Линас Линкевичус: Дадохме на Лавров платформа да се подиграе на Запада

Поканата за Лавров, след като миналата година властите в Полша му отказаха виза и той не можа да участва в тогавашната министерска среща в Лодз, разбуни духовете още в понеделник. По молба на Скопие българските власти първоначално разрешиха самолетът на руския първи дипломат да премине през въздушното ни пространство, въпреки персоналните европейски санкции срещу него, за да може той да стигне до РСМ. Литва, Латвия и Естония обявиха бойкот на форума заедно с Украйна. По-късно към тях се присъедини и Полша. 

Драмата се задълбочи, когато самолетът на Лавров все пак не беше допуснат в българското небе, защото в делегацията му беше и говорителката Мария Захарова - също персонално санкционирана от Европейския съюз. В издаденото по-рано разрешително се посочваше изрично, че изключението от санкциите важи само за Лавров. Захарова се оплака в интернет от "злобната глупост на русофобите" и определи тази глупост като "опасна". Колегата ѝ, говорител на Кремъл - Дмитрий Песков, също използва думата "глупост" в реакцията си. Лавров и Захарова стигнаха до Скопие през гръцкото въздушно пространство и отново през него се завърнаха в Москва.

На самата среща на ОССЕ редица делегации демонстративно не изслушаха изказването на Лавров. Той им отвърна реципрочно, или "огледално", както често се изразява руското дипломатическо ведомство. Според Лавров, със санкциите срещу Русия Съединените щати и Европа са сложили кръст върху сътрудничеството между Изтока и Запада, а Евросъюзът се е превърнал в агресивен геополитически проект.

Темата коментира пред БНР Линас Линкевичус - бивш министър на външните работи и на отбраната на Литва.

Трябва ли да оставим Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа просто да изчезне? В крайна сметка нищо не е вечно. Дори Хенри Кисинджър.

"Добре е, че споменавате Хенри Кисинджър, защото Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа е част от неговото наследство. И сте прав, че тя беше създадена като платформа за диалог с цел предотвратяване на ескалация на напрежението и на конфликти. Опасявам се, че сега тя се превръща в нещо като платформа за пропаганда. В напрегнати времена има необходимост от дипломатически канали за диалог. Но ОССЕ вече не изпълнява тази роля. Нещо друго е. Вижте какво се случи! Някои казват, че било голяма победа за организацията, че Лавров могъл да участва в срещата на министрите. Но какво се случи? Нека си дадем сметка: той пристигна със служебния си самолет, не слуша другите изказвания - само своето, блокира избора на Естония за председател и накрая си се върна в Москва.

Къде виждате диалога и възможността да му се каже право в очите какво мисли Европа за Москва? То на руснаците и без това им е ясно какво мислим за тях. Нямаше нужда да се ходи до Скопие, за да им го кажем отново. Просто му дадохме платформа да се подиграе за пореден път на Запада и да остави впечатление у руснаците, че държавата им продължава да е много важна и че не може да става и дума за изолация."

• Много заявки за разговори на четири очи със Сергей Лавров в Скопие

• Естония, Латвия и Литва също ще пропуснат срещата на върха на ОССЕ

• Украйна ще бойкотира срещата на ОССЕ заради участието в нея на Лавров

Едва четири страни членки на НАТО и на Европейския съюз бойкотираха заедно с Украйна срещата в Скопие заради присъствието на Лавров. Защо никой друг не го направи?

Не бих критикувал останалите, защото всеки си има гледна точка. Просто не съм съгласен с това, че си струваше да канят Русия, за да се обърнат пряко към нея и да й кажат истината, която е всеизвестна. Не съм съгласен и с обосновката на австрийския външен министър - че срещата на ОССЕ не е само за Русия, а и за Южен Кавказ, за Централна Азия, за бюджета и за председателството на организацията. Но вижте - както вече споменах, председателството на Естония беше блокирано от Русия. За процеса в Южен Кавказ ОССЕ и Минската група бяха изтласкани от определени държави. В Централна Азия също вече няма значима роля - заради борбата за влияние на отделни играчи.

Но бих ви насочил вниманието и към други организации като Обединените нации, където проблемът е същият. На Русия ѝ харесват форуми, в които има решаваща роля, като с правото на вето в Съвета за сигурност на ООН. Само така смятат, че могат да оцелеят. Ако нямат тежката дума, както в отношенията с Европейския съюз и НАТО, отхвърлят всякакви общи структури за сигурност.

Затова международната общност, особено големите сили, би трябвало да поемат инициативата за реформиране на тези очевидно остарели структури така, че победа да не бъде това, че Лавров бил дошъл на министерска среща, а това, че международната общност успява да предотвратява кризи и конфликти. Това трябва да е задачата на онези, които твърдят, че са световни лидери."

