Проф. Хайниш: Австрия ще се откаже от ветото за Шенген след парламентарните избори

Интервю на Весела Владкова с проф. Райнхард Хайниш за предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

След парламентарните избори догодина Австрия ще се откаже от ветото за Шенген. Така австрийският политолог проф. Райнхард Хайниш коментира вътрешнополитическата причина за блокадата на национал-консервативното правителство във Виена.

"Това, което по-скоро може да принуди правителството да се откаже от блокадата, са интересите на австрийския бизнес. По време на парламентарното обсъждане се разбра, че австрийските компании търпят загуби от това, че България и Румъния са извън Шенген. Управляващата Народна партия не е просто консервативна партия, която се занимава с крайната десница. Тя е естествената партия и защитник на интересите на бизнеса. А бизнесът вече осъзнава, че ветото вече пречи на икономическите отношения с България и Румъния", казва австрийският политолог проф. Райнхард Хайниш.

Интервю с политолога проф. Райнхард Хайниш от университета в Инсбрук.

"Разширяването на Шенген няма никакъв смисъл", отсече австрийският вътрешен министър Герхард Карнер в коментар на призива на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен България и Румъния да бъдат незабавно приети в зоната без граничен контрол. Борбата срещу нелегалната миграция и каналджийството да се превърнат в основна политика на Брюксел, поиска в отговор Австрия. Какво пречи на правителството във Виена да се откаже от наложеното вето?

В Австрия управлява двупартийно правителство и водещата партия - "Народната партия", е силно разтревожена от спадащото доверие на избирателите. Следващата година предстоят парламентарни избори и консерваторите са притеснени дали ще успеят да запазят властта. Затова смятат, че като демонстрират твърда позиция срещу мигрантите ще си върнат доверието на избирателите. Така че всяко дори споменаване, че някъде в Европа ще бъдат отворени границите за "Народната партия" в момента е напълно неприемливо.

Темата има силно символично значение у нас и в случая от това страдат България и Румъния. На тяхно място можеше да бъде която и да е друга държава, защото наистина става дума само за символика.

Доказа го парламентарната дискусия във Виена относно приемането на България и Румъния в Шенген - всички парламентарно представени партии с изключение на управляващите консерватори и крайната десница подкрепиха разширяването. А защо консерваторите са притеснени? Защото крайнодясната "Партия на свободата" отдавна води в социологическите анкети с рейтинг над 30 процента. И би била категоричен победител, ако изборите бяха тази неделя.

Миграцията е основната тема на крайнодясната "Партия на свободата". И е тема, с която в Австрия се печелят, но и се губят избори. Защо тогава консерваторите на канцлера Карл Нехамер се опитват да изземат тази тема от популистите, след като избирателите могат да предпочетат да гласуват за оригинала, а не за имитатора, проф. Хайниш?

Така е, за това предупреждават политолозите. Но имам чувството, че в политическите централи не се вслушват особено в нашето мнение. Говоря от личен опит. Партийните лидери са изкушени да се вслушват по-скоро в своите твърди ядра, а там твърдата позиция по темата миграция предизвиква бурна подкрепа.

Нека кажа така - за консервативната "Народна партия" ветото срещу разширяването на Шенген е подарък за предизборната им кампания. За България и Румъния обаче оставането извън шенгенската зона е свързано с икономически загуби. Не толкова за Австрия обаче. Да не говорим, че не само Австрия блокира България и Румъния. Нидерландия също.

Нещо повече - макар и по-предпазливо, консерваторите в съседна Германия също експлоатират темата, въпреки че официално Берлин подкрепя приемането на България и Румъния в Шенген. Но така или иначе, в Европа наблюдаваме процес на преосмисляне на отношението ни към миграционния натиск и все повече държави настояват за по-строга охрана на външните граници. Така че Австрия всъщност оказва натиск върху останалите страни-членки на ЕС за по-рестриктивна миграционна политика.

Австрия обмисля въвеждането на граничен контрол с Италия, макар и двете страни да са част от Шенген, зоната за свободно движение в ЕС. И изобщо, правителството на Карл Нехамер аргументира ветото си срещу България и Румъния с миграционния натиск. Къде е пресечната точка между двете теми Шенген и миграция?

Ако се опитваме в коментарите си да се уповаваме на фактите и на разума, вероятно никога няма да разберем логиката на нашето правителство. Кабинетът просто инструментализира настроенията в Австрия, а те в преобладаващата си част са категорично срещу имигрантите и за ограничаване на бежанския поток. И управляващите обслужват тези австрийски избиратели като прехвърлят вината за сегашното състояние на ЕС.

Дори и да представим конкретни цифри и данни, които да оборят логиката на правителството, не вярвам, че това би помогнало особено. Граничната агенция "Фронтекс" многократно е излизала с данни, които показват, че основните маршрути на каналджиите към Европа не преминават през България и Румъния.

Когато един ден минат изборите, ветото ще падне, без на вашата граница нещо съществено да се е променило. Просто става дума за политическа символика в едни много популистки времена.

