард" в Сараево.

Едва ли някой се заблуждава, че Милорад Додик, босненският сръбски лидер, предприема каквото и да било без нареждане от Москва и без благоволението на Белград. А сръбският президент Александър Вучич в момента се намира в силна позиция, както стана ясно по време на поредната криза в Северно Косово. А причаната не на последно място е сръбската отбранителна индустрия, която произвежда и доставя чрез посредници така важните за Украйна боеприпаси по съветски стандарт. Или иначе казано - Додик е само пешка в една много по-голяма шахматна партия.

"Много е важно да се знае, че Додик е пионка на Путин. В интерес на Путин е да предизвика криза на Балканите и да раздвои вниманието на Запада между Украйна и Балканите. Не бих сравнявала директно ситуацията в Косово и в Босна и Херцеговина, но и на двете места положението е много критично. Сходното в двата случая е умишлената ескалация. Освен това си мисля, че съвсем не е случайно, че двата конфликта се разгарят точно сега.

Ситуацията в Босна и Херцеговина е особено драматична, защото Милорад Додик, лидерът на Република Сръбска, си позволи да суспендира Конституционния съд. Конституционният съд е една от най-важните институции в Босна и Херцеговина, която гарантира единството на държавата. На практика Додик отмени валидността на всички решения на съда на територията на Република Сръбска. За всички експерти това е последната крачка преди отцепването от Босна и Херцеговина. Додик иска още да изгони чуждите съдии от Конституционния съд и да сложи свои хора на тяхно място".

- Защо босненският сръбски лидер продължава с пренебрежигелното си отношение към Върховния представител на международната общност в Сараево Кристиян Шмид, когото многократно нарече "германски турист"?

"Пренебрежението към Шмид всъщност е израз на пренебрежението му към цялата държава Босна и Херцеговина. Върховният представител на Международната общност Кристиян Шмид е пазителят на Дейтънското мирно споразумение и на държавата Босна и Херцеговина. А единственото, което иска да постигне Додик, е унищожаването на тази държава, отделянето на Република Сръбска и вливането й във Велика Сърбия. Додик води националистическа отцепническа политика срещу държавата Босна и Херцеговина. Той и поддръжниците му се стремяха към това още през 90-те години и затова започнаха войната.

Но има и друга скрита стратегическа цел - предизвикването на криза, за да може да постави условия за разрешаването й. Тогава Република Сръбска би могла да изтъргува права върху държавна собственост, която в момента е с неизяснен статут. Става дума за горски масиви, но и за казарми и други ценни имоти, собственост на държавата Босна и Херцеговина. Ако Додик се сдобие с тези имоти, ще може да ги използва като гаранции за банкови заеми, защото неговата Република Сръбска е сериозно задлъжняла."

- Защо тогава Шмид не предприема нищо срещу Додик заради неговата сепаратистка политика, при положение че има правомощията да го свали от власт?

"Шмид реагира и отмени спорните закони, за които стана дума, след като бяха приети от парламента в Баня Лука, защото те противоречат на Конституцията. Освен това издаде декрет, според който неспазващите разпоредбите на Върховния представител могат да бъдат вкарани в затвора за пет години. Въпросът е обаче: Какво от това? За да наложиш решенията си, ти трябва силна и независима правосъдна система. Съдебната система в Босна и Херцеговина е всичко друго, но не и независима. Там се подвизават всякакви партийно зависими кадри. Но най-вече трябва ясно политическо послание от влиятелни международни сили, каквито са Съединените щати и Европейският съюз, които да тропнат по масата и да кажат на Додик, че прекрачва всякакви норми. Точно това обаче не се случва. Вместо това Додик продължава да тества докъде може да стигне.

Миналата година, преди Русия да нахлуе в Украйна, беше изпусната една добра възможност Додик да бъде свален от власт. Това влиза в правомощията на Върховния представител на Международната общност. Кристиян Шмид може да свали Милорад Додик. Международната общност можеше поне да му наложи санкции, след като е прекрачил всички възможни червени линии. А това не се случи, защото Додик има приятели, като например унгарският премиер, и защото ЕС е прекалено плах."

- А Европейският съюз би могъл да наложи санкции лично срещу Милорад Додик и приближените му. Т.е. забрана за пътуване, блокиране на банкови сметки и изключване на Баня Лука от системата за междубанкови преводи SWIFT, по примера на санкциите срещу Путин. Да не говорим, че Върховният представител на Международната общност може да забрани партията на Додик, заради систематични противоконституционни действия и решения. И, разбира се, в правомощията на Кристиян Шмид е да свали Додик от власт. Защо не го прави?

