На празника на музиката трупата на Софийската национална опера създаде истински музикален празник на фестивала "Кьонигсвинкел".
Това е името на областта около стария баварски град Фюсен, която обхваща общините Пфронтен и Швангау. В тях се намират няколко двореца, възстановени или построени от династията Вителсбах, най-прочутият от които е приказният замък Нойшванщайн. Разположени сред много красиви природни картини – внушителни алпийски хълмове и дълбоки планински езера, те привличат огромно количество туристи, запленени от романтичната съдба на "приказния крал" или "лудия крал" Лудвиг II – могъщият покровител на гениалния германски композитор Рихард Вагнер.
Лудвиг II не успява да види построен мечтания си оперен театър, но през 1999 г. по оригиналните проекти, в осъвременен вид, на брега на езерото Форгензее, точно срещу приказния замък е построен Фестшпилхаус Нойшванщайн. В него ежегодно се представя мюзикъл, който разказва вълнуващата и трагична съдба на владетеля.
През 2015 г. трупата на Софийската национална опера изпълни за първи път вагнерови опери в този театър. Тя представи пред германската публика и вагнерианци от цял свят първата българска постановка на акад. Пламен Карталов на цялата тетралогия "Пръстенът на нибелунга". Успехът беше толкова голям, че кметството на Фюсен си постави за цел да бъде създаден класически музикален фестивал. И ето – тази година Националният ни оперен театър гостува отново с два спектакъла на "Валкюра", в новата постановка на втората опера от тетралогията.
Когато вече си постигнал успех, предизвикателството е още по-голямо, защото публиката има очаквания, а в тази публика има големи ценители и познавачи, които са проследили десетки вагнерови постановки. С голяма радост мога да кажа, че Софийската опера отговори на тези очаквания. Гледах и слушах спектакъл на световно ниво, а 10-минутните финални аплодисменти, съпроводени с тропане с крака и викове "Браво!", както и щастливите лица на хората, ми доказаха, че те споделят моята висока оценка.
"Беше толкова вълнуващо! Отдавна не съм гледал толкова добра "Валкюра"! Познавате продукциите по света и особено в Германия. Ние сме много щастливи да имаме такава постановка тук, защото имахме възможността наистина да гледаме Вагнер, не някакви идеи на някакъв режисьор, който има идеи за всичко, но не и за Вагнер. Пламен Карталов познава действието, либретото, партитурата и ги пресъздава на сцената, така че аз имах възможност да слушам музиката – отлични певци и оркестър! Бях в София през 2015 г. на първата постановка на Пръстена. Качеството на изпълнението е нараснало толкова много оттогава", каза Томас Краков – 14 години президент на Вагнеровото общество в Лайпциг, който специално дойде да поздрави певците-артисти и маестро Пламен Карталов на сцената.
Микрофонът на БНР съхрани и първата реакция на режисьора и директор на Националния ни оперен театър акад. Пламен Карталов след спектакъла.
РК: Как се чувствате, Маестро? Щастлив ли сте?
ПлК: "След вълнението идва и един момент на удовлетворение. Наистина много съм щастлив! Колегите направиха всичко, което можеха да дадат от себе си и публиката е тази, която дава последната оценка. Тропане на крака, викане "Браво!", няколко пъти връщане за аплодисменти – това е нашият труд, който е оценен и признат!"
РК: Какви бяха най-големите предизвикателства този път, когато се завръщате на тази сцена?
ПлК: “Софийската опера има име. През 2015 г. имахме един силен старт и след признанието, което Софийската опера получи с целия “Пръстен на нибелунга, предизвикателствата са вече да направим нещо по-добро, една крачка напред. Аз създадох нова постановка, тъй като не можеше въобще да мислим отново да гостуваме със старата. Това ми даде основание към “Валкюра“ да направя и останалите три опери - за София и за гастроли извън страната.
РК: Коя е следващата опера, която виждате на сцената във Фюсен?
ПлК: На тази сцена виждам да покажем целия “Пръстен“, защото той е правен за нея и се надявам, че това ще се случи много скоро!“
Целият разговор чуйте в звуковия файл.
Междувременно предстои още един спектакъл на “Валкюра“ утре от 16.00 ч. На добър час!
В Чикаго завърши Петият фестивал на българската култура. Организатори на проявата са Конфедерация на бълг. културни организации и дейци в чужбина и Културен център "Българика" - Чикаго. Фестивалът се провежда на всеки две години от 2015 г. насам. Той е част от майските културни тържества, посветени на 24 май. Целта е да се съхранява и..
В Братислава пионерът на електронната музика Жан-Мишел Жар и китаристът на рок групата "Куин" и Брайън Мей ще вземат участие днес в безплатен концерт, с който ще бъде открит Фестивал на науката и изкуствата. На фона на мост във формата на НЛО над река Дунав в словашката столица, шоуто под наслов "Мост от бъдещето" ще постави началото на фестивала..
В Ловеч днес ще се състои седмото издание на Националния фолклорен фестивал „Люлякова ръченица“. Той се организира от местното читалище „Зорница 2010 г. – Нено Щрегарски“ като е продължение на Люляковите празници в Ловеч. Във фестивала ще участват над 400 танцьори от 16 колектива от цялата страна. Като част от фестивала е и откритата в..
В Плевен с инициативата Европейска нощ на музеите и галериите започна програмата за отбелязване празника на града - 15 май. Тази нощ беше по-различна в Плевен – всички музеи и галерии отвориха врати, за да покажат интересни изложби, посветени на Европейската нощ на музеите и галериите. Така символично започнаха и поредицата от..
Бранимир Цаков е тазгодишният носител на голямата награда на кмета на район "Изгрев" д-р Делян Георгиев. Авторитетно жури от Съюза на българските художници номинира пет творби, една от които бе “Пристанище” и бе откупена от кмета. 29-та традиционна изложба на художниците от район „Изгрев“ под патронажа на кмета бе открита официално. Събитието..
Румяна Пелова от Перник е талантлива поетеса и писателка, която нашумя по-късно, но доказа неустоимо таланта си. Стихосбирката "Стихове с вкус на горчиви кайсиеви ядки" е събрала блестящи стихове след надмогване на тежка болест отстрана на авторката и завръщане към живота. Тържеството на духа, на любовта, на лириката е факт. Едно преосмисляне..
Легендарните години на българската авиация и самолетостроене са представени в изложбените зали "Рафаел Михайлов" във Велико Търново. Историци и авиомоделисти ни връщат в годините, когато бойната ни авиация е наброявала 602 самолета и вертолета и още преди това, когато българските авиатори са писали световната история като например, че първият нощен..
Не знам дали сме бухалка или пауново перце, но ние – КЗК, играем ролята на боксова круша за политическите сили. Някои политици, не споменавам имена,..
Отдавна направихме извода, че България се прощава с целта си да влезе в еврозоната през 2025 г. Това каза пред БНР Любомир Дацов, член на..