Войната в Близкия изток прибавя към главоболията на Украйна

На фона на всичко това Конгресът във Вашингтон продължава да е в ступор заради опозицията на екстремисткото крило на Републиканската партия срещу Киев. Задържи ли се патовата ситуация на Капитолия, военните доставки от Америка могат да секнат съвсем. Разреши ли се този проблем, дори и в полза на Украйна, друг ще остане да тегне в необозримо бъдеще – войната в Близкия изток.

"Настъпи ли ескалация – и, за съжаление, има признаци, че Хизбула в Ливан се увлича все повече и повече в конфликта – това, разбира се, ще създаде нов проблем, с който Западът ще трябва да се справя. Тогава запасите от боеприпаси могат да бъдат насочени към Израел или дори към американските сили в региона, вместо към Украйна", отбеляза в интервю за "Събота 150" Микаел Герстад, военен анализатор от Международния институт за стратегически изследвания (IISS).

Втори Бахмут?

Точно сега обаче едва ли е най-подходящият момент Западът да отслаби подкрепата си. В северните покрайнини на Донецк украинската армия е силно притисната и може да загуби позициите, които държи още от 2014 година. Настъплението, което руснаците подеха на 9 октомври край Авдеевка, заплашва да превърне това градче във втори Бахмут, сочи Герстад.

"Украинците там са в нещо като котел. Логично от гледна точка на руското командване е да се опита да "захлупи" този котел. Така то или ще обкръжи и унищожи украинските войски, или ще ги принуди да отстъпят и така ще овладее града и околностите му".

"Успее ли да стори това, Русия ще се сдобие и с пропагандна победа. По площ районът около Авдеевка е горе-долу колкото териториите, които украинците успяха да овладеят в настъплението си към Токмак от юни досега. Москва ще може да изтъкне този факт, ако нейната офанзива се увенчае с успех".

Украински военен говорител каза тази седмица, че натискът към Авдеевка е отслабнал, но отдаде това на желанието на руснаците да прегрупират силите си за нов щурм. В Кремъл едва ли са се отказали от намеренията си, още повече след като ги демонстрираха с понесените чувствителни загуби.

"Според американски официални лица става дума за около 150, а според украински – за около 200 танка и други бойни машини. Според мен числото, цитирано от украинците, е достоверно. Трудно е да се каже колко от тези загуби са невъзстановими, но бих казал около 100-150 машини".

Според генерал Залужни позиционната война ще облагодетелства Русия, но, както изглежда, тя е също толкова нежелана от руското ръководство, колкото и от украинците. За нови тежки загуби на руснаците съобщи в четвъртък Володимир Зеленски. Новата атака е била в района на Вугледар, на повече от 50 km югозападно от Авдеевка. Ако се вярва на украинския президент, тук руското командване е загубило още десетки бронирани машини.

"И двете страни напредват трудно – със загуби, твърде големи, за да оправдаят придобитото. Украинците също претърпяха тежки загуби в напредването си при Токмак и Велика Новосилка през лятото. Днес Русия хвърля сили и средства не само срещу Авдеевка, но и в сектора между Купянск и Лиман. В дългосрочен план обаче се налага въпроса разумно ли изразходват всички тези ресурси? Погледнем ли към блатата по долен Днепър или към западното Запорожие ще видим опити на украинците да покажат, че все още държат инициативата. Но, като цяло, нито те, нито руснаците са в състояние да надделеят".

Нова битка се разраства на юг

В блатата по долен Днепър, източно от освободения миналата есен град Херсон, се заформя нова голяма битка. Взривяването на бента при Нова Каховка това лято доведе до опустошително наводнение, но направи форсирането на реката временно невъзможно и позволи на Русия да прехвърли част от войските си за отпор на украинското настъпление в Запорожието и Бахмут. На 20 октомври обаче министерството на отбраната в Москва обяви, че войските му са отбили поредния опит на украинците да установят плацдарм на левия бряг на Днепър. Не за първи път в тази война изявленията от ведомството на Сергей Шойгу се разминаха с истината. И към днешна дата, въпреки руското надмощие във въздуха и усилените бомбардировки, въоръжените сили на Украйна продължават да държат позиции край Антоновския мост и село Кринки.

