Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Теодора Манолова: Медиците от спешна помощ не разпознават симптомите на инсулт

Илюстрация: Алами/Ройтерс
До  2030 г. в България ще бъдат изградени национални центрове за инсулт (популярни като stroke центрове), които ще покриват територията на цялата страна. Те ще координират цялата верига от грижи на пациентите с инсулт  - доболничната помощ, текущата рехабилитация и вторична профилактика, както и достъпа до неврохирургична и съдова интервенция. В тези центрове лечението на остър инсулт се комбинира с ранна мобилизация и рехабилитация и вторична превенция според нуждите на пациента. В отделенията по инсулт в тези центрове ще се прилага високотехнологично лечение - тромболиза и ендоваскуларна терапия.


Областните болници ще бъдат финансирани, а екипите в тях – обучени, за да могат да прилагат масово съвременното лечение с интравенозна тромболиза. Центровете за лечение на инсулт ще ги консултират и координират, когато това е необходимо, обясни  доц. Росен Калпачки от УС на Българското дружество по инсулт.

Това е част от предложението за Национален план за действие при пациенти с мозъчен инсулт, представен на пресконференция от ръководството на Българското дружество по инсулт. Документът предлага цялостна структура за решаване на проблема с инсулта от различни гледни точки, обясни д-р Филип Алексиев, председател на дружеството. Той бе предложен на приключилия преди дни Първи конгрес по инсулт, ще бъде доразвит и представен на Министерството на здравеопазването и на Министерския съвет до края на тази година. Предстои и обсъждане също с БЛС, НЗОК и здравната комисия в парламента.


Според целите, заложени в него до 2030 г.:

  • 90% от пациентите с инсулт трябва да попадат в центровете за лечение на инсулт;

  • Нивото на инравенознататромболиза в България трябва да се вдигне над 15%, а нивата на ендоваскуларното лечение – над 5% от всички пациенти с инсулт;

  • 95% от пациентите, които отговарят на критериите за ендоваскуларно лечение, трябва да получат достъп до него. 

  • Стремежът ще бъде средното време от началото на симптомите до началото на лечението стремежът да падне под 120 минути за интравенозната тромболиза и под 200 минути при ендоваскуларното лечение.

  • Нивата на смъртност през първия месец трябва да се ограничат под 25% за вътремозъчните кръвоизливи, а болните с добри функционални резултати трябва да се увеличат на над 50%.

В България трябва да бъде създаден  Национален регистър на пациентите с инсулт, каза д-р Добринка Калпачка, зам.-председател на дружеството.  В момента отделни инсултни центрове събират данни в локални регистри или участват в регистъра на Европейската инсултна организация. Липсва информация за това какво се случва с пациента и близките му след изписването от болницата. Ако искаме да излезем от тази „зона на здрача”, да осветим реалната ситуацияи да дефинираме специфичните за страната ни проблеми, Национален регистър трябва да бъде създаден.  Той ще позволи проследяване и превенция на усложненията след изписването - последващ инсулт, сърдечно-съдови инциденти, аспирационни пневмонии, инфекции и много други.

На пресконференцията д-р Теодора Манолова, началник на Клиниката по неврология в УМБАЛ „Г. Киркович“ в Ст. Загора коментира значението на колаболацията със „Спешна помощ“ и усилията, които полагат с колегите й, за  да обърнат тенденциите за късен достъп на пациента до болницата. Тя сподели, че все още има пациенти, които не стигат до болница. Имало случай, в който родилка получила инсулт и била оставена 12 часа вкъщи.  Тя отбеляза, че инсултът засяга все по-млади хора, в активна възраст.


Инж. Дорина Добрева от Асоциацията на пациентите с инсулт и афазия отбеляза колко е важна подкрепата и последващата помощ за пациентите и техните близки след изписването. Тя сподели, че това е причината за създаването на  т.нар. „пациентски ъгъл“, който намира своето логично място в неврологичните отделения на болниците в цялата страна. Така семействата на преживелите инсулт могат да се запознаят със следващите стъпки. Асоциацията прави кампании за популяризиране симптомите на заболяването, адекватната реакция при забелязването им, а така също и популяризиране превенция на рисковите фактори на заболяването. Тя се осъществява в колаборация с 234 от 260 общини в България.