"Защото Шмид прави само това, което му наредят от Вашингтон. Очевидно американците в момента не са готови да свалят Додик, което пък има връзка със сръбския президент Александър Вучич. Вучич е силно подкрепян както от Съединените щати, така и от Европейския съюз. Във Вашингтон и в Брюксел все още се надяват, че Вучич може да влияе на Додик, но това според мен е далеч от реалността. Но американците и европейците смятат, че ако подхранват Вучич с пари ще могат да контролират Додик. Само че Додик първо звъни в Москва, а не в Белград. И поддържа много тесни контакти с Кремъл, и на първо място лично с руския външен министър Лавров."

- Има ли разминаване между САЩ и ЕС за политиката в Босна и Херцеговина?

"Зависи от темата. Усещам известна конкуренция между Върховния представител на Международната общност и посланика на ЕС в Сараево. Тя се породи, след като от няколко години Съединените щати поеха водещата роля при определянето на Върховния представител. Но в най-общи линии Америка и Европа имат общи виждания и смятат, че с помпането на пари ще подобрят ситуацията. През ноември ще се повтори ситуацията, когато Съветът за сигурност на ООН трябва да вземе решение за продължаването на мисията на ЕС в Босна и Херцеговина. Ако този път Русия все пак блокира удължаването й, Дейтънското мирно споразумение предвижда замяната й с мисия на НАТО. "Все пак мисля, че Русия няма интерес в Босна и Херцеговина да се разположи натовска мисия", казва австрийската журналистка Аделхайд Вьолфл, и продължава:

"Аз обаче се питам, какво е по-добре за Босна и Херцеговина - мисия на НАТО или на ЕС? Европейската мисия е общо взето беззъба. След руското нахлуване в Украйна тя беше малко разширена, но си остава малка мисия. Ако бъде заменена от НАТО, това би бил важен знак. Но докато руснаците не блокират продължаването на мисията "Алтея", няма как НАТО да я замени, въпреки че Дейтънското споразумение урежда и такъв сценарий. До решението на Съвета за сигурност през ноември тук, в Босна и Херцеговина ни очаква горещо лято не само заради температурите. Милорад Додик ще продължи с провокациите, а Западът продължава да се държи безпринципно и да се лута неориентирано в една взривоопасна ситуация.

Толкова е ясно, че Додик изнудва всички! Хората в Босна и Херцеговина наистина се питат, защо международната общност позволява това заиграване с огъня. Западът съвсем не изглежда добре. Не толкова Европа, колкото Америка. В Босна помнят добре гражданската война и че бяха изоставени от Европа. Но Америка? И то Америка на президента Байдън? Разочарованието е голямо."

- В такъв случай, защо американците търпят опасно провокативното поведение на Милорад Додик?

"Заради връзката му с Вучич. Американците подържат тесни връзки със сръбския президент и го подкрепят. Това се вижда и от последните събития в Косово - американците застанаха зад Вучич, а не зад косовския премиер Курти. А причината са полутайните военни доставки от Сърбия за Украйна, за които се разбра от теча на информация от Пентагона. Оказа се, че Вашингтон и Белград са сключили политическа сделка за доставката на боеприпаси.

Но има и още нещо - американците подкрепят Вучич, защото робуват на старата идея от 90-те години за стабилния фактор в региона. В момента на дипломатическа служба на Балканите са американски политици от 90-те години. Посланик на Съединените щати в Белград например е Кристофър Хил. Той и останалите мислят в категориите на 90-те. За тях Балканите трябва да са парцелирани, да има един хегемон, който да контролира свои сателити. Босна и Херцеговина например трябва да бъде под контрола на съседните Хърватия и Сърбия, Косово - на Албания и Сърбия, и така нататък.

Това поколение дипломати и политици хем са последователи на хегемониалната политика, хем вярват в хегемонията на отделните етноси. А това, според мен, е остаряло мислене. И опасно", смята в заключение австрийската журналистка от Сараево Аделхайд Вьофл.

Споделете

Аделхайд Вьолфл: В интерес на Путин е да предизвика криза на Балканите и да раздвои вниманието на Запада

Милорад Додик пое към отцепване от Босна и Херцеговина. Има ли полезни ходове Западът?

БНР подкасти:

Васил Пандов: Най-важното е България да не се окаже с единия крак извън ЕС

И геймърите стават жертва на социалния инженеринг - скрит зловреден софтуер

Учредиха младежки "Зелен патрул" в Берковица

Казусът с водата във В. Търново - повече въпроси, отколкото отговори

Великобритания добави 13 нови субекти и групи в санкционния си списък

Израел върна телата на 30 палестинци на "Хамас"

Весела Чернева: Путин не иска да седне на масата за преговори, а Тръмп не знае как да го принуди

Д-р Николай Михайлов: Борисов е в упадък, застигнат от себеподобието си Пеевски

Корнелия Нинова: Борисов усеща, че се задават трудни месеци и не иска да поеме отговорността

Без яснота за постигнатите договорености приключи коалиционният Съвет за съвместно управление

Предавания

За БНР

Програми

Радио България