"Видно е, че украинците подготвят района за по-мащабно форсиране на реката напролет или през лятото догодина. По-малко вероятно, но не и невъзможно, е това да се случи през декември. Все още обаче не са създадени необходимите условия. Трябва да бъде разширен контролът върху комуникационните линии, а също така да се проучи доколко е удобен за преминаване Днепър нагоре и надолу по течението от взривения бент при Нова Каховка".

"Друг важен ефект от действията на украинците на левия бряг е приковаването руските войски към този район. Това е една от т.нар. фиксиращи маневри, с които украинското командване се стреми да задържи колкото се може повече руски сили на различни участъци от фронта далеч от основното направление", обяснява Микаел Герстад.

Украинците все по-уязвими на все повече места

Антоновският мост край Херсон е далеч по-близко до Крим от Орехов – отправната точка на основното украинско настъпление през юни. Но плацдармът на Днепър е уязвим на контраатаки по фланговете, както и клинът, който украинските бригади успяха да вбият това лято в руските линии южно от Орехов в направлението към Токмак и Мелитопол.

"Русия претърпя значителни загуби, но украинците също платиха висока цена. Така че пред тях стоят доста дилеми за решаване. Големият въпрос е дали ще успеят да издържат в дългосрочен план. Неведнъж в тази война те постигнаха повече от очакваното. Но също както по-рано в Бахмут, те ще трябва да решат дали могат да запазят позициите си на подстъпите към Токмак и едновременно с това да избегнат обкръжение в Авдеевка. Доста подразделения в украинската армия са изтощени и се налага да бъдат реорганизирани. Командването трябва да вземе мерки и срещу нова вълна от дронове Шахед, като тази, която видяхме миналата зима в атаките срещу украинските градове".

Макар и в ограничени количества, далекобойните крилати и балистични ракети, доставени от Великобритания, Франция и Съединените щати, дават възможност на украинските войски да поддържат равновесието на фронта. На 17 октомври за пръв път влязоха в действие американските ATACMS. По данни на IISS, при ракетните удари по летищата в Бердянск и Луганск – на 100 km от фронта, са били унищожени или повредени 17 хеликоптера, сред тях и няколко от убийците на танкове Ка-52.

"ATACMS подсилват значително потенциала на украинската артилерия и намаляват способността на руското командване да поддържа войските си на фронта. Контролираните от руснаците части от Херсон и Запорожието са вече почти изцяло в обсега на украинците. Но ATACMS не са вълшебна пръчка. Руснаците вече успяха до известна степен да нагодят логистиката си".

Има ли изход от мъртвата хватка?

За да може Украйна да издържи и, по възможност, да избегне позиционната война, трябва да бъдат изпълнени поне три условия, на първо място непрекъснати доставки на оръжие и бойна техника от западните съюзници.

"Тук става дума не само за куршуми и снаряди, но и за бойни и инженерни машини, машини и техника за разминиране, камиони и пр. Списъкът на нещата, необходими за поддържане на фронта, е безброен. Засилването на военновъздушните сили също е от значение. Нидерландия, Дания, Норвегия, може би и Белгия, ще дарят Ф-16. Въпросът е дали тези изтребители – стотина на брой – ще са достатъчни".

Второто условие е постепенно обезсилване на руската армия чрез по-висока ефективност на бойното поле.

"Между юни и септември имаше периоди, в които украинците съсредоточаваха огъня си в поразяване на руската артилерия и постигнаха известен успех. Поразените танкове също бяха повече от тези, които руснаците могат да ремонтират или произведат. Така може да бъде постигнато надмощие в дългосрочен план. Украинците обаче също трябва да издържат".

Усилията на украинските войски да увеличат до максимум руските загуби са напразни, докато руската промишленост е в състояние да ги възмезди. В четвъртък Съединените щати обявиха поредните наказателни мерки срещу доставчиците ѝ от Турция, Китай и Обединените арабски емирства. Военното производство в Русия обаче е във възход, сякаш през последните две години изобщо не е имало санкции, докато фабриките в Европа и Америка бавно набират скорост.

