Станислав Бачев: Битката за паметта е война за бъдещето

В момента ние сме държава без държава, смята историкът

публикувано на 04.08.23 в 15:54 | Интервю

Снимка: Личен архив

Интервю на Даниела Големинова със Станислав Бачев за предаването ''Хоризонт за вас''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Най-дългосрочният компонент на националната сигурност е паметта, образованието, вътрешните компоненти. Без него всички останали са напълно лишени от смисъл и посока. Ако искаш да разбиеш една държава дългосрочно, направи така, че нейните деца да не знаят кои са, да не знаят откъде идват и така няма да знаят и къде отиват".

Това коментира пред БНР Станислав Бачев, историк и доктор по политология, относно идеите за смяна на националния празник, за демонтирането на паметници и промяна на имена на улици и храмове.

"Този въпрос и тази тенденция имат два аспекта. Първият е вътрешният - той е дългосрочен и е нашата собствена война със себе си. Ние сме в състояние на вътрешна война със себе си по подмяна и на история, на обществени ценности и на всичко, което е свързано с разпада на държавността. Вторият аспект е външният - той е краткосрочен, но пък ситуационно е най-важен, защото всяко едно обществено събитие в България в момента се случва в контекста на войната между САЩ и колективния Запад от една страна и Русия, Китай, Иран и другите държави от коалицията от друга страна. България попада в сферата на най-затегнатия контрол отвън. Вътрешният аспект е дългосрочен, но е засилен и ескалиран от външния аспект. Този вътрешен аспект е напълно свързан с този целенасочен, методичен и дългогодишен процес, който е на множество нива по разграждане на цялата идея за държавност, за общност, там е загубата на национална памет, загубата на усещането за принадлежност, скъсването с всякаква историческа приемственост. Това не са еднократни актове, а дългогодишен процес, който е обхванал вече всяка публична сфера на обществения живот - и медии, и общество, и образование. Това е най-дългосрочният компонент на националната сигурност", обясни той.

Паметникът на съветската армия трябва да си остане там, където е, категоричен е историкът и добави:

"Не може конюнктурни въпроси да се решават чрез паметници на културата или нещо, което дава поглед към историята и символизира определен период - дали добър или лош, но всеки може да се запознае с него, и там, където е. Преместването му вече е геополитически акт. Чисто юридическият акт - да смениш статута от публична в частна държавна собственост, означава, че България няма държавен интерес от този паметник. Това означава задълбочаване на лошата тенденция в нашите двустранни и многостранни международни отношения. Това означава, че в момента скоростта, с която новите ястребчета, а всъщност те са си едни обикновени гугутки, ни закопават като държава международно, а след това и вътрешно, вече е много по-голяма скорост от тази даже през Втората световна война".

В момента не се коментира разрушаване на Паметника на съветската армия, а само неговото преместване. Според Бачев обаче винаги така се започва.

"Ние навлизаме възможно най-ударно в най-тъмния етап от тази война със себе си. Лошото е, че по някакъв начин тази димна завеса оказва огромно влияние все още на обществото. Тази война със себе си - образованието, културата, икономиката, масовото обедняване - всичко това се пречупва през ескалацията на външния аспект. 3 март също е част от тази тенденция, за съжаление", коментира той.

В интервю за предаването "Хоризонт за вас" историкът подчерта, че 3 март сам по себе си е 3 неща - памет, идеал и бъдеще. Според него този ден не разделя обществото, а хората, които имат нещо против него, са малка част.

"Отказът от 3 март е ликвидиране на вътрешно ниво на идеята за българското влияние на Балканите, политическото влияние", изказа мнението си той.

Станислав Бачев отбеляза също, че битката за паметта е война за бъдещето и то бъдещето на нашите деца:

"На фона на тези съдбоносни процеси, ние вършим възможно най-голямата глупост към себе си, най-големият грях към себе си, към държавата, към децата и правим нашето положение възможно най-тежко тепърва. Тези, които искат да се занимават с тази работа - да възстановяват държавата след време, ще бъде изключително трудно. В момента ние сме държава без държава".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

"Не може конюнктурни въпроси да се решават чрез паметници на културата"

Станислав Бачев: Битката за паметта е война за бъдещето

В момента ние сме държава без държава, смята историкът

БНР подкасти:

Величка Таседжикова: Времето показа, че изпитите след 4-и и 10-и клас са излишни

Асен Асенов: България трябва да направи големи и бързи стъпки към културната си интеграция в ЕС

Турция две години след бедствието: Стремеж към възстановяване в свят, изпълнен със загуби

Природните залежи на Украйна - част от "сделката"?

Нови, но изолирани - предизвикателствата пред строежите в Турция след земетресението

Две години по-късно: Какво се случва в районите, засегнати от опустошителния трус в Турция

Община Поморие оттегли предложението си за подмяна на дървета в центъра на града

Проф. Петър Стоянович: България представлява една малка културна брънка в световната цивилизация

Русенският кмет коригира "сгрешена" имотна декларация: Не двустаен, а мезонет!

Радостин Василев: В ГЕРБ имат фиктивно желание за еврозоната. Много кеш се върти около тях

Предавания

За БНР

Програми

Радио България