Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как повишават медийната грамотност във Финландия?

| Анализ
Снимка: Pixabay

От години във Финландия разработват различни проекти, с които още от най-ранна детска възраст да подготвят хората за разпознаване на достоверните източници на информация и избягване на клопките, особено в онлайн пространството.

"Много е важно, че децата и младите хора учат, че не всичко, което е публикувано в социалните мрежи и изобщо в публичното пространство, е основано на факти и е напълно вярно. Именно заради това много организации, които се занимават с медийна грамотност, създават учебни помагала, насочени към учители и ученици. Те са насочени към това как да проверяваме информацията, която достигаме например онлайн, как да я оценим и доколко достоверна е тя", казва пред БНР Сара Салома, старши съветник в Националния аудиовизуален институт на Финландия. В института има специален департамент, насочен към медийната грамотност и образованието.

Финландските деца получават първия си смартфон на около 7-годишна възраст и трябва да са готови за опасностите в интернет. Още от малки те учат, че когато попаднат на онлайн съдържание, трябва да си зададат определени въпроси – кой го публикува, той ли е първоизточникът, кога е създадено съдържанието, каква е целта на публикацията, тя съвпада и доразвива ли вече натрупани у мен знания или им противоречи, нещо смущава ли ме - ако да, какво е то? И най-вече – при смущаващо за децата съдържание, те да се обърнат към родител или учител.

"Във финландската образователна програма медийната грамотност е част от много по-голямо и важно умение, което създаваме. Наричаме го мултиграмотност. В него включваме грамотност за справяне в различни ситуации, включително разбиране на медийното съдържание. Тази мултиграмотност се преподава във всички учебни предмети, като във всеки от тях е насочена към съответната сфера на познание. Например, ако говорим за география, учителят може да дискутира с децата различни карти – по-стари и нови. След това заедно разглеждат картите, той им обяснява каква е разликата, какво се е променило в различните времеви периоди и защо е важно да използват най-новата карта."

Сузан Ахонен ръководи проект, насочен към преподавателите по различни дисциплини, изучавани в училище. Тя е представител на медийната  организация "Медиапули", една от чиито основни мисии е борбата с дезинформацията и създаването на умение за критично мислене и проверка на данните. "Медиапули" създава наръчник, който предоставя за ползване, ако преподавателите решат. Ахонен подчертава, че във Финландия всички учители са поне с магистърска образователна степен, а решението по кои учебници и как да преподават е лично, не е заложено в програма. Важното е след всяко образователно ниво учениците да имат определена база знания и умения по даден предмет.

"Основно си сътрудничим с учители, които преподават история, политически науки и финландски език и литература. Това са трите най-важни предмета. Преподавателите по изобразителни и други изкуства също често работят с нас, защото все по-често се сблъскваме с манипулирано съдържание – например, снимки или видеа. Един от много важните уроци, които искаме да предадем, е, когато даден ученик се сблъска с определено съдържание, да си зададе въпроса – какво иска да ми каже човекът, който го е публикувал? Не казвам да не се доверява на нищо, но да има критично мислене, да си задава въпроси. Също така да си създава собствено мнение, базирано на знания, опит и умения, а не на влияние от източник на безгранично доверие. Това е най-важното."

Дезинформацията може да има различни цели – от престъпление, до провокация на определено поведение или създаване на мнение, базирано на погрешни тълкувания, интерпретации или невярна информация. Често началото се поставя в образователната система. В България е горещ дебатът за ролята на Русия в историята ни, как е във Финландия?

"Бих казала, че когато Съветският съюз се разпадна, тук всичко се освободи. Когато бях ученичка, учехме, че Зимната война е била, защото финландците твърде много обезпокоявали руснаците. Един вид, сякаш вината е наша. Имаме много дълга история и отношенията с Русия винаги са били специални. Много дълги години сме учили, че Русия и особено Съветският съюз са нещо велико и трябва да правим всичко, което те поискат от нас. След краха на Съветския съюз всичко се промени. Във финландските учебници вече не може да се намери руска пропаганда", отбелязва Ахонен.