Все пак, както отбелязва Герстад, руснаците също изпитват проблеми в някои ключови сектори.

"Повечето от руските танкове пристигат на бойното поле от арсеналите. Доколкото е известно, преди войната руснаците произвеждаха 200-250 танка годишно. Сега те губят повече, отколкото могат да възстановят. Все още разполагат с хиляди танкове, но състоянието им е под въпрос. Според естонското разузнаване до войната Русия е разполагала с 6 000 танка. Едва ли обаче повече от 2 000 от тях са годни".

"Има признаци също така за недостиг на оръдия в руската армия. През последните месеци украинците успяха да нанесат на руската артилерия повече загуби, отколкото руснаците могат да възстановят".

Путин случи на съюзник, а Киев?

Колкото и притеснителни да са за Киев, увеличените доставки на снаряди от Северна Корея може да са още един признак, че руснаците изпитват проблеми със собственото производство и запаси на боеприпаси, смята Герстад.

"Със сигурност обаче с доставките от Пхенян те вече разполагат с достатъчно снаряди за по-маломащабна офанзива при Авдеевка и за париране на укранското настъпление".

По информация на южнокорейското разузнаване, широко тиражирана тази седмица в "Таймс" и други западни медии, от август досега Ким Чен Ун е доставил през Владивосток повече от 1 милион снаряда.

От своя страна, Вашингтон анонсира вчера нови доставки на противодронни системи, боеприпаси за NASAMS, HIMARS и тежката артилерия за повече от 400 милиона долара. Но средствата, оторизирани от Конгреса, са на изчерпване. Във вторник държавният секретар Антъни Блинкън и началникът на Пентагона Лойд Остин предупредиха в Сената, че ако конгресмените не отпуснат още пари за оръжие Украйна ще трябва да прекрати натиска върху окупаторите, а и други страни могат да последват негативния пример на Вашингтон. Тръмпистите в Камарата на представителите обаче не ги чуха. В четвъртък те одобриха законопроект за военни доставки за Израел, пренебрегвайки Украйна.

Неразбориите в Конгреса – в контраст с Държавната Дума, която в края на октомври прие с огромно мнозинство увеличение на военните разходи на Русия догодина с 68% – могат да повлияят пряко на развоя на бойните действия в Украйна. Натискът върху руската армия почти сигурно ще намалее, прогнозира Герстад:

"Боевете няма да спрат, но темпото ще се забави. Интензивността ще спадне, с изключение на локални операции като тези при Авдеевка и Токмак".

Ако тази прогноза се сбъдне, то тя ще направи невъзможен и без това трудния избор, който политическата криза във Вашингтон поставя пред Киев.

"Предстоят избори в Съединените щати догодина. Украинците трябва да се запитат дали сега е моментът да преминат в отбрана или точно обратното – да се опитат да отвоюват колкото се може повече територии. Защото не се знае дали следващата президентска администрация няма да е също толкова проблемна, колкото са сега републиканците в Камарата на представителите", отбелязва Микаел Герстад от IISS.

Предвид несигурността откъм САЩ, плановете на Киев за 2024 година ще зависят в много по-голяма степен от европейските съюзници, както посочи Джак Уотлинг в свой коментар за лондонския Кралски институт (RUSI). Но и в европейския консенсус за Украйна пукнатините се разрастват. Новият стар премиер на Словакия Роберт Фицо се нареди до унгареца Виктор Орбан в опозицията си срещу оръжейните доставки и приобщаването на Киев към ЕС. А събитията в Газа поставят под въпрос дори и помощта на по-големите европейски държави, смята Микаел Герстад:

"Разширяване на войната в Близкия изток ще отклони не само логистични ресурси, които иначе биха били от полза на Киев, но също така и политически капитал. На Запад психологическата умора от руско-украинската война и без това расте. Вече се говори за това как би изглеждало едно примирие. Щом вниманието на политиците по отношение на Украйна е вече притъпено, то няма как да се изостри при появата на множество нови проблеми в Близкия изток. Това важи не само от американска, но и от европейска гледна точка".