Миналата събота рибарите отново протестираха, като затвориха за около 40 минути пътя от село Българево към нос Калиакра. Тогава те дадоха на ангажираните по проблема институции срок от една седмица за реакция. След като не получиха такава, утре те са готови да блокират международния път 1-9, свързващ Варна с ГКПП "Дуранкулак".
От години заливът Болата е пресечна точка на спорове, забрани, ограничения и институционални противоборства. От едната страна стоят онези, които искат заливът да бъде изцяло лишен от посещение на плажуващи, от втора са тези, които искат да бъдат ремонтирани брегоукрепителните съоръжения, за да се запази във вида, в който е и до момента, а от трета страна са местните хора, които искат да имат правото да ползват този плаж, защото е единствен в околността и е от огромно значение за туристическия бранш.
Насред целия този хаос се намесват и рибарите, които настояват за едно – да влизат в морето през залива така, както са влизали техните бащи и дядовци. Според рибарите това е единственото възможно, безопасно и безплатно място на север от Варна.
Напрежението ескалира в края на август, когато Анастас Ангелов от Българево, ангажиран с риболов от 40 години, бива извикан в полицията за обяснения и му се издава констативен протокол, че автомобилът му при пускане на лодката в морето е навлязъл върху пясъчната ивица.
"В последно време зачестиха актовете, които се опитват да ни съставят, защото си пускаме лодките от залива Болата. Ние там сме си пускали лодките от години. С годините заливът се затлачи с пясък и сега се налага да преминаваме през пясъка. Нашето искане е за нас да се отдели едно местенце в ъгъла, откъдето спокойно да си пускаме лодките, да предаваме нашите умения на синовете, на внуците ни. Ние се чувстваме като изгонени. Българево има най-голямата брегова ивица, а нямаме едно местенце, откъдето да си пускаме лодките свободно", коментира Ангелов.
Места за обществено ползване за пускане на плавателни съдове на север няма, категоричен е и любителят рибар от Балчик Виктор Лучиянов. Единственото такова е в курортния комплекс "Златни пясъци", което обаче е платено и твърде скъпо за обикновения риболовец.
"Там пускане на една лодка струва 40-50-60 лева на ден. Обикновеният риболовец няма никакъв шанс да си пусне лодката", подчертава Лучиянов.
По думите му проблемът с влизането на лодки през залива Болата е започнал преди 3-4 години, когато централната власт в София по необясними за него причини им отнема това право.
"Този залив е единственото място на север от Балчик, даже на север от Варна. (…) Тази година еманацията на нетърпимостта от страна на ековластите, на екотуристите стигна до там, че се стигна до саморазправа с местните, които си пускаме лодките."
Актовете са в размер между 1000 и 3000 лева, уточнява Лучиянов и прави паралел с въздействието на туристите.
"На онези, които живеем тук, които винаги сме ползвали залива за лодки, ни беше създадено пълно ограничение. В същото време т.нар. екотуристи превърнаха залива Болата от перлата на крайморска Добруджа - в екотоалетна. Така се шегуват местните. Там има разположени каравани с амбулантни търговци, кемпери, фургони, палатки. Всички тези елементи на екотуристите са разположени върху самия пясък. Разбира се, това за екоминистерството не представлява никакъв проблем. За тях са проблем само онези рибари, които си пускат в края на пясъчната ивица лодките."
Затова и утре, 9 септември, рибарите организират нов протест от 10.30 часа. Този път ще го проведат на международния път 1-9 на кръстовището при първия вход за Каварна. Очаква се местните рибари да бъдат подкрепени и от колегите им от още пет области.
Основните им искания са три – да се възстанови или изгради наново старият хелинг, което ще отнеме по-малко от 1% от пясъчната ивица и да се прекрати практиката за глобяване на рибарите. Второто изискване е да се спре паркирането върху пясъчната ивица на автомобили, кемпери, каравани и други, като се обособи буферен паркинг за туристите. И последното им искане е да се изградят хелинги и слипове по Северното Черноморие, защото такива към момента изцяло липсват.
Ако и този път няма реакция, протестиращите са готови да поискат оставката на министъра на околната среда и водите, защото:
"Той не иска да чуе хората. Той иска да чуе само т.нар. екоактивисти. Той не иска да чуе местните общности. За него ние не съществуваме. Затова ще му поискаме оставката, пък може да започне да чува."
"Най-впечатляващо беше в Боливия, на соленото езеро Салар де Уюни, където при дъждовния сезон се образува тънък слой вода и чувството е неописуемо – звездите слизат на земята, буквално. Все едно си в открития космос . Там се виждат неща, които не можем да видим от северното полукълбо, от България, и успях да запаметя с камерата си много красоти...
Тази седмица във фоайето на Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе бе представен луксозен като изработка и изключително ценен като съдържание албум. Под заглавието "Русе в миналото. Градът във времето между двете световни войни 1920 - 1940 г." притежателите на фото албума имат редкия шанс да видят част от колекциите на съставителите Йовчо..
През тази седмица Монтана бе домакин на Международно полево учение за справяне при наводнение. Към 300 пожарникари, спасители и доброволци от 7 държави показаха възможностите си за реакция при природното бедствие. Това бе второто подобно учение с международен характер. Посланикът на Федерална Република Германия посети учението. Монтана бе..
Историята на 46-и пехотен добрички полк разказва изложба, подредена в Регионалния исторически музей в Добрич. Акцентът на експозицията е върху участието на безстрашните над 2 000 войници в заключителните битки преди края на Втората световна война. Изложбата е съвместна с Регионалния клуб „46-и Пехотен Добрички полк“. „Пътят към победата“ е..
В Плевен с тържествен концерт отбелязаха 35 години от създаването на Държавната финансово - стопанска гимназия „Интелект“. На тази годишнина е посветен и филм, създаден от две момичета в 11 клас - възпитанички на училището. За идеята, мотивите и за гимназия „Интелект“, Латинка Светозарова разговаря с Радинела Павлова и Габриела..
За първи път в историята на националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“, Столична община учреди и връчи специална награда за филм със социална значимост. Отличието бе част от церемонията на Съюза на българските филмови дейци – най-престижното признание за родното кино. Наградата беше присъдена на документалния филм „Училище за надежда“ –..
Правителството отпуска 9,5 милиона лева на "Български пощи", за да може дружеството да се подготви технически за въвеждане на еврото във връзка с..
Днес - 21.05, Димитър Воев – една от най-ярките, загадъчни и провокативни фигури на българската алтернативна музикална сцена от края на 80-те и..