Рилският манастир в бюрократична хватка, новоизграден комплекс не може да заработи

Конкретен пример за това е започнатата преди 15 и завършената преди три години административна сграда, която и към момента е необитаема. Там вече трябваше да са  здравната и пожарната служби, полицейският участък, пощата, кметското наместничество, детският православен център и манастирската администрация. Защо това не се случва и пречи ли се умишлено?

Изграждането на новия административен блок на манастира започва през 2007 година. По пътя си монашеското братство преодолява не една и две пречки, с търпение приема нови и нови изисквания - национални и европейски. Последната е, че трябва да се изготви подробен устройствен план на територията, без който не може да се изгради пречиствателната станция, а има отдавна готов проект за нея.

"Комплексът вече от няколко години е завършен, но не може да бъде пуснат в действие, защото нямаме пречиствателно съоръжение, а изпълнението на пречиствателното съоръжение не може да започне, защото нямаме все още одобрен ПУП на територията на Рилския манастир. Въпреки всички наши усилия, действия, срещи със съответните институции, постоянно се появяват нови и нови пречки, което е пагубно за цялостния комплекс на Рилския манастир. Новата част е затворена и не може да се пусне в действие", пояснява игуменът на манастира, дядо Евлогий. Той призова да не се задълбава в бюрократични процедури, които усложняват нещата.

На 13 януари 1833 г., когато в Рилската света обител избухва големият пожар, още в края на март след това идва разрешение от Високата порта и султана манастирът да се възстанови, а в края на октомври същото година се получава и официалният ферман, тоест всичко става за 10 месеца, прави исторически паралел игуменът на Рилския манастир.

За да се изготви подробният устройствен план, манастирът трябва да докаже правото си на собственост върху земите от времето на цар Иван Шишман. 

Собствеността на Рилския манастир е усложнена, защото за разлика от всички други институции, възниква в 10. век, от 14. век е грамотата на цар Иван Шишман, с която той подарява обширни територии на манастира. В техните граници попада и сегашното землище. През 1961 г. земите на манастира са национализирани от държавата с два акта, които не са публикувани. С тях се изземва цялата собственост на манастира.

След 1999 г., когато започва горската реституция, държавата изисква от манастира да докаже всяка педя земя, разказва

адвокатът на манастира Росен Михайлов. По думите му имало и спор с община Рила. Междуведомствена комисия тогава е определила кои земи подлежат на реституция. Преди реституцията обаче като държавна частна собственост са били актувани отделни имоти, допълва Михайлов. Сега тези имоти, макар съставляващи само един декар, се явяват пречка.

През 1922 г. със закон държавата признава някои от големите манастири, сред които и Рилският, за самостоятелни общини, като игуменът е бил кмет, припомня друг исторически факт адвокатът.

От десетки години отношенията между Рилската света обител и Община Рила не са добри. Според Росен Михайлов "Община Рила не разпознава Рилския манастир като духовно място, като духовно средище и място за поклонение, а го разпознава като източник за средства".

Парите за изграждането на пречиствателната станция са предоставени целево и са в специална сметка на Рилския манастир, посочва адвокатът.

"Не могат да бъдат харчени за нищо друго."

Оборудването е закупено и вече има пълна техническа готовност станцията да се изгради.

"Правните пречки се поставят от конкретни хора", коментира адвокат Михайлов. Той уверява, че на високо държавно и политическо ниво има воля да се подпомогне съгласуването на подробния устройствен план, а по дребните детайли се работи.