Проф. Паола Диил: Крайнодесните популисти в Европа не са консолидирани - нито стратегически, нито политически

Интервю на Весела Владкова с проф. Паола Дийл за предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Благодарение на брюкселския елит африканци и азиатци изместват коренното европейско население."

"Нелегални мигранти, деиндустриализация, разрушаване на националната идентичност, разпад на християнското семейство."

"Войната на Украйна не е наша война."

Това са само част от посланията, които се чуха по време на срещата на 12 крайнодесни и популистки партии във Флоренция. Между другото, първият цитат е от Костадин Костадинов. Неговите съмишленици на форума се обявиха за борба срещу елитите, срещу традиционните партии, срещу климатичната религия, срещу "болните мозъци", които искат европейска супердържава.

Чуха се много критики, много "против", но не се разбра "за" какво са събралите се партийни лидери. Което пък подсказва какъв ще бъде тонът на предизборната кампания за европейските избори догодина.

В момента депутатите в групата "Идентичност и демокрация" в ЕП са 60 от общо 705, но според последни социологически данни на европейските избори догодина имат реален шанс да спечелят 87 мандата.

Интервю с проф. Паола Диил - политолог от университета в Кил

Дали е така и имат ли партиите, които се събраха в неделя във Флоренция, обща идеологическа основа, върху която да стъпи бъдещото им обединение, проф. Диил?

От доста време крайнодесните популисти се опитват да се обединят в общоевропейско движение, което да преследва не само чисто стратегически цели, а да представлява и идейно обединение.

Чисто идеологически всички партии, които се опитват да се обединят, имат много сходни позиции. Различията им се коренят в стратегията и крайната цел на това бъдещо обединение.

Една от причините за възхода им е, че тези партии не са съвсем нови на политическата сцена и вече са се утвърдили на национално ниво, т.е. повечето са представени в националните парламенти. Успели са да намерят привърженици в лицето на национални партии, които в миналото са били идеологически врагове. А това им дава вяра, че могат да постигнат обединение и на европейско ниво.

Стив Бенън - бившият съветник на бившия американски президент Доналд Тръмп - многократно се опита да постигне интернационал на крайнодесните. Той е в основата на съвместните действия на "Алтернатива за Германия", "Лига" на Матео Салвини, Герд Вилдерс в Нидерландия и Марин льо Пен във Франция.

Марин льо Пен и Герд Вилдерс, които споменахте, но и Виктор Орбан, не присъстваха на срещата във Флоренция, а тримата са утвърдени личности в лагера на европейската крайна десница. Какво означава това за желанието на десните популисти да се обединят?

Това показва, че крайнодесните популисти в Европа все пак имат различия, които не са лесни за преодоляване. Във Флоренция се срещнаха партиите от сравнително новата група в Европейския парламент - "Идентичност и демокрация". В нея членуват по-радикални формации, като австрийската Партия на свободата, чешката партия Свобода и пряка демокрация, Партията на свободата на Герд Вилдерс и Лига на Салвини.

"Италиански братя" обаче - партията на италианския премиер Джорджа Мелони - не членува в тази група на крайнодесните. И това е много хубав пример за разногласията в това политическо семейство. А те са стратегически. Разделението е по линията на това дали да се прави опит за реформиране на Европейския съюз отвътре, т.е. като част от институциите на Съюза, или да се работи за разпадане на Съюза.

И още нещо, което е много показателно - Джорджа Мелони и "Италиански братя" се промениха много след изборите миналата година. Тя омекна, стана много по-сговорчива и се опитва да се превърне в част от традиционната политическа система. За разлика от коалиционния й партньор Матео Салвини, който остава твърд популист.

Това важи и за Марин льо Пен, която също смекчи тона, за да бъде избираема. Тя има реални шансове да спечели следващите президентски избори във Франция. Виждам също така, че друга основна фигура на крайнодесните популисти - Герд Вилдерс - на този етап се дистанцира от идеята за обединение. Той спечели изборите в Нидерландия с кампания, насочена срещу Европейския съюз. А срещата във Флоренция, на която той отказа да присъства, се опита да намери път към промяната на Съюза отвътре.

Така че тази група партии съвсем не е консолидирана - нито стратегически, нито политически. Пък и между отделните държави има тлеещи, ако не конфликти, поне спорове, които също спъват гладкото и безметежно европейско обединение.

А съществуват ли идеологически спънки пред това обединение? Трябва ли да разграничаваме между крайна десница и десни популисти?

