Проектира ли се идентичността на града в елементите на градската среда?

Човек, който пътува из различни краища на България, може лесно да установи приликата между надписите с името на града, поставени в центъра на Пазарджик, Перник, Хисаря, Бяла Слатина, Видин, Костинброд, Стара Загора и Асеновград и много други. Най-често буквите с името на града са поставени в центъра или на входа му. Обикновено представляват големи бели или шарени сан-серифни букви, изработени от пластмаса.

"Гледната ми точка за надписите в градска среда са, че би следвало те да бъдат част от малко по-задълбочен, целенасочен прочит към проекта като цяло, като част от бранда на един град", казва Пламен Мотев, който е творчески и оперативен директор на компания за изработка на шрифтове, работи и като консултант в различни брандинг проекти. Но по професия е графичен дизайнер.

"Така, както имаме за референция "Ай Амстердам" или част от другите скулптури и надписи в градска среда в някои от градовете, които са се превърнали или съвсем целенасочено са били направени като част от облика на този град, част от визията за този град, част от духа на града – жителите да могат да се припознаят с него, с културното наследство".

Един от най-старите изследователски и аналитични центрове в Съединените щати – институтът Брукингс, сравнява идентичността на един град с неговата ДНК: уникална и наследен генетичен материал с история, специфични черти и култура.

"Мисля, че трябва със сигурност да почитаме, да ценим корените си, защото това е изключително силно заложено в нашата история. Ние може да се похвалим с това, че кирилицата е възникнала на нашите географски ширини и това е нещо, с което трябва да се гордеем със сигурност, но всичко трябва да се прави с вкус", продължи Пламен Мотев, който преди година е поканен да участва в създаването на шрифта "Друмник".

С шрифтовия дизайнер Пламен Мотев се свързва режисьорът Емилиян Николов. Неговият късометражен филм СЛОВОПЛЕТ е създаден по повод честването на 24 май миналата година. А в допълнение създават още една стилизация на шрифта, която вдъхновява дизайнера Георги Ермаков да измисли надпис с името на София:

"Идеята да създам графичен проект, който съдържа името на някой град съществува от много време, но най-накрая ми хрумна, че може евентуално да се реализира в София. Мисълта ми беше да се направи инсталация, нещо като туристическа забележителност, която се променя, когато я погледнеш от различен ъгъл. Така че от една страна да се чете думата "София", а когато отидеш от другата страна прочиташ думата "Любов", споделя Георги Ермаков, който пристига и се установява да живее в София малко преди началото на кризата от Covid-19.

"Това, което направих, беше да потърся шрифтове, които имат някакъв вид модерна интерпретация на българското традиционно писмо. Така попаднах на шрифта, който се казва "Друмник" и който е базиран на почерка на един от първите български книжовници, доколкото съм запознат. Шрифтът съчетава традиционната с модерната визия и доколкото разбрах "Друмник" означава "пътник" - човек, идващ от много далеч, което също се съчетава много добре с идеята, защото ако надписът ще е предназначен за туристите – те са и пътуващи, така че си падна точно на мястото".

Шрифтът "Друмник" действително съчетава миналото с настоящето, тъй като е базиран на почерка съвременния български книгвовезец Калин Даскалов-Стопан, който сам по себе си представлява една модерна препратка на старобългарски стилове.

"Различни от еквивалентите на запад в латинската писменост, защото и двете писмености имат общ корен и това е гръцкият", пояснява създателят на дигиталния шрифт Пламен Мотев.

"Но те са изключително характерни и само за кирилицата. Били са наложени като стилове още преди широкото разпространение на печата".

Георги Ермаков, който измисля надписът "София-любов" казва, че сам по себе си той има символичен смисъл, а идеята му е да свърже традиционната българска култура и история с един нов, модерен подход с поглед към бъдещето.

"Процесът на работа върху реализацията е много приятен, особено когато трябва да измислиш как да преминеш от една дума към друга. Така реших, че би било интересно да подходим по нов начин към туристическите надписи. Възможно е вече да съществува такъв градски надпис и на друго място, но аз никога не съм виждал подобно изпълнение. Смятам, че този проект би могъл да бъде интересна идея за София особено като се вземе предвид богатата българска култура, която до известна степен е и мистична".

В София също има такъв надпис, който беше поставен пред Националния дворец на културата през 2018 г. по повод европейското председателство на България. А идеята му беше да подпомогне "изграждането на позитивното лице на София и да подобри по-цялостното комуникиране на града като административен и културен център на България".

Инсталацията пред НДК с името на София е с общ размер 120/500 см. Тя съдържа два надписа – на латински и на български. Буквите с името на града на български са поставени върху конструкция, облечена в зелен цвят, която представлява и основа, и заден фон. А буквите на латински са цветни и са поставени върху тази част на конструкцията, която служи за фон.

Структурирането и конструирането на града са функция на социума, на хората, които живеят в него. За френския семиотик и изследовател на културата Ролан Бард "Градът е дискурс и този дискурс е езикът. Градът говори на своите жители. Градът не само функционира, той комуникира".