Около 100 хиляди българи имат деменция – данните са от проучване, направено преди 11 години, а най-много от тези хора страдат от болестта на Алцхаймер. Смята се, че още толкова са в най-ранната фаза на заболяването, при която няма симптоми.
Основен рисков фактор е възрастта, затова се очаква увеличаване на броя на хората с деменция поради застаряването на населението у нас, разказват медицински специалисти. Добрата новина е, че има напредък в диагностиката при ранния стадий, както и разработено лекарство, което спира натрупването на лоши белтъци в човешкия мозък – ключови за развитието на болестта.
Наричат Алцхаймер болестта на възрастните хора, тъй като възрастта е основен фактор за появата ѝ. Има и други рискови фактори - като съдовите проблеми. Затова в страните, в които има по-малко профилактика на високо кръвно, диабет, затлъстяване и тютюнопушене, се очаква да има и по-голям брой дементно болни, разказа доц. Д-р Шима Мехрабиан, специалист в Отделението по диагностика и лечение на дегенеративни и съдови деменции в университетската болница "Александровска". У нас невролозите и кардиолозите вече работят заедно за такава превенция.
В Александровска болница е създаден първият център за диагностика и лечение на дементни заболявания. Според доц. Мехрабиан имаме една от силните невропсихологични школи, в която са адаптирани голям набор от тестовете за диагностика на Алцхаймер.
Изследването се прави по европейски стандарт и изисква гръбначно-мозъчна пункция – процедура, болезнена за пациента. Следващата стъпка е да се правят биомаркери от кръвна проба, но това все още е в сферата на научните разработки.
Първите признаци на болестта като забравяне, промени в емоциите, затруднения в ежедневните дейности обикновено се забелязват от близките на човек, разказа Зорница Карагьозова от гражданското сдружение "Алцхаймер". Тя е представител на България в новосъздадената група на непрофесионалните болногледачи на хора с деменция към "Алцхаймер" - Европа. От там започват трудности за цялото семейство.
Според Карагьозова диагностиката на заболяването у нас е сравнително добра, но липсва достатъчно информация какъв е пътят на човек със съмнение за тази болест. След диагнозата се назначава терапия. Лекарствата са достъпни, като някои от тях се заплащат частично от Здравната каса.
Има обаче разработки, които дават надежда – лекарство, което работи срещу натрупването на един от лошите белтъци - ключов за развитието на Алцхаймер. Първият такъв медикамент е бил одобрен миналата година от Американската агенция по храните и лекарствата, но не и от Европейската агенция по лекарствата. В началото на тази година е одобрен втори медикамент с подобно действие, отново в САЩ.
Според доц. Мехрабиан, ако този нов медикамент бъде въведен, най-вероятно критериите за лечение ще бъдат насочени към най-ранните фази на заболяването.
В ранна фаза на заболяването е един от родителите на Зорница Карагьозова. Тя разказва, че грижата за такъв човек зависи от етапа, в който е развитието на заболяването.
В домовете за възрастни хора, според Карагьозова, няма обучени професионалисти, които да се грижат за пациенти с Алцхаймер. Няма и грижа за интелектуалното съхранение на болните. От сдружението организират група за взаимопомощ, която веднъж месечно събира на едно място близки на такива хора и психолози.
Като превенция срещу болестта лекарите препоръчват активно използване на мозъка, след като човек навърши 40-50 години.
21 септември се отбелязва като Световен ден на болните от Алцхаймер.
В Центъра за европейски проучвания към колежа "Сейнт Антъни" в Оксфорд се проведе семинар на тема "Значимостта на войната в Украйна за Югоизточна Европа". Един от лекторите беше Кирил Дрезов - директор на Звеното за Югоизточна Европа в Университета Кийл. "В резултат на тази война виждаме едно продължение и даже изостряне на това традиционно..
" Украйна като държава трябва да израсне до осъзнаване на необходимостта от това присъединяване, а не да очаква, че присъединяването към ЕС ще разреши вътрешните ни проблеми ". Това заяви в интервю за БНР проф. Игор Жалоба - председател на организацията ПанЕвропа в Украйна и професор по история, който работи в Института по история към..
Изкуственият интелект поставя пред много предизвикателства и адвокатите. В двете посоки - и за прилагането в практиката им, и заради появяващите се или липсващи регулации за използването му. Естония, Китай, Канада и САЩ използват изкуствен интелект в съдебните практики, припомнят футуристи. Международният съюз на адвокатите вече е изготвил..
От Фондация "Искам бебе" алармираха, че с постановление се орязват средства от Фонда за инвитро процедури, като е предвидено те да се насочат към земеделските производители . По този повод от "Искам бебе" вчера бяха на среща със здравния министър д-р Галя Кондева. "Това в никакъв случай не ни противопоставя на другата целева група, към която..
Изложбата "Фантастични умове", която представя успехите на България в международните олимпиади по природни науки за 2024 г., ще бъде открита днес в зоната за пристигане на Терминал 2 на Летище София . "Идеята за изложбата е продължение на проекта "Моите будители", който показва различни успехи от образованието и културата", отбеляза пред БНР..
Снимки: БТА
За 13-а поредна година бяха раздадени журналистическите награди в конкурса "Валя Крушкина - журналистика за хората". Тазгодишните носителки на наградата за млад журналист - "Журналист надежда", на конкурса, отидоха при Катерина Василева от "Свободна Европа" и Анина Сантова от "Капитал". В интервю за предаването "Преди всички" Катерина Василева..
" Най-важното е да бъде съставено правителство. Ако има разговори за правителство, ще има разговори и за другите органи , с изключение на ВСС и..
"Това, че ловни дружинки, примерно, се събират и стрелят по кенчета и шишета трябва да го квалифицираме, че едва ли не са паравоенни структури ли?"...
Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието . На границата при Рудозем отдавна..