Светослав Василев: Докато не спре войната в Украйна, киберсигурността ще продължава да е проблематична

Производствени роботи и индустриална инфраструктура са новата цел на кибератака. Предупреждението идва от компании за киберсигурност. Това става на фона на статистиката, че 70% от 400 български компании казват, че са били подложени на атаки от зловреден софтуер повече от веднъж. 

Данните за киберзаплахите идват от скорошното проучване на Центъра за изследване на демокрацията в България, Испания и Нидерландия. И на кратко звучат така: сред най-често срещаните атаки е фишингът (61%). 38% се оплакват от атаки с искане за откуп на чувствителна информация. 36 от кражба на бизнес самоличност. Данните за България показват, че всички компании се справят сами с исканията за откуп, между 50 и 70 процента от тях с малуеър заплахи, фишинг опит за достъп до сметките и DDos атаките. Имат почти нулево доверие на властите, не знаят към кого да се обърнат. Българските, както и фирмите от Испания и Нидерландия, изобщо не желаят да се научава за киберинцидентите - заради репутационните щети.

Вихрен Славчев, представител на технологична компания, разказва, че наличието на статистика е добра новина. Защото това все пак са данни – аргументи за повишаването на киберсигурността. И припомня: 

"Имахме ситуация, при която колега стигна случайно до файлов сървър на хора, с които работихме. Написахме им имейл, че имат проблем и трябва да обърнат внимание. 12 часа по-късно получихме заплашителен имейл, в който ни обясняват как ще ни съдят.

Механизмът, по който хората могат да рапортуват, трябва да не е свързан само с настъпването на инцидент, но и с превенцията". 

Вихрен Славчев цитира данни от центъра им за сигурност на фирмата. Изцяло българските фирми са подложени най-много на фишинг атаки, криптирането на данните и атаки отказ от услуга, които обаче вече можело да си поръчаме „за малко пари“, разказа Славчев. 

Прогнозата на фирмите за сигурност не е добра. Те очакват да се засилят атаките върху веригите на доставка, системите, които се използват за дистанционно управление на сложни индустриални и складови технологии - т.нар. СКАДА системи, здравните институции, критичните инфраструктури.

"Критичните инфраструктури, които са на територията на всяка една държава, са спящ титан. 

Трябва да се преборите с естествения си порив да дърпате интернет кабела или да изключите захранването на системата. Докато криптирането се е случило, все още имаме шанс криптоключът да е в паметта на компютъра. Изключите ли го, тогава няма шанс.

Един от най-подходящите методи за защита е, когато вкараме това  нещо в образователната система. Не съм видял да учим децата си на основни санитарно-хигиенни мерки, когато правят каквото и да е в интернет".

Властите у нас имат проблем. Всички специалисти отчитат ниска киберсигурност в държавния сектор. Системните администратори умишлено изключват антивирусната програма, за да могат да си свалят файлове от руски торент тракери. Така се губят доказателства, казва Светослав Василев от отдел "Киберпрестъпления" в Националната следствена служба. Към това се добавя и фактът, че по-малко от процент от случаите на киберпрестъпления се докладват от фирмите. И така  боят на наказанията не е голям. До прокуратурата, която единствено може да започне наказателно производство, стигат единични 3, 4 или 5 случая от средно 2 000 докладвани компютърни инциденти през 2018-та, обяснява Василев. И сравнява данни. През 2022 г. са извършени 12 проверки по Закона за киберсигурност, казва още Светослав Василев. Полицейската статистика за 22-ра отчита 0 случаи на нерегламентиран достъп до компютър или компютърни данни. Докладът за дейността на Прокуратурата отчита 95 компютърни престъпления и 5 разкрити от предходни години случая.  Новообразуваните досъдебни производства – 191. 4 са внесените в съда прокурорски акта. 

Войната в Украйна също е предизвикателство. Светослав Василев от следствената служба говори за огромна черна дупка.

"Нарича се Руска Федерация. Голяма част от престъпленията се извършват там. 90% от прането на криптоактиви се извършва в центъра на Москва. Получаването на достоверни данни е изключително затруднено, на практика – невъзможно. Това влияе в негативен аспект на цялата световна киберсигурност.

Също толкова затруднено е и получаването на данни от Китай.

Докато не спре тази война в Украйна и някой не усмири Руската федерация, киберсигурността ще продължава да бъде проблематична" 

Примерът колко важна е киберсигурността в администрацията идва от Украйна. От началото на войната дигитален портал - Diia - предоставя на украинците достъп до над 70 държавни услуги. Личната карта, задграниченият паспорт, шофьорската книжка, актът за раждане са дигитално достъпни. Повече от 21 милиона потребители използват портала. Затова зам.-министърът на дигиталната трансформация на Украйна Георгий Дубински обяснява, че тези данни ги защитават, като са ги изпратили в "облака". 

"От първия ден, руснаците започнаха не само с кибератаки. Но се прицелиха и в Центровете за данни. Затова трябваше да започнем дигитална миграция. Преместваме чувствителните данни към облаците на нашите партньори. Установихме, че трябва да въведем интернет методи за дигитална устойчивост. Особено за публичните институции. Много от украинците загубиха домовете си, бяха принудени да мигрират, без да могат да вземат нужните хартиени документи. Но в същото време трябва да ги възстановят. За да може хората не само да се идентифицират, но и да получат обслужване от държавата през държавния портал за електронни публични услуги и специалното приложение. Макар и да не са в Украйна, те трябва да могат да поддържат връзка с държавата. Затова смятаме дигиталната връзка за важна. Особено по време на война", казва зам.-министърът на дигиталната трансформация на Украйна Георгий Дубински. 

Ян Кралик, програмен мениджър в отдела за киберпрестъпления на Съвета на Европа, също отчита, че засилени атаки се наблюдават след началото на войната в Украйна. Казва, че киберпрестъпността заплашва не само организации и институции, но и правата на човека и върховенството на правото. И припомня, че използването на облака може да както предимство, така и пречка за разкриването на кибепрестъпления.

"Предизвикателствата за киберсигурността са големи. Не само законови и технически. Предизвикателствата може и да са от политическо естество. Жертвите, извършителите и инструментите за киберпрестълленията често са под различна юрисдикция. А правомощията на органите на наказателното правосъдие обикновено са ограничени  до тяхната собствена територия. Правителствата имат задължението да защитават обществото и хората от престъпления, но когато става въпрос за киберпространството, способността им да изпълнят това задължение остава ограничена. Затова по тези въпроси трябва да се работи в цял свят, не само в Европа".

Програмният мениджър в отдела за киберпрестъпления на Съвета на Европа Ян Кралик, припомня, че от 2022 година има Допълнителен протокол към Будапещенската конвенция. Очаква се това да улесни трансграничното сътрудничество за получаване на електронни доказателства. Като в същото време прилага система от предпазни мерки за предотвратяване на злоупотреба с правомощията. Към днешна дата протоколът е подписан от 40 държави и ратифициран от други две. Още пет държави трябва да го ратифицират, за да влезе в сила.