Коби Варон: Помагаме на журналистите не само с актуална, но и с пресята от фалшиви новини информация

Еднакво трудно да се пише по тема, за която липсва информация или специалисти, които да я коментират. Или, ако се давиш в огромни и противоречиви новини, разкази на очевидци, клипове, снимки. „Заливат“ ни от всички тукашни медии, но ние като Тома Неверни искаме да се уверим с очите си, да проверим многократно информацията. Ясно ни е, че тази война по-различна. Имаме опит с отразяване сражения и атентати, но изведнъж се почувствахме безпомощни. Благодарни сме на тези, с които сме работили и до войната, които бързо преустроиха дейността си на военен лад. За съжаление много говорители на важни ведомства сухо ни казват „ Напишете ни, кои сте и как можем да ви помогнем“ . Чакаме да ни отговорят. Май няма да го дочакаме. Затова сме благодарни на Коби Варон, заместник генерален директор в една от водещите фирми за комуникации и стратегии в Израел, разказва Искра Декало, кореспондент на БНР в Израел. Разказва и Коби Варон, който е с български корени:

"Преди войната консултирахме 170 фирми в работата им с медиите. Сега ни се наложи да помогнем на журналистите, не само с актуална, но и с пресята от фалшиви новини, информация. Имаме и телефони на специалисти от различни области, които могат да анализират факти от различен ъгъл. Особено в началото на войната , това беше важна помощ не само за чуждестранните, но и за местните журналисти.

Лично бях с първата група, която отразява как нашите медици оказват помощ на бежанците от Украйна на границата с Полша. Тогава почувствах какво е да си във вакуум, в непозната страна. За това се погрижих за тукашните журналисти- чуждестранни и местни, да преодолеят шока. Каквато и да е била специализацията им пред 7.10.23 г. - те вече са военни кореспонденти.

Всичко е толкова динамично, че е трудно да се осмисли видяното. Все по рядко виждаме журналист да тръгне самостоятелно да събира целия материал. По-опасно е от всеки друг път да си на мястото на събитието. Журналистите се приближават максимално до мястото, от където могат да  видят повече и предават между сирените. Не само политици от цял свят посещават Израел, а и много специални кореспонденти. За тях това е непозната страна, с непознат начин на водене война и непознати начини да се отразява тази война. Посрещаме ги и им помагаме да преодолеят , първоначалното си объркване. Усещането е, че е трудно да се обхванат всички аспекти на случващото се. Ролята ни е да смъкнем от плещите на репортерите, паниката, че докато готвят материала си, са пропуснали други по-важни събития, които ежеминутно се случват. Всички се сражаваме на информационния фронт. Моят съвет е: не се борете със социалните мрежи за най-бързо подадена информация. По - важното е да се намерят подходящи събеседници за специфичната ви аудитория, които да осветлят събитията в дълбочина., разаказа за "Рано в неделя" Коби Варон.

И още:

"След нас възникнаха още организации, приели моя опит. Вече помагаме на колегите за намиране на събеседници не само на информационни материали , а и за проблемни. Тази война може да се наблюдава по мрежата в „реално време“, но заедно с това при нея проличават много недостатъци в бюрократичната система, в разпределянето на бюджетите и др.

 Противниковата страна също бомбардира социалните мрежи с истински или с фалшиви клипове. Всяка от двете страни има интерес тази информация да стигне до целия свят. Но тук е мястото на специалистите в отделните области, да помогнат на журналистите да отсеят случайното от закономерното, да покажат опасността войната да стане от локална в световна и да настрояват общественото мнение да не го допуска. 

Важен пример е как в една малка, миролюбива страна като България, хората са се преборили с масираната антисемитска пропаганда по време на Втората световна война. Моят дядо, Жак Варон, заедно със своите родители, е бил в двора на училището в Пловдив, готов за отвеждане във фашистките концлагери. Но митрополит Кирил не е позволил това да се случи. Един народ може да е герой, не само с оръжие в ръка. Да кажеш на всеослушание " Моят съсед, моят съученик, моят продавач са евреи и не са тези демони, които ги описват". Дядо ми пристига сравнително голям, на 26 години ,в Израел. И ми е оставил завещание, "обичай и уважавай този народ!" И тогава, както и сега, се водили медийни битки. Опитвали са се да припишат на евреите вината за случващото се в тежки, за световната икономика, времена. Радвам се, че тогава здравият разум надделява.  Надявам се, че и сега той е присъщ на българите. Че разбират, например, че не е някакъв жест на хуманност от страна на Хамас, да освободи 85- годишна жена от отвличане. Тя по принцип, не би трябвало да е заложница. А също и 9- месечното бебе, което е още в тунелите на Хамас", това сподели още за "Хоризонт" Коби Варон.

Още по темата в звуковия файл.