Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Голяма част от музеите работят с фондохранилища и експозиционни зали, строени и оборудвани преди десетилетия

Музеи и галерии започват борба за драстично увеличение на стандарта

Една от целите е заплатите на музейните специалисти да достигнат нивата на учителските възнаграждения

Снимка: Яна Боянова

С 10% повече спрямо миналогодишния бюджет получават музеите в страната. Средствата обаче са пет пъти по-малко в сравнение с поискания стандарт, а това поставя културните институти в ситуация на оцеляване без развитие.

За следващата година работещите в музеите ще настояват за 50 на сто ръст на бюджета за съхраняване и модернизиране на фондохранилищата, както и заплатите на музейните специалисти да достигнат нивата на учителските възнаграждения.

Полученото увеличение на бюджета за музеите е недостатъчно. За 124 музея получаваме 6 300 000 лева, отчита Борис Хаджийски – председател на Сдружението на музеите в България.

"Трябва да поемем разходи за цялостната издръжка на музея – работна заплата, пътни разходи, изложби, реставрация и консервация, научна дейност, поддръжка на много сгради, режийни разходи. Тези пари са недостатъчни, за да има развитие на музея нагоре", категоричен е Хаджийски.

Голяма част от музеите работят с фондохранилища и експозиционни зали, строени и оборудвани преди 20-30-40 години, когато не е имало интерактивна техника, отбелязва Борис Хаджийски. По думите му проекти за такива сериозни инвестиции няма.

От следващата година се очаква драстично повишаване на минималната работна заплата. Заплатите на музейните работници трябва да се преориентират, има опасност възнагражденията на специалистите да се сринат до тези на техническия персонал, а това е неприемливо, коментира Хаджийски пред БНР.

"Започваме да се борим за драстично увеличение на стандарта на българските музеи и галерии. Вече ни омръзна да сме на принципа да ни се дава на час по лъжичка."

Хаджийски подчерта, че когато става дума за изключително важна кауза – опазването на културно-историческото наследство, не могат да се задоволяват "с жълти стотинки".

"Затова ще настояваме, няма да се молим – ще искаме 50% увеличение. Ние сме доста търпеливи. Тези хора в един момент ще се вдигнат. Не бива така, не може така. Опазването на културно-историческото наследство на нацията е първостепенна задача. Това е националната идентичност, това дори е суверенитет."

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Култура Бреница" разкрива нови праисторически находки

Къде се е зародила европейската и световната цивилизация, този въпрос си задава съвременният човек, но от години над него работят учените.  И това лято екип от Регионалния исторически музей в Плевен продължи разкопките на обекта, познат в научната литература като "Култура Бреница". Датира от V хилядолетие пр. Хр.-  началото на..

публикувано на 05.10.25 в 14:56
Юлия Пискулийска

Превенцията на социално значими заболявания е на фокус за фондация МОСТ

Под патронажа на парламентарната Комисията по здравеопазване се проведе 24-тата среща на фондация "Медии, общество, семейство и традиции" - МОСТ. Присъстваха водещи специалисти в областта на медицината като професор Радка Аргирова, професор Ивайло Търнев, доцент Росен Калпачки, д-р Тихомир Мустаков. Конференция събира лекари и..

публикувано на 05.10.25 в 06:53

7% от българските медици са ставали жертва на физическа агресия

Седем процента от българските медици са ставали жертва на физическа агресия по време на работа, а повече от половината от тях са се сблъсквали с вербална агресия от страна на пациенти. Това показва социологическо проучване, направено сред 800 лекари и медицински сестри по поръчка на Българския лекарски съюз. Друго проучване сред обществеността сочи,..

обновено на 05.10.25 в 05:47

"Кухнята като мост" - румънско-българските връзки чрез общото ястие мамалига

В тутраканското село Нова Черна за 13-ти път се проведе Фестивалът на мамалигата – празник на традициите, вкусовете и културата от двете страни на Дунава. Традицията оживя отново – с музика, танци, песни и, разбира се, мамалига – ястието, което и българи, и румънци наричат свое. Организатори са НЧ „Васил Йорданов-1942“, Община Тутракан и..

публикувано на 05.10.25 в 05:36
Кемниц, Германия

Кемниц - играе важна роля за развитието на Германия

На 3-ти октомври Германия чества обединението си през 1990 година, но този официален празник така и не успя да стигне до сърцата на германците . Те все по-рядко се разделят на източни и западни, но разликите остават . Особено добре видими са в политиката. Докато в бившата ГДР крайната десница се радва на широка подкрепа, на запад са..

публикувано на 04.10.25 в 14:14

Гарет Джоунс: Поликата в цяла Европа е в процес на трансформация

Малко повече от година след изборната победа Лейбъристката партия във Великобритания вече е изпреварена в анкетите от "реформаторите" на популиста Найджъл Фарадж , а премиерът и партиен лидер така и не успява да се хареса на британците. Тази седмица партията проведе своя годишен конгрес, а дали той даде очакваните отговори? Партията на Фарадж..

публикувано на 04.10.25 в 13:34
Ивана Николова

Ивана Николова: Политиката на администрацията на Тръмп е изключителна безпрецедентна

"Срещата и нахъсващите речи на  Тръмп и Хегсет  приличат на политическа кампания за PR на президента". Това коментира пред БНР Ивана Николова , историкът от Софийския университет: "Много от темите, които засегнаха и Хегсет, и Тръмп са познати, особено при Хегсет една от версиите за неговото назначаване като министър са именно неговите книги , в..

публикувано на 04.10.25 в 13:13