България даде първоначално разрешение на санкционирания от Европейския съюз Лавров да прелети през въздушното ѝ пространство на път за Скопие. На вас това ви се стори странно - дори по-странно от решението на северно-македонските власти въобще да го поканят...

"Не съм в позиция да критикувам когото и да било в случая. Все пак по-късно Лавров не беше допуснат да мине през въздушното ви пространство, което вярвам, че вече беше правилно решение. Но ако наистина беше толкова ценно Лавров да присъства в Скопие, защо трябва да лети на държавен руски самолет, за каквито има забрана в Евросъюза? Защо не се качи на обикновен граждански полет? Украинците от 2 години са принудени да пътуват с влакове. Защо и руснаците да не пътуват така?

Това не е просто дипломатическа учтивост или нещо подобно. Прекалено е, бих казал. Позволихме на руснаците да ни се подиграят. Подценихме въпроса като технически, а той е и политически."

• Мария Захарова и Дмитрий Песков нападнаха България заради недопуснатия полет на Сергей Лавров

Чули сте сигурно залпа от обиди, който Москва изгърмя към София след недопускането на самолета на Лавров над България. Според вас заслужава ли това подобаваща публична реакция? Или по-добре да не ги награждаваме с вниманието, за което очевидно копнеят?

"Не бих давал съвети на правителства на чужди държави. Те знаят по-добре какво е правилно да се направи за техните граждани. По принцип не са продуктивни двустранни публични сблъсъци. По-добре всички да полагаме усилия да не повтаряме грешките си в бъдеще. Не бива да сме самонадеяни. Защото досега не сме постигнали никаква реална добавена стойност в усилията за решаване на конфликти. Това е важното и трябва да се запитаме защо. Има проблем със структурите ни? Или с организациите? Или пък с поведението ни и подхода към нещата, към които трябва да се подхожда принципно."

• Джейми Шей: Украйна ще трябва да разчита повече на двустранни споразумения за подкрепа, отколкото на общоевропейски

• Андрей Колесников: Това е война на изтощение. Путин се надява другата страна да мигне първа

Дали руската война срещу Украйна достигна етап, в който вече е невъзможно западното единство да не започне да се пропуква?

"Това очаква Русия от самото начало. Те смятат, че Западът ще се изтощи, защото войната ще продължи дълго. И за съжаление натам вървят нещата. Знаем, че това вече е война на изтощение, която ще консумира безкрайни ресурси и от двете страни. Но е странно, и бих казал дори жалко, че изтощени се чувстват някои, които не участват пряко във войната, а не онези, които се бият. Те не се изморяват и не губят мотивация. Те знаят за какво се сражават.

Това би трябвало да е много важен стимул за правителствата, които непрекъснато обещават подкрепа за Украйна, "колкото е необходимо". Те трябва да разберат какво означава това, което казват. Защото ако не искаш Украйна да бъде победена, трябва да приемеш, че за тази цел Русия трябва да бъде победена. Няма как другояче. Онези, които мислят, че е възможен балансиран подход - без пълно и безапелационно поражение на Русия - допускат голяма грешка. След това, което направиха руснаците, те трябва да бъдат победени стратегически. Иначе няма да си научат урока и ще сметнат, че могат да продължават безнаказано да подкопават световния ред и мир.

Би трябвало да си дадем сметка, че става дума не само за принципност и последователност, а и за съдбата ни. Би трябвало да постигнем консенсус за обща стратегия към Русия - за това какво искаме да постигнем по отношение на нея. Това предполага много усилия за консолидиране на силите ни. Възниква въпросът дали демокрацията има воля и способности да се брани. Защото автокрациите обединяват сили и не само възнамеряват, но и са способни да променят световния ред. Време е да намерим някаква спойка помежду си и най-накрая да постигнем някакъв резултат."

Най-новата членка на НАТО – Финландия, затвори тази седмица и последния отворен пункт на границата си с Русия, защото там се трупат необичайно много нелегални мигранти. Дали това е дребна закачка на руснаците със северноевропейските ни съюзници или част от нещо по-голямо?

"Бих казал, че е част от нещо по-голямо. В бъдеще ще ставаме свидетели на все повече хибридни, асиметрични или както искате ги наречете неконвенционални акции, при които не са необходими танкове и артилерия. Акции за подриване на банковите ни системи, електронна война и използване на миграцията като оръжие. Това ни се случи преди две години и сме наясно какво е когато някой използва миграцията, която иначе е човешко право, за да създава криза. Случващото се сега на финландската граница с Русия повтаря действията на режима на Лукашенко на границите на Латвия, Литва и Полша с Беларус. Това е хибридна атака. Не е нещо инцидентно.