Ричард Гирагосян: Армения става много по-важна стратегически, ще е по-ценна за Русия след украинските събития

Пред БНР Ричард Гирагосян - директор на ереванския Център за регионални изследвания – коментира дали всичко това не е знак за Zeitenwende за Армения - начало на радикална промяна.

"Краткият, но еднозначен отговор е: той вече започна. С други думи - отдавна вече има криза в отношенията между Армения и Русия. И тя се корени в това, че Русия от години не дооценява Армения и се държи арогантно спрямо нея. Но напоследък - от войната с Азербайджан през 2020 година - Русия и нейната Организация на Договора за колективна сигурност демонстрират или неспособност, или нежелание да помогнат за прилагането на крехкото споразумение за примирие между Армения и Азербайджан. Затова правителството в Ереван няма друг избор освен да се огледа за други партньори за сигурността на страната. Русия се превърна в ново предизвикателство за Армения - тя е ненадежден партньор, партньор само на думи."

Според някои анализатори на вашия регион еманципирането на Армения от Русия е кауза пер дута, защото Ереван е почти напълно зависим от Москва за безопасността си, предвид далеч от приятелски настроените комшии - Турция и Азербайджан. Съгласен ли сте с тази теза?

"Не. Просто защото в настоящия геополитически контекст - по-специално провалът на руското нахлуване в Украйна - нещата доста се промениха. Русия винаги ще е важен фактор, с който Армения ще трябва да се съобразява, но вече няма да е единственият такъв фактор. Армения няма обща граница с Русия. Освен това се опитва да нормализира отношенията си с Турция, да задълбочи тези с Грузия и Иран и да подпише с Азербайджан мирен договор до края на тази година. С перспективите си за стабилност и укрепването на демокрацията Армения става много по-важна стратегически. Тя ще е по-ценна и за Русия след украинските събития."

Военното учение, което се очаква да започне в понеделник, ще е малко по мащаб и ще бъде фокусирано върху мироопазващи действия. Не го ли прави това просто символичен акт - послание към Москва и вероятно не само към нея?

"Предстоящото съвместно военно учение с американски войски няма да е нито първото, нито последното. Армения вече има участие в мироопазващи операции в Ирак, Афганистан и Косово. Участвала е и в предишни учения под американско или натовско командване. Сега обаче Ереван отправя послание към Москва, а също и към своите граждани. Общественото мнение в Армения се подготвя за това страната да се отърси от прекалената си зависимост от Русия."

Как оценявате реакцията на Русия на обвиненията от Пашинян и на съвместното учение със Съединените щати?

"Русия е претоварена и разсеяна заради проваленото й нашествие в Украйна. С блокадата на Нагорни Карабах и нарушаването на примирието, което Москва наложи преди 3 години, Азербайджан й отправя сериозно предизвикателство. Не друг, а Азербайджан унижава руските миротворци в Лачинския коридор. В Армения разбираме, че независимо как ще се развият събитията в Украйна Путин ще бъде гневен и отмъстителен. Той обаче има доста други мишени пред себе си."

Защо руснаците не искат да се намесят и да помогнат за вдигането на азербайджанската блокада на Лачинкия коридор?

"Още по време на войната от 2020 година руснаците в известна степен взеха страната на азерите, като им позволиха да продължат настъплението си 44 дни. Това се корени и в обстоятелството, че Русия не се радва на легитимността на демократично избраното правителство на Армения - което беше преизбрано след поражението във войната. С други думи: колкото повече укрепва демокрацията в Армения, толкова по-недоволен е Кремъл."

Девет месеца продължава вече тази блокада - на важната пътна артерия от Армения към Нагорни Карабах. Какво би накарало Баку да отстъпи?

"Нагорни Карабах е подложен на обсада като през Средновековието. Най-тревожното е, че тази обсада, за разлика от прекия военен сблъсък, засяга най-тежко най-уязвимата в социално отношение част от населението. Хуманитарната криза се превърна в хуманитарна катастрофа. Стратегията на Баку е да изтика арменците от Нагорни Карабах като използва за тази цел глада и недостига на стоки от първа необходимост. Международната реакция трябва да е по-силна. Не санкции, но само заплаха със санкции, би била достатъчна, за да накара Азербайджан да намали напрежението."

През последните дни властите в Ереван и в Баку си отправят взаимни обвинения, че струпват войски по общата граница и във и около Нагорни Карабах. Имате ли усещане, че е надвиснал нов въоръжен сблъсък?

"И да, и не. Първо, не съм съгласен с постановката, че Армения разполага с войски в Нагорни Карабах. Войските там са съставени от местни арменци. Те са проблемът за Азербайджан. Що се отнася до опасността от нова война, не мисля че такава е вероятна. Очаквам обаче напрежението да расте и Азербайджан да прибегне до сила, включително и атаки срещу територията на същинска Армения."

Колко значима е ролята на Турция в осигуряването на военно превъзходство на Азербайджан?

"В Баку са убедени, че могат да разчитат на по-голяма подкрепа, отколкото Анкара е способна да им даде. След изборите в Турция правителството там се безпокои все повече и повече, че Азербайджан ще предизвика конфликт с Русия. Турците не искат да плащат за прояви на дързост от страна на азерите. С други думи, Анкара не е съгласна Баку да ограничава възможностите пред турската дипломация. В същото време Турция не иска да подкопава позициите на Азербайджан. Затова не иска да нормализира отношенията си с Армения преди Ереван да сключи мирен договор с Баку."

Президентът на Франция анонсира в края на миналия месец предстояща нова инициатива за натиск върху Азербайджан да спазва условията на примирието. Засега няма яснота какво точно има предвид Еманюел Макрон. Но в тази връзка смятате ли, че Европа има капацитета да изиграе както трябва посредническа роля за мир?

"Да. Но не става дума за посредническа роля на Европейския съюз, а за дипломатически преговори, на които Брюксел е домакин и които улеснява, като събира на едно място лидерите на Армения и на Азербайджан. На терен също - виждаме значителен брой европейски наблюдатели в Армения. С тях Брюксел показа за първи път от дълго време, че освен да говори, може и да действа. Имаше и опити да бъдат организирани преговори между представители на Азербайджан и на Нагорни Карабах в България. Европейският съюз се опита да свика такава среща в София. За съжаление, азерите се отказаха, но Европа показа, че е важен фактор в региона."  

Кога беше пропусната тази възможност?

"Това стана наскоро, след консултации между арменската и азербайджанската страна във Вашингтон. Срещата в София трябваше да се проведе преди около месец, но не стана."

Какво според вас трябва да стане, за да се установи най-после траен мир между Армения и Азербайджан?

"На този въпрос е не просто трудно, ами невъзможно да се отговори от арменска страна. Ереван признава териториалната цялост на Азербайджан, ангажиран е с дипломатическия процес. Арменският подход на отстъпки и компромиси се диктува от това, че Армения осъзнава слабостта си и липсата на лостове за влияние. Проблемът от гледна точка на Азербайджан е, че статуквото, установено се след войната от 2020-а, не го задоволява напълно. Те спечелиха много, но не достатъчно. По вътрешнополитически подбуди авторитарното правителство на Азербайджан се нуждае от конфликт и само си търси враг. При това положение единственото, което ни остава, е да се опитаме да възстановим възпиращите фактори. Това може да стане чрез международен натиск върху Азербайджан, за да му се покаже, че наказанието за евентуални силови стъпки от негова страна ще е твърде тежко и че дипломацията ще му предложи повече дивиденти."