Разпознаването на симптомите на инсулта е едно от най-важните неща, които трябва всеки да знае, каза доц. Калпачки. Това са внезапно изкривяване на лицето, внезапна промяна в говора и внезапно изтръпване на ръката.

Асоциацията за инсулт и афазия стартира инициативата си „Пътека на Знанието“. Домакин на събитието бе 78 СУ „Христо Смирненски“ – гр. Банкя. Доброволци на Български червен кръст символично преведоха по пътеката ученици от 9 до 11 клас на училището, за да им помогнат при разпознаването на симптомите на инсулта.


Всяка „Пътека на Знанието“ е с дължина 8 метра и по интерактивен начин запознава със симптомите на заболяването и необходимите действия, които трябва да се предприемат ако бъдат забелязани. Активностите за превенция и намаляване броя на заболелите от инсулт в страната също са част от инициативата. Димитър Дановски, ученик в 11 клас на паралелка с профил „Рехабилитация и физиотерапия на 78 СУ „Христо Смирненски“ е първия участник в инициативата на пациентската организация за борба с инсулта и неговите последици.
Снимки: CredoWeb, Асоциация за инсулт и афазия.

Повече чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ще спасим ли малките квартални магазинчета с бойкот на големите вериги?

Ще спасим ли малките квартални магазинчета, ако на 13-ти февруари не посетим големите търговски вериги?  Няколко организации призоваваха за общонационален бойкот на търговските вериги и хранителните магазини този четвъртък. Заради високите цени те приканиха хората да не пазаруват на въпросната дата в големите вериги, по примера на Хърватия и други..

публикувано на 12.02.25 в 08:50

Донка Михайлова: Случаят в Брезе трябва да е сигнал – нужна е промяна

Случай като този от село Брезе следва да бъде сигнал . Той трябва да ни покаже, че промяна трябва да има и по отношение на законодателството, и по отношение на модела на финансиране . Това заяви пред БНР зам.-председателят на УС на Националното сдружение на общините и кмет на Троян Донка Михайлова след трагичния случай в девинското село..

публикувано на 11.02.25 в 12:42

Бюджетът като алиби за провалената еврозона?

Когато излезе проектобюджетът, ще видим дали той е реалистичен или е " история, която управляващите ще опитат да продадат на ЕК и ЕЦБ , за да не бъдат съдени, че са се провалили с фискалния показател и да остане единствено инфлационният" при кандидатстването за еврозоната. Това мнение изрази пред БНР журналистът Стефан Антонов. "Нямам..

публикувано на 11.02.25 в 08:18
Семейството на Габи

Габи от Горна Оряховица се нуждае спешно от средства за лечение

Млада жена от Горна Оряховица се бори с онкологично заболяване и се нуждае от сериозна финансова подкрепа. За лечението на 45-годишната Габриела Лазарова в турска клиника са нужни близо 400 000 евро. Хората от родния ѝ град са обединени да помогнат на Габи за втори път да пребори рака и провеждат различни благотворителни инициативи...

публикувано на 11.02.25 в 06:32

Величка Таседжикова: Времето показа, че изпитите след 4-и и 10-и клас са излишни

Относно матурата по математика след 12-и клас Боян Захариев, директор дирекция "Образование" в "Отворено общество", изказа мнението си: " Важно е за какво се ползват определени изпити. Те могат да се ползват за няколко неща. Едното е ако са необходими на някого напред във времето - подобен изпит е важен за работодатели или за кандидатстване за..

публикувано на 10.02.25 в 11:26

Асен Асенов: България трябва да направи големи и бързи стъпки към културната си интеграция в ЕС

България има да направи големи, едри и бързи стъпки към своята културна интеграция в ЕС.   Това мнение изказа пред БНР Асен Асенов, създател на поредица от международни фестивали, сред които и "One dance festival". " Страната ни може би е най-неинтегрираната държава-членка в европейската екосистема на културните индустрии. Ние не успяваме да..

публикувано на 10.02.25 в 10:24
Джамията

Турция две години след бедствието: Стремеж към възстановяване в свят, изпълнен със загуби

Две години след опустошителното земетресение в Турция всички усилия са насочени основно към възстановяване на жилищата на пострадалите. Знамената в Турция на 6-и февруари бяха свалени наполовина в памет на загиналите над 53 хиляди души. За оцелелите все още не е ясно кога ще има възстановяване на живота такъв, какъвто е бил преди. Две..

публикувано на 08.02.25 в 20:49