Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"След края на историята" с доц. Александър Сивилов: Енигмата Кенеди

| Коментар
Снимка: БГНЕС

На 22 ноември 1963 г., кортежът на американския президент минава през центъра на град Далас. Изведнъж проехтяват изстрели, колата ускорява, а държавният глава на една от най-мощните държави в света се свлича на задната седалка. Джон Фицджералд Кенеди губи живота си, за да се превърне в легенда. Той е най-младият и обаятелен президент на САЩ, католик, женен за изключително красивата Джаки. Още приживе се превръща в любимец на американците, а смъртта му го издига до икона. Днес ние знаем за него преди всичко митове и рядко поглеждаме в дебелите исторически книги, за да видим колко успешен водач на страната си е, а още по-малко се замисляме какво е наследството, което остава в историята на света и Студената война.

Джон Ф. Кенеди е роден в заможно семейство с ирландски корени в щата Масачузетс. И по двете линии в семейството дядовците му се занимават с политика. Стартът в живота и образованието, който получава, е висок. В края на 30-те години на ХХ в. завършва Харвард и пътува из Европа, тъй като баща му е посланик в Лондон. Младият Кенеди наблюдава отблизо началото на Втората световна война, а през 1941 г. успява да постъпи в армията. Попада на тихоокеанския фронт, където лодката, в която служи, е потопена, а той спасява много от бойните си другари. Това го превръща в герой от войната и поставя основите на бъдещата му политическа кариера. Тя е бляскава. През 1946 г. става конгресмен, като печели 73% от гласовете в своя район, независимо че в общите избори печелят републиканците.

Той се съсредоточава върху проблемите, свързани с външната политика и подкрепя Доктрината "Труман", която предвижда възпиране на Социалистическия блок. През 1952 г. започва кампанията си за място в Сената и успява да спечели срещу много по-опитни политици от републиканската партия. Кенеди привлича младите със своята харизма и факта, че е много по-близък до тяхната възраст. Независимо че не се отличава с голяма дейност като създател на закони в Сената, това се оказва подходящият политически трамплин за него, за да може да атакува президентския пост.

В сблъсъка с Ричард Никсън, който е бил вицепрезидент на Дуайт Айзенхауър, Кенеди се справя невероятно добре. Независимо че е обвиняван за влияние върху политиката му, защото е католик или за слабия му опит, той започва своето управление с големи надежди, възлагани му от американското общество.

В общественото съзнание има няколко важни момента в представянето му като държавен глава на САЩ. Първият голям проблем, пред който се изправя, е кризата в Германия. През август 1961 г. е построена Берлинската стена, но първоначалната реакция на западния свят е слаба, защото решава и техни проблеми. Тя спира притока на бежанци, които разбъркват западногерманската икономика, а с тях и много съветски шпиони. Известната реч на американския президент, в която той произнася думите – "Ich bin ein Berliner" ("Аз съм берлинчанин"), идва цели две години по-късно. Тогава започва и използването на разделянето на Германия като пропаганден пример срещу СССР. Независимо от това, Кенеди остава в историята като силен политик, който защитава свободата.

През 1962 г. се стига до Карибската ракетна криза. Тя изправя двете световни сили пред ядрен конфликт, но има и своята предистория.

Джон Кенеди наследява сложният проблем с нарастващия антиамериканизъм на правителството на Фидел Кастро. Администрацията на Дуайт Айзенхауър е подготвила план за свалянето му с изпращането на подготвени от ЦРУ партизански сили. Кенеди наследява осъществяването на тази операция, но не позволява използването на американския атлантически флот в опита за десант в Залива на свинете. Това решение довежда до провал на американската операция. Опасенията на кубинските власти, че това е само началото на опитите за тяхното сваляне, ги прави възприемчиви към всякакви радикални идеи. Едната от тях е, че наличието на ядрено оръжие в Куба ще може да им гарантира самостоятелността.

Освен това, администрацията на Кенеди започва преместването на ракетите със среден обсег в Европа и разполагането им в Турция и Италия. Този ход довежда и до ответната реакция на Никита Хрушчов. Така се стига до изпращането на съветските ядрени оръжия към Куба. В играта на нерви, която последва след 14 октомври 1962 г., когато САЩ разбират за съветските ядрени ракети, отново Кенеди изглежда победител пред света. Неговият превъзходен политически нюх наистина го спасява в този случай. Администрацията му е принудена до изтегли своите ракети, но съветският генерален секретар се съгласява това да стане месеци след съветското изтегляне. Така, без да има истинско преимущество, той спечелва сблъсъка в очите на световната общественост.

