Ехото на войната в Европа: Защо нарастват антисемитските настроения?

Интервю на Весела Владкова с Ленард Шмид

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

9-ти ноември е много специален ден за Германия. Едновременно огрят от светлина и потънал в мрак. На този ден през 1918 година е провъзгласена Ваймарската република. Също на 9-ти ноември, но 20 години по-късно, през 1938 година, настъпва Кристалната нощ, нощта на нацисткия погром срещу евреите. А на същия ден през 1989 година падна Берлинската стена.

Тази година се отбелязаха 85 години от Кристалната нощ, предвестник на това, което щеше да донесе Хитлер на света. Днес погромът над евреите тогава сякаш придобива още по-голямо значение заради това, което се случва след терористичната атака на "Хамас" срещу Израел и израелския отговор на клането: избуялият антисемитизъм както в Германия и Франция, така и в Ню Йорк, Лондон и Сидни.

Според тълковния речник рефлексът е реакция на организма в отговор на външно влияние. Обществото също е вид организъм. Социалните рефлекси не са вродени, те се развиват с времето и - уви - едва в критичен момент разбираме дали ги има. След 11-ти септември 2001 социалните рефлекси сработиха, както и след нападението срещу редакцията на сатиричното списание "Шарли Ебдо" и след клането в Батаклан в Париж. "Je suis Charlie" - спонтанно милиони хора по света бяха Шарли. Тогава на всички беше ясно, че атаките са насочени срещу всички нас. Това ли е разликата сега? Причината на 8-ми октомври, ден след терористичното нападение срещу Израел, да нямаше толкова масова солидарност с жертвата? Защото жертвата не сме всички ние, а "недолюбвания Израел", както казва Ленард Шмид, изследовател на антисемитизма в Европа към университета в Трир.

"У нас медиите не спират да повтарят една мантра, че - видите ли - антисемитизмът се връща с гръм и трясък. Той никога не си е тръгвал! Само през последните две години имаше поне дузина нападения срещу синагоги и еврейски културни центрове. Това оставя у мен впечатлението, че сетивата на хората сякаш са загубили способност да реагират на антисемитските настроения в части от обществото. Нещо повече - дори е масово разпространено мнението, че прекалено много се говори за омразата срещу евреите. Това е така, именно защото има прояви на тази омраза".

- Това, което описвате, не се отнася само до Германия. Пропалестинските демонстрации, които избуяха след терористичната атака на Хамас срещу Израел създадоха проблеми в редица европейски държави. Как бихте ги описали - като демонстрации на солидарност, като антисемитски или ислямистки?

- И трите едновременно. На тези демонстрации се събират хора, които иначе никога не биха излезли заедно по улиците на европейските столици. Сред тях има неонацисти, палестински бежанци, леви активисти, ислямисти. Идеологически тези хора нямат никакви пресечни точки. Това, което ги обединява, е омразата към държавата Израел.

Много от тях наистина са жертви на дезинформацията, на пропагандата на "Хамас", която - трябва да призная - е много успешна. Тези хора вярват, че в израелско-палестинския конфликт един срещу друг са изправени Давид и Голиат, че едните воюват с високотехнологична армия, а другите - само с камъни. Когато си податлив на конспиративни теории е много лесно да харесаш приказката за големия лош и за малкия добър човек.

В същото време голяма част от хората, които участват в тези демонстрации, искат да вярват в тази приказка, защото тя разказва тяхната представа за винаги и за всичко виновните Израел и евреи.

Затова твърдя, че участието на такива хора в пропалестинските демонстрации е израз на антисемитизъм.

Освен това в редиците на уж пропалестинските демонстрации шестват и откровени антисемити, неонацисти и ислямисти, които искрено изповядват идеята за унищожаване на израелската държава.

- На пропалестински митинг в Есен бяха издигнати първо плакати, а след това имаше и дълги скандирания с призиви за халифат. Колко опасно е това, г-н Шмид?

- Тези призиви са последната брънка в една дълга верига от събития. Призивите за халифат са израз на трайна и дълбоко вкоренена омраза към демокрацията, към нашия начин на живот и към устройството на нашата държава. А това, че се допускат такива прояви говори за сериозен пропуск на службите, които както у нас, така и във Франция и в други страни, подценяват значението на такива призиви, вероятно от грешно разбрана толерантност. Надявам се, че не е от некомпетентност.

Експерти, които предупреждаваха за радикализацията на мюсюлманските общности, за изопачено тълкуване на Корана в някои джамии в Западна Европа и за набиране на атентатори, дълго време бяха обвинявани в расизъм и пристрастност. Сега изведнъж установяваме, че тези експерти са били прави.

