Може ли Германия да поеме по нов път в икономическите си отношенията с Китай?

Коментар на Макс Ценглайн, Щефан Детйен и Лея Захай

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

След дълго отлагане Германия се сдоби с първата си стратегия за отношенията с Китай. Ще попитате: "Защо й е на Германия такава стратегия?" Заради близо 300 милиарда евро стокообмен за една година. Китай е най-големият търговски партньор на Федералната република, далеч преди Съединените щати. А когато става дума за редки метали и батерии за електроавтомобилите, без Китай Германия не би могла да се справи в ключов за нейната икономика бранш - автомобилостроенето. Точно това осъзнаха управляващите след началото на войната в Украйна - необходимостта от преодоляване на едностранната зависимост, както беше това в случая с руските газови доставки. "Ние сме реалисти, не сме наивни", подчерта външният министър Аналена Бербок при представянето на стратегията:

"За Германия Китай остава партньор, конкурент и системен противник. А акцентът все повече пада върху третия аспект", каза Бербок. Какво се крие зад този класически компромис между трите управляващи партии в Берлин, които имат различия по редица теми, включително и по въпроса за отношенията с Китай, обясненява Щефан Детйен от общественото германско радио Deutschlandfunk:

"Китай е партньор, защото има глобални проблеми, които имат единствено глобално решение. Климатичните промени са такъв глобален проблем и без Китай нищо не можем да постигнем.

Китай е конкурент, икономически конкурент. Стратегията не изключва възможността да изградим икономически отношения на базата на действащите международни правила, което би било от полза и за двете страни.

Акцентът обаче е върху Китай като системен противник. Германия на практика признава, че под ръководството на президента Си Китай се превръща в репресивна държава, която потъпква човешките и гражданските права"

Стана дума за различията между коалиционните партньори, което доведе до значителното забавяне на стратегията. Социалдемократите на канцлера пипат с кадифени ръкавици, защото германската икономика е силно зависима от китайския пазар. Икономическият екип на социалдемократите предупреди, че от отношенията с Китай зависят работни места в самата Германия. А Зелените на външната министърка са много по-остри заради авторитарното управление на Си и системното нарушаване на човешките и гражданските права. Не стигат тези разногласия, Вашингтон отново гледа Германия накриво - подобно на връзките й с Русия - заради икономическата обвързаност с Китай. Това пролича особено добре през април, около инвестиционното намерение на Китайската държавна компания Коско в пристанище Хамбург, припомня Щефан Детйен:

Още преди това американците поставяха пред Европа въпроса за контрола на китайските инвестиции. А сега вече говорим и за риска от попадане на чувствителна информация в ръцете на китайците през европейски инвестиции в Китай. Говорим за високи технологии, за ноу хау, което може да бъде използвано в отбранителната индустрия например.

Стратегията не е на висотата на тези въпроси. Никъде няма и дума за това как ще реагира Германия, ако това се случи, или още по-добре - как ще предотврати изтичането на чувствителна информация.

- Какъв е смисълът от национална стратегия за отношенията с Китай - отношенията с Китай не са ли европейска политика, на ЕС?

- Добър въпрос, но все пак: инструментите, с които си борави политиката, като например контрол на износа, ограничения във вноса, контрол на инвестициите, са все още от компетенциите на националната държава. Затова смятам, че приемането на национална стратегия не е излишно. Но също така националната политика трябва да е вплетена в обща стратегия с партньорите от ЕС, Г7 и дори ООН.

Германската индустрия, или по-точно - ключови браншове са все така силно зависими от китайския пазар - химическата индустрия, автомобилостроенето, машиностроенето. Евентуално изостряне на политическата ситуация, около Тайван например, ще има пряко отношение към бизнеса. Осъзнава го и външният министър Аналена Бербок:

"Половината от контейнерите по света преминават през Тайландския пролив. Те транспортират най-различни стоки - лекарства, машини, храни. Тайванският пролив е основна част от кръвоносната система на световната търговия. Затова трябва да внимаваме какво се случва в Тайван, но същевременно да разнообразим веригите на доставки".

Знаем за опасността от комплексни рискове не за отделни компании, а за цяла една индустрия. Затова компании, които в бъдеще задълбочат зависимостта си от китайския пазар, ще бъдат принудени да носят финансовите щети от това поведение.

Това предвижда стратегията на правителството, която според Макс Ценглайн, главен икономист на института Меркатор за изследвания на китайската политика (MERICS), не е особено критична към Пекин:

"Предполагам, че външната министърка е искала в стратегията да бъдат записани по-крути мерки. Компромисът е труден - от една страна компаниите ще носят сами риска от инвестициите си в Китай, но в същото време правителството говори за системна заплаха за цели индустрии.

Мисля, че стратегията може да помогне на отношенията между правителство и бизнес в контекста на дейността на германските компании в Китай. Но честно казано ми е трудно да си представя, че Германия може да си позволи да влоши икономическите отношения с Китай".

- Компютри, магнити, витамин С, редки метали - палитрата на стоките, от които не само Германия е зависима от китайския внос е огромна. Да не би стратегията да е просто параван за външния свят, а зад него нещата да продължават по познатия стар начин?

- Нека изчакаме, не съм чак такъв песимист. Тази стратегия обхваща много области. А и по принцип - когато обсъждаме отношенията с Китай, обсъждаме зависимостите. Защо не вдигнем поглед към други части на света? Защо след 20 години на интензивна икономическа дейност в Китай не се преориентираме към други страни?

- Някои икономисти коментираха, че най-добрата стратегия за отношенията на ЕС с Китай е пробив в търговските преговори и с Меркосур, най-големите икономики в Латинска Америка и сключване на търговско споразумение. Съгласен ли сте?

- Точно това имам предвид. Това е стъпка в правилната посока. Но това споразумение е само началото. Това, което не мога да приема като аргумент срещу отварянето към други части на света е, че нямало друга държава по света, която да предлага възможностите на Китай. Хайде да се върнем 20-30 години назад - какво беше тогава Китай? Нали ние направихме от Китай това, което е днес? Днес Китай ни е конкурент. Та това е ярко светещата червена лампичка, че е време да потърсим нови пазари!

"Китай е почти толкова зависим от Европа, колкото и обратното", смята Лея Захай, кореспондент в Пекин на "Süddeutsche Zeitung". Според нея Китай има нужда от европейския пазар, както и от европейските технологии, за да модернизира производството си. Защото въпреки огромните инвестиции в производството на чипове, например китайците все още не могат да достигнат нивото на лидера Тайван, казва Лея Захай.

"И още нещо - да не забравяме, че след тригодишната безумна антиковид политика, Китай в момента е в криза. Доверието на чуждите инвеститори е силно разклатено. Да не говорим, че пандемията глътна огромни суми, особено на местно ниво. Така че Китай в момента е слаб и Европа би трябвало да си дава сметка за това".

- Колко важно е за политическата власт в Пекин китайската икономика да се възстанови и да расте?

- Икономическият ръст и благоденствието са основните обещания на политическия елит към китайския народ. Общо взето действа принципът: Ние ще ви направим богати, а вие няма да се занимавате с политика. Но за властта става все по-трудно да удържи на това обещание.