Кенеди се оказва и в основата на засилващото се участие на американската армия във войната във Виетнам. Неговата идея е все пак участието им да остане ограничено, но това е преразгледано от наследилия го Линдън Джонсън.

От тази гледна точка Джон Кенеди едва ли може да бъде смятан за успешен президент на Съединените щати, макар да е един от най-обичаните. Не само заради ужасната си смърт точно преди 60 години, която го превръща в легенда, но и заради младостта му и стремежа за промяната в обществото. Той е привърженик на движението за граждански права. Речите му през 1963 г. говорят и за разбирането за възможността за нормално съвместно съществуване с Източния блок. Тази негова умереност е много вероятно да стои и зад убийството му, защото засяга много от интересите на хардлайнерите в американската политика.

Заради това Кенеди остава една от иконите на американската политика. Младостта и диалогичността му са най-резкият контраст, който може да видим на фона на днешните световни лидери. Тези, които водят Земята с бързи стъпки в посока на конфликт на пълно унищожение - нещо, което преди повече от половин век Кенеди и Хрушчов успяха да избегнат.

*Коментарът изразява лична позиция на автора

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Михаил Бабамов - гост в студиото на програма

Михаил Бабамов - едно "горящо сърце", биещо за трамваи, тролеи и автобуси

Рубриката "Горещи сърца" на предаването "Рано в неделя" тази седмица е посветена на  Михаил Бабамов  - едно туптящо сърце не само в ритъма на музиката или в тон с брояча на таймера на фотоапарата, но и в синхрон с няколко вида колелета. По релси или по асфалт, закачено с "тиранти" и по жици - в едно с романтината мелодия на трамвая по..

обновено на 18.02.24 в 11:50
 Петко Герасимов

Мащабна изложба в памет на фотографа Петко Герасимов

Как да се простим с хора, които сме познавали и уважавали. Хора, чието творчество не искаме и не трябва да забравяме. Изложба на снимки, много от тях чернобели – носещи духа на времето, духа на Стара Силистра , на хора, събития и адреси, бе начинът, по който Полина и Виктор Герасимови избраха, за да кажа последно „Сбогом!“ на своя баща –..

публикувано на 17.02.24 в 10:05
доц. Ралица Георгиева

Мисията на доц. Ралица Георгиева е да спасява новородени деца

Доцент Ралица Георгиева е началник на Неонатологията в детската болница „професор Иван Митев“ в София. Всеотдайна, посветила себе си на децата, тя е сред водещите специалисти по неонатология у нас. Спасителят на новородени е част от семействата на всичките си пациенти , които много я обичат и уважават. Те поддържат връзка с нея години наред..

публикувано на 11.02.24 в 06:30
Проф. Георги Желев и проф. Георги Сотиров

Институтът за космически изследвания и технологии към БАН ще навърши 55 години

Тази година Институтът за космически изследвания и технологии към БАН ще навърши 55 години , а през април ще отбележим и 45 години от излитането в космоса на българина Георги Иванов . За годишнините и за българското присъствие в космоса гости в "Нощен Хоризонт" директорът на института проф. д-р Георги Желев и проф. дн Георги Сотиров, член на..

публикувано на 08.02.24 в 15:26

Празнуваме Татяна Лолова!

В рамките на националната програма за отбелязване на 90-ата годишнина от рождението на актрисата Татяна Лолова в Сатиричния театър следващия вторник ще се играе специален спектакъл. Н еговото заглавие е  "Празнуваме Татяна Лолова", а на сцената директорът на театъра Калин Сърменов ще събере различни поколения актриси . Сърменов ще е режисьор, а..

публикувано на 07.02.24 в 11:55

Ивелина Казанджиева: Когато музиката се обича от цялото сърце и душа, резултатите са добри

Тя има две дъщери, петима внуци и 1000 деца - ученици. Ивелина Казанджиева се представя като скромен пианист - акомпанятор и преподавател по акомпанимент, който е работил с много цигулари и ученици пианисти, на които е дал хляба и е научил да акомпанират добре.  42 години стаж има в Музикалното училище и Музикалната академия. Свирила е по..

публикувано на 04.02.24 в 05:31
Проф. Пламен Павлов

Проф. Пламен Павлов за дейността на Стефан Стамболов

Тази година се навършват 170 години от рождението на един виден български държавник. Стефан Стамболов е роден на 31 януари (по стар стил) 1854 г. във Велико Търново. Обругаван и възхваляван, мразен и почитан, въпреки неговата противоречивост не можем да отречем, че той оставя дълбока следа в първите години на свободно развитие на..

публикувано на 31.01.24 в 18:04