Българи в Кипър сигнализират за затруднения при т.нар. "прехвърляне на борсата"

За затруднения при регистрацията в България за получаване на обезщетение за безработица от друга европейска страна, популярно наричано "прехвърляне на борсата", сигнализират българи в Кипър. Казусът засяга всички наши сънародници, работили продължително време в страни членки на ЕС, които се завръщат у нас. 

В Кипър се утвърждава много добра форма за връзка на българските социални институции с диаспората зад граница и за подпомагане на сънародниците ни да намерят интересуващите ги решения в променящото се национално и европейско законодателство. 

Това е периодичното провеждане на информационни дни по социалните въпроси. През изминалата седмица, от понеделник до събота, те преминаха при изключителен интерес в три града на острова – Никозия, Пафос и Лимасол. 

Емануела Симард е ръководител на Службата по трудови и социални въпроси към посолствата на България в Гърция и Кипър и събеседник по темата: 

Представители на кои български и кипърски институции участваха в организираните информационни дни и какъв е очакваният ефект от тях?

Информационните дни за българската ни общност в Кипър се организират от Службата по трудови и социални въпроси на Министерството на труда и социалната политика към посолството ни в Никозия. 

На тези срещи обикновено се предоставят консултации за процедурите при кандидатстване за осигурителни обезщетения по българското и по кипърското законодателство при наличие на осигурителни периоди и в Кипър, и в България. Сънародниците ни получават информация за практическите стъпки за потвърждаване на тези осигурителни периоди за безработица, пенсия, както и здравеопазване, при завръщане за постоянно в България. 

Тази година присъстваха експерти от Националния осигурителен институт и представиха индивидуални консултации по различни теми, свързани с пенсионирането по реда и при условията на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

На срещите присъстваха и двама представители на Министерството на труда и социалното осигуряване на Република Кипър, като този път бяха включени експерти по пенсионни въпроси за стаж и възраст, обезщетения за инвалидност и прилагане на Европейските регламенти, както и експерт по обезщетенията за безработица.

За пръв път тази година имаше и представител на Министерство на здравеопазването на Република Кипър, който пък можеше да предостави информация по въпросите, касаещи здравните осигуровки.

Целта на провеждането на този тип срещи на първо място e провеждането на срещи лице в лице с българските граждани. На второ място е предоставяне на информация от общ и индивидуален характер на разбираем език. Крайната цел е да помогнем, колкото можем, с практически съвети на хората, които все по-често вземат решение да се завърнат за постоянно в родината ни.

Кои са основните въпроси, които българите в Кипър поставят на тези срещи, за чието решаване имат нужда от допълнителна консултация?

Основните въпроси, които поставят сънародниците ни обикновено са свързани най-често с признаването на положения от тях трудов стаж в Кипър, какви документи са необходими, когато напускат държавата, как стои въпросът с ползването на здравеопазването при завръщане в България, различни видове обезщетения, помощи и други. 

Вече повече от 15 години – от приемането на България в ЕС, нейната и на Кипър социално-осигурителни системи се координират. Къде обаче все още съществуват проблеми по отношение на правата на българите, работещи на острова?

Националният осигурителен институт (НОИ) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в България работят ефективно в европейската информационна платформа за електронен обмен на документи. EESSI е една информационна система, която свързва по електронен път компетентните институции институции за социално осигуряване на България и Кипър.

Случва се често да има забавяния в отговорите на запитванията, изпратени от една или друга институция, поради огромния обем от документи. Потвърждаването на осигурителните периоди изисква време, но като цяло служителите и в двете държави са отзивчиви и не отказват съдействие, когато са налице подобни казуси.

Напоследък има доста сигнали от наши сънародници за проблеми при получаването на паричното обезщетение при безработица от Кипър в България. Какво обърква хората?

Да, това е друг проблем, който възниква при българските граждани е, когато напуснат Кипър и желаят да получават паричното обезщетение за безработица в България, но те не са наясно с условията или не са достатъчно информирани на какви изисквания следва да отговарят, за да имат право на такъв тип обезщетение.

Съгласно европейския регламент за координация на системите за социална сигурност, паричните обезщетения за безработица се предоставят от компетентната институция в държавата по пребиваване.

Тук обръщам внимание, че в случай на продължително пребиваване в Кипър, или в която и да било друга страна-членка, от пет или повече години, лицето следва да подаде документи за получаване на обезщетението за безработица в съответната държава, или в този случай Кипър, а не в България, както много често се случва, тъй като България в този случай не се явява държава по пребиваване.

След подаването на документи за безработица, лицето следва да бъде на разположение на службата по заетостта в продължение на най-малко 4 седмици, а след като изтече този период може да прехвърли паричното обезщетение и да го получава в България за оставащите 3 месеца. 

Това прехвърляне става с така наречения преносим документ U2, като от датата на издаването му лицето следва да се регистрира в бюрото по труда в държавата, в която се е завърнало и при спазване на съответното законодателство там.

Още една от често срещаните трудности, която срещат нашите сънародници, когато се приберат в България е доказването на здравноосигурителните периоди. В Кипър от скоро съществува единна система за здравно осигуряване (ГЕСИ), която изисква избор и регистрация на личен лекар. Тук мога да обърна внимание на това, че при потвърждаване на периодите на здравно осигуряване при завръщане в България, следва да се има предвид, че, ако едно лице не е било регистрирано в тази система, то за него няма да бъдат потвърдени здравноосигурителни периоди.

В Кипър работят много българи, въпреки че голяма част от тях си замина по време и след коронавирусната пандемия заради наложените продължителни ограничения, особено в хотелиерството. Получавате ли в Службата по труда и социалните въпроси оплаквания от некоректни работодатели, заплащането, условията на труда?

За щастие такива сигнали не постъпват често. Сънародниците ни, които работят законно в Кипър, се радват на доста добри взаимоотношения между работодател и служител.

Случвало се е да постъпват подобни сигнали за лоши условия на труд. Обикновено тогава, в тези случаи, самите лица са подписали договори, които просто са с неблагоприятни условия за тях, но все пак те са се съгласили да работят при тези условия.

Ръководената от вас Служба по трудови и социални въпроси представлява пред живеещите в Кипър българската държава. Какви правомощия имате за по-нататъшното придвижване и решаване на поставените конкретни казуси, как и докъде може да се намесвате?

Ролята на службата е да бъде на разположение и да предоставя информация за различните процедури при кандидатстване за осигурителни обезщетения по българското и кипърското законодателство при наличие на осигурителни периоди в Република Кипър и в Република България, както и да разяснява процедурите и практическите стъпки за потвърждаване на осигурителни периоди за безработица, пенсия и здравеопазване при завръщане в България.

При необходимост службата предприема и конкретни стъпки, чрез които оказва съдействие при забавени казуси, чрез комуникация с компетентните институции в България и Кипър, като тук бих казала, че между двете държави е налице отлична комуникация и ползотворно сътрудничество в областта на социалните системи.