Млада актриса показва в Търново ръкописи на Йовков, стари издания на пиеси и театрални плакати

Историята на българския театър е страст на младата великотърновска актриса Горица Радева. Повече от 10 години тя събира стари театрални афиши и пиеси, а покрай дядо си, покойния вече академик Иван Радев, е запалена и по литературата, особено пиесите. 

„Изложбата представя стари издания на пиеси, които са преди 1944 година, има ръкописи на Йордан Йовков от трите му пиеси „Албена“, „Боряна“ и „Обикновен човек“. Има писмо от Йордан Йовков до Елин Пелин, което е по повод пиесата „Боряна“. В изложбата има плакати на различни театри. Една част от изложбата е посветена на 85 години от рождението на Милен Колев“. 

Темата с плагиатството на идеи не е от вчера. Доказателство е писмото от 1932 година, чийто оригинал има в личната си колекция Горица Радева, между Йордан Йовков и Елин Пелин за един от шедьоврите на българската драматургия, драмата „Боряна“. 

„Те са имали спор за пиесата, тъй като Елин Пелин обвинява Йовков, че е взел идеята от неговите „Гераци“ и се обясняват по този повод. Част от дебатите по темата е бил публичен тогава в медиите. Който е чел двете произведения, сам може да си отговори на въпроса. Според мен не е имало плагиатство на идея. Всичко, което е представено в изложбата е от моята лична колекция, но вече кое как е намирано, включително оригиналите от пиесите на Йовков, ще си остане в тайна. Разбирам, че е интересно, но да кажем – подариха ми ги. Някои от нещата съм си ги купувала, ходя редовно на нумизматичните сбирки, по разни пазари. На най-неподозирани места се намират стари издания, плакати и програми“. 

Три листа оригинали с изключително четливия и красив почерк на Йордан Йовков може да види публиката в изложбените зали „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново от „Боряна“, пет са страниците от „Албена“ и четири листа от „Обикновен човек“. Преди години нумизмати, иманяри и всякакви продавачи и търсачи на старини се събираха незаконно в двора на Великотърновския университет. Властите знаеха за тях, но си затваряха очите. От такава сбирка преди десетина години Горица Радева споделя, че си е купила първото издание на Яворовата пиеса „В полите на Витоша“. 

„В началото винаги много вълнуващо. Част от моите приятели, като разберат, че съм придобрила нещо ново, искат да го видят, да го пипнат. Не разрешавам, само да се гледат отстрани. После с времето, не че човек свиква, давам си сметка колко са ценни тези неща, но някак ги приема, не е като първия досег“, споделя колекционерката за своите реликви. 

На този етап Горица Радева не е склонна да дари колекцията си на музей. Казва, че ако се стигне до реализация на идеята във Велико Търново да бъде направен музей на литературата, може да се замисли. Отворена е за покани от различни театри в страната да покаже експозицията си, както го е направила през миналата година в Шуменския театър.  

Повечето хора асоциират театъра с последните постановки, които са гледали. А какво е било преди? Какви пиеси са играли? Кои актьори са участвали? Малцина си спомнят, коментира Горица Радева: 

„Посланията на тази изложба са, че театърът, макар да е живо изкуство, има как да бъде представен като история и това е история, която има смисъл да познаваме, за да знаем от къде е тръгнал този театър, през какво развитие е минал. Тук има издание на пиеси от 1897 година, които са от Велико Търново“. 

Над 500 театрални плаката има в колекцията си Горица Радева. Представила е малка част от тях в изложбата. Впечатление в някои от плакатите от началото на 60-е години на миналия век правят надписите, призоваващи за дисциплина на публиката като това, че закъснелите зрители може да влязат в залата след края на първо действие.  

Обидно е по време на постановка да звънят телефони или зрителите да се държат като че ли са на пикник, но и творците им дължат качествена продукция, казва младата актриса: 

„Уважението е двустранно и от страна на публиката към творците на сцената, но и от творците към това, което ѝ представят, към качеството. Не вярвам, че има творец в българския театър, който да не си дава сметка сам за себе си дали прави нещо стойностно“. 

Изложбата с театралната колекция на Горица Радева във Велико Търново е изключително подходяща за ученици, които изучават българска литература, за преподаватели и студенти филолози, както и за всички почитатели на гениалните български творци. И открехва леко завесата към магията, наречена театър. 

Снимки: Здравка Маслянкова