Австрийският канцлер Карл Нехамер обяснява ветото на неговото правителство с това, че системата Шенген не работи и че разширяване ще има едва когато заработи охраната на външната граница. Какво разбира Нехамер под "заработи"?

Не съм срещал никакво аргументирано обяснение на канцлера, какво точно има предвид и по какво един ден ще можем да установим, че охраната на външната граница работи. Тази тема просто е една политическа дъвка, която показва политическото ниво на това правителство, което в решението си за налагане на вето не стъпва на никакви факти.

Пред австрийския вестник "Der Standard" румънският премиер Марчел Чолаку заяви, че Букурещ ще съди Австрия в Съда на ЕС за обезщетение, ако Виена запази ветото си. Какво би произлезло от една такава жалба, проф. Хайниш?

О, правителството на Нехамер би било много щастливо, ако румънците действително внесат жалба! Тогава ще могат да кажат: "Ето, виждате ли, всички лоши са срещу Австрия, както ви казваме, и ние смело се борим с европейските елити!". В предстоящата предизборна кампания това би им свършило много добра работа.

А пък ако се стигне до присъда в Съда на ЕС, тогава правителството ще каже: "Ето, виждате, ние се опитахме, но ни принуждават със съдебно решение да се откажем от нашите интереси". Така че жалбата на Румъния само ще помогне на Нехамер.

Това, което по-скоро може да принуди правителството да се откаже от блокадата, са интересите на австрийския бизнес. По време на парламентарното обсъждане се разбра, че австрийските компании търпят загуби от това, че България и Румъния са извън Шенген. Управляващата "Народна партия" не е просто консервативна партия, която се заиграва с крайната десница. Тя е естествената партия и защитник на интересите на бизнеса. А бизнесът вече осъзнава, че ветото пречи на развитието на икономическите отношения с България и Румъния.

Нещо повече - вече ясно се различават групи в "Народната партия", които са на противоположното мнение по въпроса. Затова смятам, че това може да се превърне в коз за София и Букурещ, но и за Брюксел, за да окажат натиск върху правителството. За "Народната партия" би било болезнено да загуби доверието на бизнеса.

И още една реакция на австрийското вето бих искала да Ви помоля да коментирате - идеята Румъния, България и Гърция да премахнат границите помежду си, да създадат един вид "мини Шенген", именно защото трите държави търпят икономически загуби от решението на Виена и Хага.

Мисля, че тук става дума за един по-дългосрочен процес. Специално в Австрия политиката ще се промени веднага след парламентарните избори догодина през пролетта или есента. Ако обаче крайната десница спечели вота, тогава така или иначе всичко в Австрия, пък и не само, ще се промени.

При сценарий, в който Съдът на ЕС се намеси на страната на България и Румъния и Австрия обжалва, тази сага ще се проточи. Пък и да не забравяме, че предстоят избори и за Европейски парламент, така че ако крайната десница спечели по-голяма подкрепа в сравнение със сегашното разпределение на силите, и ако австрийската "Народна партия" заеме още по-десни позиции, тогава вероятно проблемът ще се задълбочи.

Тогава вероятно в друга страна от Евросъюза ще предстоят избори и всичко ще започне отначало…

Така е, но поне действащите лица в Австрия няма да са същите. Австрия в момента наистина има много особена коалиция.

Австрия е много изолирана в Европа. Австрия изведнъж си стана много близка със Сърбия. Същото може да се каже и за Унгария, която наскоро пусна от затвора осъдени каналджии. Това може би обяснява, защо на анализаторите им е толкова трудно да говорят с факти и да обяснят поведението на кабинета. Анализът ни може да е само политически с поглед върху социологията.

Нека допълня, че миграцията е много чувствителна тема, макар и далеч не във всички 27 страни-членки. Посещението на Урсула фон дер Лайен в Лампедуза е много показателно. Трябва ни общо работещо решение на проблема. Демократичното решение винаги се основава на подкрепата на избирателите. Не можеш да вървиш срещу тяхната воля.

Споделете

Проф. Хайниш: Австрия ще се откаже от ветото за Шенген след парламентарните избори

България ще поиска усилване на охраната на въздушното си пространство със средства на съюзниците

ВСС пита съдиите от ВАС иска ли някой да поеме временно ръководството на институцията

Горанов: Бюджетният дефицит отдавна не е 3%, потенциалният за догодина е 8,1%

Сграда се срути в Мадрид, трима души са пострадали

Д-р Симидчиев: Системата на здравеопазване може да функционира по-добре и то без допълнителен разход

В 62 болници в България се прилага съвременно лечение на инсулт

Костадинов за сигнала в прокуратурата по статията в "Уолстрийт джърнъл": Срещу Борисов като физическо лице

Костадин Костадинов: Нямаме главен прокурор, ВКС директно се произнесе

Трагедия и поражения в "Елените": Какви мерки ще се вземат?

Борислав Сандов: Имоти в злополучния участък на "Елените" се водят речно корито, но урбанизирани

Предавания

За БНР

Програми

Радио България