Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Голяма част от музеите работят с фондохранилища и експозиционни зали, строени и оборудвани преди десетилетия

Музеи и галерии започват борба за драстично увеличение на стандарта

Една от целите е заплатите на музейните специалисти да достигнат нивата на учителските възнаграждения

Снимка: Яна Боянова

С 10% повече спрямо миналогодишния бюджет получават музеите в страната. Средствата обаче са пет пъти по-малко в сравнение с поискания стандарт, а това поставя културните институти в ситуация на оцеляване без развитие.

За следващата година работещите в музеите ще настояват за 50 на сто ръст на бюджета за съхраняване и модернизиране на фондохранилищата, както и заплатите на музейните специалисти да достигнат нивата на учителските възнаграждения.

Полученото увеличение на бюджета за музеите е недостатъчно. За 124 музея получаваме 6 300 000 лева, отчита Борис Хаджийски – председател на Сдружението на музеите в България.

"Трябва да поемем разходи за цялостната издръжка на музея – работна заплата, пътни разходи, изложби, реставрация и консервация, научна дейност, поддръжка на много сгради, режийни разходи. Тези пари са недостатъчни, за да има развитие на музея нагоре", категоричен е Хаджийски.

Голяма част от музеите работят с фондохранилища и експозиционни зали, строени и оборудвани преди 20-30-40 години, когато не е имало интерактивна техника, отбелязва Борис Хаджийски. По думите му проекти за такива сериозни инвестиции няма.

От следващата година се очаква драстично повишаване на минималната работна заплата. Заплатите на музейните работници трябва да се преориентират, има опасност възнагражденията на специалистите да се сринат до тези на техническия персонал, а това е неприемливо, коментира Хаджийски пред БНР.

"Започваме да се борим за драстично увеличение на стандарта на българските музеи и галерии. Вече ни омръзна да сме на принципа да ни се дава на час по лъжичка."

Хаджийски подчерта, че когато става дума за изключително важна кауза – опазването на културно-историческото наследство, не могат да се задоволяват "с жълти стотинки".

"Затова ще настояваме, няма да се молим – ще искаме 50% увеличение. Ние сме доста търпеливи. Тези хора в един момент ще се вдигнат. Не бива така, не може така. Опазването на културно-историческото наследство на нацията е първостепенна задача. Това е националната идентичност, това дори е суверенитет."

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04

ПроТЕСТ за мъжкото здраве пред НДК

На 7 ноември за девета поредна година се проведе кампанията „Твоето здраве е твоя отговорност“, посветена на профилактиката на рака на простатата. Инициативата беше организирана от Astellas Pharma България в партньорство с Българското онкологично научно дружество и Българското урологично дружество . За първи път в България кампанията включи и..

публикувано на 16.11.25 в 06:51
Людмила Зафирова

Роботика и виртуална действителност подпомагат възстановяването след инсулт

Терапия с роботика и виртуална действителност подпомага възстановяването след инсулт Терапия с роботизирани устройства и виртуална действителност се използва у нас като съвременен метод за възстановяване на пациенти след инсулт. Това обясни физиотерапевтът Людмила Зафирова. Последиците от инсулта често включват затруднено движение, пареза на крайници,..

публикувано на 16.11.25 в 05:10
Слави Бинев

Слави Бинев: Само тези, които вярват, могат да уважават вярата на другите

"Човек е най-трудно да бъде оценен в собствената си държава" . Това коментира пред БНР архонт Слави Бинев , бивш евродепутат, напуснал партията, която самият той е създал. Днес е посветил времето си на спорта и е президент на Българската федерация по таекуондо: "Да съм член на Съвета на световното таекуондо до голяма степен е може би оценка от..

публикувано на 14.11.25 в 19:42