Поредица от международни събития спомагат за прокламиране на Независимостта

Отбелязваме 115-ет години от обявяването на Независимостта на България. На 22 септември 1908 година в църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново княз Фердинанд прочита манифеста, с който България е обявена за независимо царство. 

За събитията и историческата значимост на този политически акт специален гост в "Нощен Хоризонт" е доц. д-р Валери Колев, преподавател по „Нова българска история“ в Софийския университет.

"Въпросът за обявяването на Независимостта е един постоянен въпрос, който тормози европейското обществено мнение, европейската дипломация, струва ми се, че най-старият опит за дискусия по тази тема е от 1895 г., при управлението на Константин Стоилов, лидерът на Народната партия.

Виждаме, че всички български партии вървят бавно и постепенно към този кулминационен момент да бъде обявен държавната независимост.

Трябва да споменем може би, че има недоумение в нашето общество, защо има нужда от такъв акт, нали сме освободени на 3 март 1878 г, ами това е една частична свобода, в която българската държава е установена като васално на султана Княжество. Тоест, ние сме в големите държавни рамки на Османската империя, без тя да може пряко да ни се меси, но продължава да оказва влияние със своя специален статут, разказа в "Нощен Хоризонт" доц. Валери Колев.

По думите му тази зависимост е имала и негативни, и позитивни страни.

След Съединението, заради Сръбско-българската война, българското правителство се обръща към султана, като му напомня, че той е сюзерен на България и на практика Сърбия е нападнала формално османска територия, и искат от него военна помощ за разгромяване на сръбските нашественици, нещо което се посреща с ужас в Цариград. Защото със Сръбско-българската война на практика се защитават османските интереси, но по теорията на сюзеренния васал, Османската империя трябва с армия да се противопостави на сръбската защита, поясни още доц. Валери Колев от СУ.

"Имаме някакви дипломати тогава, но те не са по тогавашната Виенска конвенция, тоест преди Независимостта нашите дипломати не могат да бъдат със статут на дипломати от самостоятелна държава, не могат да са извънредни и пълномощни министри, дори не могат да бъдат дипломатически агенти, тогава се измисля специално за Княжеството - княжески агенти, допълни още по темата за негативите за нашата държава липсата на независимост историкът.

"Една от причините да се провъзгласи прокламирането на Независимостта точно в този момент е избухването на Младотурската революция, империята е разклатена и това се използва от България и Австро-Унгария.

Валери Колев завършва Английската гимназия в Пловдив през 1979 год. През 1986 год. завършва специалност история и втора специалност английски език в Софийския университет "Свети Климент Охридски" със степен „магистър“. От 1987 год. е редовен аспирант по „Нова българска история“ в катедрата по „История на България“ в Историческия факултет на СУ с научен ръководител проф. д.и.н. Величко Георгиев. От 1988 год. е асистент по „Нова българска история“ в Катедрата по История на България, ИФ на СУ. 2001 год. вече е доктор по история – дисертационен труд: "Общините в България при управлението на Демократическия сговор, 1923-1931 г." с рецензенти проф. д.и.н. Любомир Огнянов и проф. д.и.н. Георги Марков, защитен пред Специализирания научен съвет по нова и най-нова история при ВАК. Доцент е по „Нова българска история“ от 2005 год. – хабилитационен труд: „Общините в България, 60-те – 80-те години на ХІХ век”. От същата година - 2005 е член на Научния съвет на 4-тия Национален исторически конкурс на фондация "Ценности". Преподавал е и в НХА и в университета в Пловдив. Член е на редколегията на сп. "Минало" и на редколегията на електронното историческо списание „Анамнеза” Има специализации в Будапеща, Оксфорд и във Вилнюс, Литва.

Още по темата в звуковия файл.