Мадам Бътерфлай на Дзефирели на 100-то издание на Арена ди Верона

“Мадам Бътерфлай“ е творба, в която тази престижна сцена още помни триумфалните изяви на Райна Кабаиванска, а музикалната критика пише: “Ръцете на Райна Кабаиванска, подобно на ръцете на Карла Фрачи, до днес ни очароват, дори и на разстоянието на Арената..." Дебютът на българската оперна дива в най-прочутия в света античен театър е през 1970 г. в “Манон Леско“, а прощалният й спектакъл е именно “Мадам Бътерфлай“ през 1997 г. под диригентството на Даниел Орен. Кадри от него можете да видите в документалния филм “Школата Кабаиванска“. На финалните аплодисменти Райна Кабаиванска вдига ръка към небето и казва: “Посвещавам го на теб, Мария“. Така най-голямата интерпретаторка на Чо Чо Сан на своето време се разделя с коронната си роля, с почит към предишната кралица – оперната легенда Мария Калас, 100-годишнината от рождението на която отбелязва целият оперен свят през 2023. За това си мислех във втората септемврийска вечер, докато маестро Даниел Орен излизаше на сцената, съпровождан от овациите на публиката.

Да гледаш и слушаш спектакъл под диригентството на Даниел Орен е специално изживяване! Говорили сме и друг път за това, но сега имах възможност да го преживея лично на живо. Когато вдигна ръце и подаде много бързо темпо, най-напред си казах: “Олеле, оркестърът дали ще издържи? Какво ще стане сега?“ Когато това се случва у нас, си представям как кочияшът удря с камшика, конете се затичват бясно и със свито сърце очаквам каретата всеки момент да се прекатури. Но тук маестро Даниел Орен така майсторски изгради цялата музикална тъкан – завладяващо в разтърсващите моменти и филигранно в затрогващите, така майсторски водеше всички музиканти – солисти, хор и оркестър, че да ни накарат наистина да повярваме във всичко, което преживяват на сцената, а не е ли тъкмо това целта на изкуството – съпреживяването?! И когато той пее заедно с оркестъра, подскача или извиква, това не пречи и не дразни публиката, а напротив – усилва съпреживяването през емоциите на един творец, който гори в изкуството си.  
 
В ролята на Чо Чо Сан успешен дебют на Арена ди Верона осъществи литовският сопран Асмик Григорян, носителка на приза “Певица на годината“ за дебютния си албум “Dissonance“ в наградите Opus Klassik 2023, които предстои да бъдат връчени на церемонии в Берлин на 7-и и 8-и октомври.  Тя също беше завладяваща – и вокално, и артистично. И заслужено – аз много вярвам в преценката на публиката, за маестро Даниел Орен и за Асмик Григорян бяха най-бурните аплодисменти. Достойно й партнираха Пиеро Прети в ролята на Пинкертон, Eлена Дзилио като Сузуки и младият баритон Геворг Хакобян, който също направи своя успешен дебют на 100-то юбилейно издание на оперния фестивал на Арена ди Верона.
 
Досега говорих за музиката. Време е да кажа, че освен 100-годишнината от рождението на оперната дива Мария Калас, Арена ди Верона чества и 100-годишнината от рождението на великия италиански режисьор Франко Дзефирели. “Мадам Бътерфлай“ е една от неговите продукции, заедно с “Кармен“ и “Травиата“, които бяха пресъздадени на 100-то издание на фестивала и аз бях щастлива да гледам този красив класически спектакъл от 2004 г. Както в “Тоска“ на Уго де Ана, той също поставя фокуса върху човешките взаимоотношения и драмата на главната героиня, а мащабната сцена на Арена ди Верона и тук е изпълнена визуално, без картината да е бутафорна или бъбрива. Прекрасни са костюмите на японската художничка, носителка на Оскар Еми Вада, а Дзефирели така майсторски кинематографично изгражда действието, че постановката е достатъчно динамична и за днешното забързано време. Под палката на маестро Даниел Орен и с добър състав солисти се гледа на един дъх, вълнува и завладява зрителя. Щастлива съм, че бях там! Чувствах магията на Арена ди Верона.
 
Фондация Арена ди Верона вече обяви програмата на 101-то издание на оперния фестивал – от 8-и юни до 7-и септември 2024 г., което ще бъде под знака на 100-годишнината от смъртта на Пучини. Фестивалът ще започне със спектакли на “Турандот“ – постановка на Франко Дзефирели. Отново ще се играе Аида на Стефано Пода, с която беше открито 100-то издание. Следват “Севилският бръснар“ на Уго де Ана, “Кармен“ на Дзефирели, “Бохеми“, за която предстои да бъде обявена още информация, “Тоска“ на Уго де Ана, възстановка на “Аида“ от 1913 г. на Джанфранко де Бозио и още няколко специални вечери – с Роберто Боле и приятели, “Испанска вечер“ с Пласидо Доминго, изпълнение на 9 симфония на Бетовен, на “Кармина Бурана“ на Карл Орф и гостуване на Тeatro Romano di Verona със “Зорба Гъркът“. Имате възможност да планирате отрано своето музикално пътешествиеза лятото на 2024 г.