Роб Уотсън: Връщането на Камерън е рискован ход. За мнозина той е архитектът на хаоса

След шествието в Лондон миналата събота, при което се стигна до насилие и бяха арестувани близо 130 души, предимно крайнодесни контрапротестиращи, Брейвърман беше обвинена в подклаждане на омраза и уронване на престижа на полицията. Голямата изненада в последвалите правителствени размествания беше връщането в голямата политика на бившия премиер Дейвид Камерън, който стана министър на външните работи. Някои анализатори нарекоха това назначение "отчаян ход на Сунак да сплоти партията".

• Сунак уволни министъра на вътрешните работи Сюела Брейвърман, Дейвид Камерън поема Форин офис

• Камерън спешно получи място в Камарата на лордовете, поема британската дипломация

Накъде отива британската политика? И какво стои зад решенията на Риши Сунак? Темата коментира за БНР политическият анализатор на Би Би Си Роб Уотсън.

Г-н Уотсън, твърди се, че подронването на авторитета на британската полиция е било последната капка, преляла чашата на търпението на Риши Сунак при вземането на решението да уволни Сюела Брейвърман. Но дали има други по-дълбоки причини за остраняването ѝ?

"Според мен тя беше уволнена, защото в крайна сметка Риши Сунак реши, че е повече бреме, отколкото актив - проблем, вместо полезен инструмент. Те иначе нямат някакви големи идеологически разминавания. Струва си да припомним, че Сунак също е вдясно от центъра в политиката и също както Брейвърман е против пропалестинските манифестации в Лондон и има много твърда линия по отношение на имиграцията. Той просто си даде сметка: "Тя подронва авторитета ми, казах ѝ да не пише тази статия за полицията, но все пак го стори!" И това беше краят на Брейвърман. Защото се оказа, че се е превърнала в може би най-жалкото нещо в политиката - в "непопулярен популист".

И все пак, със заемането на по-крайни десни позиции, какви са шансовете на Брейвърман да стане следващ лидер на торите? Дали дясното крило на Консервативната партия е достатъчно силно, че да ѝ осигури победа при една евентуална бъдеща надпревара за поста?

"Много добър въпрос! Но единственото сигурно, според мен, е, че ако, както се очаква, консерваторите загубят следващите избори, които трябва да се проведат в рамките на следващите 12 месеца, ще последва титанична битка за "умовете и сърцата" на привържениците на Консервативната партия - една от най-старите, уважавани и успешни партии в европейската политика. Сюела Брейвърман несъмнено ще бъде от тези, които ще настояват консерваторите да станат крайнодесни - силно про-Брекзит и твърдо срещу мултикултурализма. Но дали дясното крило на Консервативната партия е по-силно от дясноцентристкото, ще научим чак след изборите."

• Пропалестинските демонстрации във Великобритания продължават

Безспорно появата на Дейвид Камерън в извършените рокади от премиера Риши Сунак беше най-голямата изненада. Репортерите, дошли да отразяват промените, буквално онемяха, когато видяха Камерън да влиза през вратата на "Даунинг стрийт" 10, задавайки си въпроса: "Но какво прави той тук?!" Доколко връщането на Камерън е мъдро решение, като се има предвид наследството на бившия премиер?

"Има много аргументи срещу неговото завръщане. Може да се каже, че след като напусна премиерския пост през 2016-а година, Дейвид Камерън незабавно влезе в историята като един от най-лошите и неуспешни британски министър-председатели. Камерън беше този, който свика референдума за британското членство в Европейския съюз и въпреки, че беше за оставане в съюза, загуби. За мнозина той е архитектът на хаоса и нестабилността, които продължават и до днес. За тези хора външнополитическото представяне на Камерън също беше доста слабо. Защото говореше за "златен век" в отношенията с Китай, опитите му за военни удари срещу Сирия се провалиха, стоеше и зад свалянето на полковник Кадафи, което доведе до хаос в Либия. Резервите към Камерън са големи и май за доста от критиците на Риши Сунак сред торите случващото се е мерило за това в каква беда е изпаднала партията, та да се връща някой като Дейвид Камерън.

Чуват се, разбира се, и доводи в негова полза - че въпреки всичките му грешки, той е човек, който вярва в разумната и достойна политика и във върховенството на закона, който не е толкова безцеремонен и краен като Сюела Брейвърман. Но без съмнение връщането на Камерън е рискован ход."

Камерън определено не си губи времето. Само два дни след назначаването му посети Украйна, но докато по отношение на войната там британската позиция е по-ясна, ще изиграе ли Камерън някаква по-съществена роля в намирането на решение на кризата в Близкия изток?

"Би било преувеличено да говорим за подобна роля. Влиянието на Великобритания в света намаля след Брекзит, защото загубихме важен инструмент от арсенала си, а именно гласа си в Европейския съюз. Не мисля, че някой очаква Великобритания самостоятелно да окаже голямо въздействие в Близкия изток, независимо дали с Дейвид Камерън като външен министър или с Джеймс Клевърли преди него. Великобритания ще играе своята роля редом до Съединените щати и Европейския съюз, но не мисля, че с появата си Камерън може да реши световните проблеми с вълшебна пръчка."

