"Новини с добавена стойност" с Г-н Балев: Някои изводи от урните, преливащи от спам

Минаха и заминаха тия избори, както отлитат минутите, часовете, пойните птички и младостта в нашия живот. Избори като избори, мижава активност и агресивен спам в урните под формата на невалидни хартиени бюлетини.

Изборите са хубаво нещо, демокрация в действие и сладко отмъщение.

Ако няма за кого да гласуваш и не одобряваш никого от кандидатите, винаги пък можеш да гласуваш ПРОТИВ някого или даже против всички. Може и да напишеш на бюлетината, някакво послание до човечеството - ако е достатъчно нелепо и абсурдно, все ще се намери кой да го снима и да го пусне в интернет като фураж за социалните мрежи и безобиден спам.

И така посланието ще стигне до повече хора.

Ако просто пишеш глупости в интернет, може и никой да не ти обърне внимание, но ако надраскаш нещо на невалидна бюлетина - ще се разлети из интернета като изтрит статус на мислителя Явор Дачков.

Г-н Дачков има такъв чалъм - пише нещо гръмотевично, след няколко часа го изтрива и така предизвиква изкуствен дефицит. И понеже читателите знаят, че това съкровище предстои да бъде изтрито, бързат да разпространят Словото му. Затова Дачков е най-популярният писател на изтрити послания.

След местните избори обаче започна тиха кампания за още по-важни национални избори - избора за председател на ДПС.

Мустафа Карадайъ внезапно подаде оставка, Делян Пеевски стана председател на Парламентарната група на Движението. Ахмед Доган премина от почетна в активна фаза и временно пое ръководството на партията. Което си е завръщане в оперативната политика. Мъдрецът слиза от планината.

Сега големият въпрос в нашата красива и плодородна страна е: ще успее ли неформалният премиер на държавата да оглави най-стабилната партия ДПС?

Това ще е може би най-тежката кампания на Делян Пеевски, който е Машина за избори и съдебни реформи.

Другият неформален премиер и ротационен шеф на сянка - Бойко Борисов, цялата кампания не спря да плющи с камшика на изобличението по партньорите си в управлението, с които е в НЕкоалиция, джентълменско споразумение и официална Сглобка. Тоест Борисов през цялата кампания нападаше партньорите си и навсякъде плашеше хората да гласуват правилно, за да не стане като в националната политика с тая пуста сглобка.

Ако това е джентълменското отношение, какво ли ще стане, когато паднат джентълменските задръжки!

Впрочем, аз не вярвам, че Борисов има намерение да разглабя сглобката, по-скоро се пазари за увеличаване на тежестта си в управлението.

С нашите избори общо-взето всичко е ясно - мижав интерес и мятане на либерални изискани фрази.

Ваня Григорова оспорва резултатите, но и сама каза, че по-комфортно ще ѝ бъде в опозиция. Конкретно за това нека да ѝ повярваме - шумната опозиция за нея е абсолютната Зона на комфорт, както казват разбойниците от психонауките. От опозиция Григорова ще си дръндори фантастиките, ще дрънчи с тенджерите и капаците на гладните, ще плаче за стремителния пауперизъм, сиреч обедняването. Ще си пее своята омайна сладка песен - и няма да катастрофира в реалността, защото няма да е на власт.

Третият в софийските избори - колегата Антон Хекимян, беше вероятно най-голямата изненада. Изненада бе не слабото му представяне, а номинацията му като гръм или северно сияние от ясно небе.

Това стана по сюрреалистичен начин - Борисов бръкна в телевизора като в чекмедже и оттам си извади независим журналист, когото уж някакви структури на ГЕРБ били номинирали за кандидат-кмет. Така и не научихме кои са тия злополучни структури, издигнали номинацията на кандидат, който не стигна до балотаж, но влезе в Общинския съвет заедно с другите загубили битката за кметския стол.

Ваня Григорова, Антон Хекимян и Деян Николов влизат в Общинския съвет, а дали там ще направят по една торба пари, то си е тяхна обществена работа.

Това за парите го казваме не от завист, а за да упрекнем публиката, която лекомислено се забавляваше със загубата на Хекимян и Григорова, пращаха ги на трудовата борса и злорадо оплакваха клетата им съдба.

Като че ли влизането в Общинския съвет е някаква презряна работа, където няма ни пари, ни интересни контакти в сенките на кьошетата!

В кампанията и кметуването на печелившия кандидат Васил Терзиев пък трайно се настаниха сенките от миналото, цвета на първите 2-3 милиона и съмненията за специална сенчеста модерация.

Оправихме и тия избори,

избрахме там, каквото там.

Сега си вадим разни изводи

от урни, бъкани със спам.

* Това е лично мнение на автора и не отразява позицията на БНР