Това разграничаване е на друго ниво. Ако гледате на популизма не като на отделна категория, а като на стил на поведение в политиката, ще видите, че той вирее във всички идеологии. Популизъм има и в левицата, има и при консерваторите.

А при крайнодесните популизмът действа като мехлем, който замазва екстремните послания на тези партии и ги облагородява. Популизмът все пак е част от демокрацията, за разлика от крайната десница, която отхвърля демократичното устройство на държавата. В този смисъл популизмът е инструмент за крайнодесните да бъдат приети от демократичното общество - да бъдат легитимирани, докато успеят да вземат властта, защото това е крайната цел на всяка партия.

В момента може да се наблюдава много интересен процес. След като някоя от тези партии успее да се добере до властта, като "Италиански братя" например, и нейните послания са добили гражданственост, тя се опитва да се представи като част от традиционната политическа система, прибягва все по-рядко към популизма, а вместо това залага на политическата отговорност, която носи като управляваща партия.

Казахте, че една част от крайнодесните партии се стремят да променят ЕС отвътре, а други - да го напуснат и унищожат. В същото време обаче почти всички, които се събраха във Флоренция при Матео Салвини, поддържат добри отношения с Кремъл, някои са дори откровено пропутински партии. Виждате ли някаква връзка между двете?

И да, и не. Преди време излезе наяве, че "Алтернатива за Германия" и Националният съюз на Марин льо Пен са били финансирани през руски банки. Но друго ми се струва по-важно, когато говорим за общото между тези партии и Путин, и това са антилибералните им възгледи. Крайнодесните партии в Европа се противопоставят на либерализма както като на политическа идеология, така и като на философия и икономически модел.

За крайнодесните Путин има стратегическо значение. Но и тук партията на Мелони е изключение. "Италиански братя" е постфашистка партия. В този смисъл в рамките на италианската управляваща коалиция съществува разделение и по отношение на Путин и Русия. Но крайнодесните партии в другите държави споделят антиевропейското и антизападно отношение на Путин.

Срещата във Флоренция, за която говорим, но и предишни форуми на крайната десница, целят европейско обединение, което на фона на предстоящите догодина европейски избори добива още по-голямо значение. Какви са политическите шансове на крайната десница за вота през 2024 година?

Тези партии в момента са разпръснати в три групи в Европейския парламент - "Идентичност и демокрация", Европейска народна партия и Европейски консерватори и реформисти. В групата на ЕНП членуват традиционни консервативни партии и тя вероятно няма да се промени. Но ако другите две групи се обединят, биха имали значително по-голяма тежест в Европарламента.

В момента ми се струва, че някои традиционни партии се опитват да придърпат крайнодесните към себе си, но независимо от това крайната десница ще продължи да трупа влияние - и на национално, и на европейско ниво.

Какви са причините за растящото доверие към крайнодесните популисти и какво казва това за нашите общества?

Дълбоката причина е кризата на представителната демокрация. Гражданите не смятат, че са добре представени в политиката, чувстват голяма дистанция между тях и политическия елит. Резултатът е повсеместна политическа апатия в Европа.

Успоредно с това обществото ни се промени - промени се комуникацията между нас, а партийните структури си останаха същите. Традиционните партии загубиха контакта с избирателите си и изпаднаха в криза. Това са най-благодатните условия за всяка нова партия - всеки разочарован от политиката е готов да я прегърне без да му мисли много.

Към всичко това се прибавят множеството кризи, които преживяхме и преживяваме. Никой не може сам да се справи с тях - всички кризи предполагат решение на глобално ниво. Говоря за климатичната криза, за очертаващата се икономическа криза, и за двете войни - в Украйна и в ивицата Газа. Това изправя традиционните партии пред нерешими проблеми и в очите на избирателите те изглеждат слаби и неспособни. Всичко това отваря доста свободно пространство за крайнодесните популисти.

Въпреки това не смятам, че подемът на крайнодесните се дължи само на разочарованието. Повече от 10 години те водят войнствена политика, която е насочена не само към успех на избори, а преследва по-голяма цел - промяна на политическата култура и на демократичния обществен договор.

Социологически данни сочат, че голяма част от управляващите в развитите западни индустриални държави не могат да разчитат на стабилно парламентарно мнозинство. А че крайнодесният популизъм не е запазена марка за Европа показва един бърз поглед към Съединените щати, където никой не смее да изключи изборна победа на Доналд Тръмп. Както и към Аржентина, където утре в длъжност ще встъпи новоизбраният президент - ултрадесният популист Хавиер Милей.