Медиите и някои анализатори спекулират, че връщането на Камерън в голямата политика и отстраняването на Брейвърман всъщност е опит на Сунак да обедени партията преди следващите общи избори.

"Трудно е връщането на Камерън да се възприеме като нещо друго, освен като опит да се пренасочи партията от дясното към център-дясното. Дали това е просто "търговски трик" или нещо съществено, е отделен въпрос. Но безусловно премиерът се опитва да представи правителството като малко по-сериозно, по-опитно. Сунак казва на страната: "Вижте, битките в Консервативната партия около Брекзит вече ги надживяхме, защото Камерън беше за оставане в Евросъюза, а аз бях за напускането му." Но това, разбира се, далеч не е така.

Консерваторите, които продължават да са силно про-Брекзит, изобщо не са доволни от завръщането на Камерън. От друга страна много от гласувалите за оставане в Евросъюза го обвиняват, че е причинил "катастрофата Брекзит". Гласувалите за напускане пък са подозрителни към него, защото продължават да го смятат за "римейнър".

През бурната политическа седмица се случиха много други неща. Едно от тях беше решението на Върховния съд, че планът на правителството за справяне с незаконната миграция, като депортира в Руанда търсещи убежище на Острова, е незаконен. Колко сериозен удар е това за властите?

"Лошо е, защото това беше едно от големите обещания, които Сунак направи в началото на годината - че ще спре "малките лодки" с мигранти от френския бряг към Великобритания. Причината това да е сериозен удар за него е, че не става дума само за обещанието, а за нещо, за което хората наистина ги е грижа. Проучванията на общественото мнение показват, че особено за гласувалите за торите и за Брекзит, това е огромен проблем и те искат той да бъде решен. Затова в интерес на Сунак е да не се отказва и той удвоява усилията си като иска да актуализира споразумението с Руанда така, че британският съд да няма възражения. Интересното е, че твърди, че възнамерява да не позволява на Европейския съд в Страсбург да му попречи."

В момент, когато торите изглежда имат проблеми едва ли не във всички области, доста изненадващо изглежда, че лейбъристите не могат да трупат дивиденти и дори сами си създават проблеми. Имам предвид вота в Камарата на общините по внесената поправка за прекратяване на огъня в ивицата Газа, което доведе до бунт в редиците на Лейбъристката партия, защото дори членове на кабинета в сянка не се съобразиха с техния лидер, който подкрепя линията на правителството по този въпрос - т.е. хуманитарни паузи, но не и прекратяване на огъня. Колко лошо бе пък това за Киър Стармър?

"Британската политика не спира да бъде вълнуваща. Безспорно това е неин отличителен белег през последните 10 години. Да, наистина, така както консерваторите имат проблеми почти във всички области - дали ще е въпросът с Руанда, битките в кабинета, спорното назначаване на Камерън - точно, когато си мислите, че всичко е перфектно за опозицията, тя се разцепи по въпроса какво да се прави с операцията на Израел в Газа. Повече от четвърт от депутатите лейбъристи се разбунтуваха срещу своя лидер, който не подкрепя прекратяване на огъня.

Това е знак, че по този конкретен въпрос лейбъристите са се променили много. През 60-те години на миналия век партията беше много произраелски настроена - гледаше на Израел като на много по-слаб и уязвим. Сега обаче, подобно на доста леви партии в Европа, лейбъристите са много по-пропалестински насторени. Киър Стармър се зарича това да не промени мнението му. Дали обаче страда авторитетът му? Със сигурност - няма как да изглежда добре, когато толкова негови съпартийци се бунтуват. Но... И това е едно голямо НО, защото става дума специално за този проблем - в други области, като вътрешната политика и в много аспекти на външната политика няма подобни проблеми и разногласия. Гласуването в парламента обаче развали седмицата на лейбъристите - седмица, в която торите изглеждаха като пред политически разстрел."

Дали Киър Стармър е правилният лидер за лейбъристите, за да спечелят следващите избори?

"Те със сигурност няма да тръгнат да сменят лидера си сега. Допитванията показват, че хората не си падат особено много по него. Но имайте предвид, че от времето на Тони Блеър през 90-те години британците по принцип стават все по-скептични към политиците и техните обещания. Така че дори Стармър да беше по-харизматичен, едва ли хората щяха да са по-ентусиазирани да го видят като свой политически лидер.

От друга страна, след целия хаос във Великобритания през последните 7 години - след вота за Брекзит, напускането на Камерън, Борис Джонсън, Тереза Мей, Лиз Тръс - може би на британците им се иска някой по-скучен лидер. И донякъде, по странно забавен начин, Риши Сунак и Киър Стармър имат много повече общи, отколкото контрастиращи черти, що се отнася до личните им качества на по-скромни, ненатрапващи се хора."

Нека да завършим в сферата на забавното. Споменахте по-рано Тони Блеър. Видяхме завръщането на Дейвид Камерън. Дали пък няма да видим завръщането в предните редици и на Тони Блеър?

"Не мисля, че е възможно. Не зная дали Стармър конкретно има отрицателно мнение за Блеър. Но - ако трябва да бъда цинично откровен - в тази страна на Тони Блеър така и не му беше простено за въвличането ни във войната в Ирак. Затова смятам, че Стармър не би го повикал, защото му е ясно, че Блеър би бил повече бреме, отколкото от полза."