Много е важно да подчертая, че фанатиците, за които говоря, в никакъв случай не представляват цялата мюсюлманска общност в Европа. Дори напротив - голямото мнозинство от мюсюлманите живеят мирно и добре в нашите общества, а в някои случаи всъщност са избягали от родината си именно заради религиозните фанатици.

- След като отваряте думата за пристигналите в миналото мюсюлмански семейства, какво значение за тази нова антисемитска вълна има миграцията от предимно мюсюлмански държави към Европа през последните години?

- О, да, в Германия например открито се говори за "внесен антисемитизъм". Естествено, когато в Европа пристигат хора от държави, където антисемитизмът е доктрина, както е например в Иран, но не само, те не оставят внушената им омраза към евреите на границата.

Според мен в този случай пропускът е на приемащата държава. И тъй като миграционният поток към Европа не е от вчера, ние явно прекалено дълго сме пренебрегвали този проблем.

Има обаче и нещо специфично за Германия, а може би не само, може би е видно и в други европейски държави - Израел всъщност винаги е бил недолюбван. В този смисъл години наред антисемински прояви са били подценявани като безобидни. От тази гледна точка ми е трудно да разбера възмущението от антисемитизма на мюсюлманските мигранти, което по-скоро носи признаци на социален шовинизъм.

Такова поведение се наблюдава предимно в средите на левите интелектуалци и на хора от сферата на културата. Често това са същите хора, които доскоро критикуваха Израел, а сега лицемерно настояват за изгонване на мюсюлманските мигранти, които били антисемити.

- Нека да цитирам от едно отворено писмо, което предизвика вълна от възмущение в Германия: "Доброволната автоцензура със забраната на пропалестинските демонстрации е резултат от привидния стремеж да се опази държавата Израел. Категорично се противопоставяме на приравняването на антисемитизма с каквато и да било критика към държавата Израел." Край на цитата. Автори на това писмо са предимно хора от културата и изкуството. Как разбирате Вие този призив?

- Нека първо уточня, че няма забрана за провеждане на пропалестински демонстрации, както твърдят авторите на това писмо. Имаше отделни забрани от съображения за сигурност. Притеснително е, че в това писмо по-нататък се твърди, че критиката към Израел била забранена. Това, разбира се, не е така. Всеки може сам да се убеди като разгърне вестниците и слуша новините.

Трябва обаче да призная, че подписалите писмото все пак са напипали нещо вярно, макар и без да искат - солидарността с Израел в момента е лицемерна, но се надявам, че не съм прав.

- Ако продължим тези наблюдения, има ли антисемитизмът политическа окраска? Може ли да се каже, че защитниците на палестинската кауза са с леви убеждения, или че антисемитизмът върви ръка за ръка с крайнодесни политически убеждения?

- Антисемитизмът е феномен, който се наблюдава във всички обществени прослойки. Но има политически идеологии, които предразполагат към антисемитизъм. Например идеологии, които представят света само в чернобели краски. Левите хора, включително интелектуалците сред тях, са податливи на такива идеологии. Особено, когато им се разказва приказката за добрия малък човек, потиснат от лошия голям човек. Човешко е да искаш да помогнеш на потиснатия. Този разказ гали ухото, но всъщност изопачава реалността.

Антисемитизмът на хората с леви политически убеждения е автентичен, но в същото време от гледна точка на обществените нагласи е и опасен, защото се изповядва от добре образовани, начетени хора, често популярни общественици, които увличат други хора след себе си.

Антисемитизмът на крайнодесните обаче е не по-малко опасен, но по друг начин, заради склонността към насилие. В крайна сметка омразата към евреите не е запазена територия за нито една част от политическия спектър, той е надпартиен, така да се каже.

- Това означава ли автоматично, че десният екстремизъм и антисемитизмът вървят ръка за ръка?

- Абсолютно. Десният екстремизъм е немислим без омразата към евреите и към държавата Израел. А и историята го е доказала с националсоциализма на Третия райх.

Споделете

"Пропагандата на "Хамас" е много успешна"

Ехото на войната в Европа: Защо нарастват антисемитските настроения?

Ленард Шмид: Омразата към евреите не е запазена територия за нито една част от политическия спектър

Дежурни екипи следят обстановката в общините Петрич, Сандански, Симитли и Струмяни

Продължава екстремното време в Гърция

Арест за бивш транспортен министър и негов сътрудник в Испания

Ще бъде платено обезщетение за изгорелите електроуреди на жителите на села в община Георги Дамяново

Най-малко 83 са вече жертвите на пожара в жилищен комплекс в Хонконг

Кой е стрелецът, ранил тежко двама военни от Националната гвардия на САЩ във Вашингтон

Британската полиция арестува мъж на летище Манчестър по подозрение в тероризъм

Предавания

За БНР

Програми

Радио България