Днес онлайн средата дава огромни възможности за разпространение на нелегално съдържание – например детска порнография, за създаване на стереотипи на расова, етническа, сексуална и друга основа. Палитрата е много пъстра, а фабриките за тролове – невъобразимо добри. Как се справят финландските деца?

"Финландската обществена телевизия YLI създаде игра за мобилни телефони, която се нарича "Фабрика за тролове", която дава възможност на младите хора да си представят, че работят в такава и създават дезинформация, публикувана в интернет. Когато поставим младежите от другата страна, привличаме вниманието им към проблема. По този начин те хем са много въодушевени от играта, хем се научават, че всеки може да създаде невярно съдържание и безпроблемно да го разпространи по целия свят", коментира Сара Салома.

Институтът, който Салома представлява, изучава специално дигиталните игри.

"Игрите са много важна област, в която трябва да се провежда обучение. Цифровите игри – било компютърни, било през мобилно приложение или някакъв друг формат, са източник на информация, медия, в която младите хора прекарват много време. Именно затова ние ги анализираме и оценяваме, защото трябва да преценим какви ценности проповядват. Но също така е важно как хората, които играят на тези игри, реагират, как се позиционират в представените ситуации. Дали има случаи, когато млад човек играе на някоя от тези игри, става проводник на токсично поведение, на насилие или расизъм или точно обратното – успява да ги разграничи и да осъди подобно поведение – това е много важно за формирането на личността му."

Във Финландия доверието към медиите е много високо – над 70 %, което се дължи на качеството на информацията. Ако се появи невярно съдържание, медията не просто трябва да публикува опровержение, но и да обясни как се е стигнало до подобна публикация. Също така – хората инстинктивно правят проверка в повече от един източник на информация, разпространена в социалните мрежи.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Андрей Арнаудов

Андрей Арнаудов: Няма тема, по-важна от демографията!

Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..

публикувано на 09.05.24 в 09:51
Снежана Тодорова

Снежана Тодорова: И до днес наш девиз е този на Йосиф Хербст - "Никому в угода, на никому напук"

През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..

публикувано на 08.05.24 в 13:38
Късноантична сграда

В археологическия подлез на Пловдив може да видите късноантичната сграда "Ирини"

Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..

публикувано на 05.05.24 в 16:34

Димитър Димитров успя да съгради храм в село Искър

За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си  – да съгради храм в..

публикувано на 05.05.24 в 09:12

Ученици от столичните училища взеха участие във Великденски базар

По традиция и по програма в училищата и детските градини текат интензивни приготовления за Великденските празници. В тазгодишния базар за Великден, който се провежда в Министерството на образованието, се включиха близо 500 деца и ученици от над 60 учебни заведения. Коридорите на два етажа от министерството на образованието се..

публикувано на 05.05.24 в 07:11

Манастирите на България от IV век до днес

Нови манастири се строят от църквата, но винаги има някой инициатор, който става ктитор , той дава средства. Това каза пред БНР Христо Шанов, автор на книги за манастирите на България, работил 45 години като експерт в Националния институт за паметниците на културата.  "Книгите ми "Манастирите на България", които са три тома, обхващат периода от..

публикувано на 03.05.24 в 18:33
Мерим Тенев

Мерим Тенев: Това, което съм правил в професионалния си живот, ми дава невероятно спокойствие

" Това, което съм правил в професионалния си живот, ми дава невероятно спокойствие и мога да спя спокойно , защото никога не съм се продал, никога не съм правил услуги, не съм заблуждавал с информациите, които съм предавал. Проблем е отношението на другите към професията ни, защото много хора се постараха тя да бъде подценявана и да девалвира"...

публикувано на 03.05.24 в 15:44