Кога "правото на изключване" ще бъде регламентирано от закона у нас?

публикувано на 10.08.23 в 14:16

Снимка: Microsoft

Репортаж на Наталия Ганчовска

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Работодатели и синдикати се обединяват около предложението работниците и служителите да не бъдат притеснявани по телефона, в социалните мрежи и каналите за комуникация след работно време. Т.нар. "право на изключване" се обмисля в българското трудово законодателство и в директива на Европейската комисия. Целта е работниците и служителите да използват ефективно времето си за почивка.

За "правото на изключване" след работно време се говори от периода на пандемията и навлизаето на работата от разстояние. Това означава да се защити личното време на всеки служител и работник.

Работната група към Министерството на труда и социалната политика в рамките на предходното служебно правителство е приключила с постигнато съгласие между работодателите и синдикатите, но окончтелен доклад не е изготвен. Величка Микова от КНСБ внася яснота за постигнатото от тези работни срещи:

"Идеята е да се преустановява работата от разстояние след работно време. Служителят или работникът да не може да осъществява електронна комуникация с работодателя по време на междудневната и седмичната почивка. Записано е като предложение за текст, който да влезе в Кодекса на труда. За съжаление, тези предложения все още са на етап обсъждане. Очаква се в рамките на новата законодателна програма да бъдат заложени и след като всички социални партньори сме се съгласили, да се стигне до изменение в Кодекса на труда".

Към този момент предложението за изключване е само, когато се осъществява работа от разстояние, посочи още тя.

Освен в Кодекса на труда, предложението може да се регламентира и в колективните трудови договори. Мястото е важно да се уточни, както и дефиницията на понятието "право на изключване", бeз да се прибързва с разписването му в законодателството, казва Жасмина Саръиванова от Българската стопанска камара:

"Необходимо е да се уточни какво точно се разбира под дигитално устройство и да се направи прецизна формулировка, която да позволи при определени обстоятелства, работещите и работодателят да се свързват. Трябва да се обмисли и какви ще бъдат обстоятелствата, при които то може да бъде нарушено".

Синдикатите са категорични, че всички работници и служители трябва да имат възможност да се ползват от това право, без да търпят санкции, ако не реагират на търсене от работодателя по време на работните почивки или извънработно време, настоява Величка Микова:

"КНСБ обаче е на мнение, че това право трябва да се прилага за всеки работник и служител, независимо дали той работи от разстояние, или в офиса на работодателя. След изтичане на работното време да не може да бъде притесняван по имейл, телефон и други видове комуникации. Това ще се изрази, ако бъде регулирано правото на откъсване, като работник или служител, който не отговаря на имейлите и позвъняванията на работодателя след работно време или по време на почивка, не трябва да носи никаква отговорност"

Такова законодателство вече съществува на национално ниво в седем от страните членки на ЕС, сред които Италия, Франция, Гърция, без да се чака приемането на общоевропейската директива.

У нас диалогът по темата вече е поставен, а "правото на изключване" е все по-разпознаваемо и от служителите, и от работодателите.

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева