Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Христо Христев: Между промените в Конституциата и приложението им може да има голяма разлика

"Една част от конституционните промени утвърждават модела на правовата държава"

| Интервю
Христо Христев
Снимка: Личен архив

Промените в Конституцията са добра възможност за преодоляване на системни слабости в уредбата на реда на функционирането на българската държава.

Това мнение изрази в интервю за БНР Христо Христев, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски. Според него "целеният резултат съвсем не е сигурен" поради простото приемане на конституционните промени.

Сарафов очевидно има друг стил на работа. Доколко обаче функционирането на прокуратурата е променено, е спорен въпрос, поне за момента. Нямаме видими резултати, които да позволят да заключим, че смяната на главния прокурор е довела до качествена промяна в държавното обвинение, смята Христев.

Не може да поставяме тези случаи на една нога, каза преподавателят относно казусите "Nexo", сигналите на Васил Божков и делото по т. нар. "Баселонагейт".

Действията по "Nexo" бяха откровена форма на репресия, предприета от тогавашния главен прокурор. Другите два случая не са такива – те касаят обществено известни факти, които предполагаемо говорят за корупция в много големи мащаби по високите етажи на властта, отбеляза Христев. Според него не може да приемем, че те са изяснени по убедителен за обществото начин и са разсеяни съмненията.

Една част от конституционните промени утвърждават модела на правовата държава и гарантират в по-висока степен независимостта на съда, смята Христо Христев.

От друга страна по думите му, "българската реалност отдавна показва, че между нормативните предписания и тяхното практическо приложение може да има много голяма разлика, много голяма относителност в тяхното прилагане".

Христев не изключва "съдебното статукво, каквото го имаме в момента, да се възпроизведе в целия си блясък".

Решението за увеличаване на квотата на членовете на ВСС, които се избират от парламента има значение за отчетността, но е важно как ще бъде уреден изборът на тези членове, коментира Христев в предаването "Преди всички".

"Или за пореден път ще бъдат изпратени политически комисари, които да провеждат ролята на едно парламентарно мнозинство. Ще видим сравнително скоро доколко това мнозинство, което промени Конституцията, има действително волята да излъчва друг тип хора в институциите на публичната власт."

Визирайки имената на Атанас Атанасов и Десислава Атанасова, които се завъртяха като възможни кандидатури, Христев заяви, че си представя в Конституционния съд "друг тип юристи" и че там "би следвало да се изпратят хора, които са далеч от текущите политически страсти", а Атанасов и Атанасова са ярки политически лидери.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 
По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Заради подмяна на ВиК мрежа: Кюстендилското село Соволяно на воден режим

В кюстендилското село Соволяно е в сила воден режим - от 9 часа сутринта до 17 часа вечерта, заради започналата подмяна на ВиК мрежата в селото. Водата се спира и защото при изкопните работи постоянно възникват аварии. За полаганата през 1934 година водопроводна мрежа в Соволяно няма запазени схеми или карта на ВиК трасетата и..

публикувано на 08.02.25 в 10:56
Андрей Колесников

Андрей Колесников: Путин би се задоволил с нова Студена война

Да воюва или да не воюва!  Това е дилемата, която руският президент Владимир Путин трябва да разреши през настоящата година. И продължаването на войната, и нейното прекратяване са еднакво опасни за него, пише руският политолог Андрей Колесников в публикувана наскоро в списание "Foreign Affairs" статия със заглавие "Студената война, която иска Путин"...

публикувано на 08.02.25 в 10:55
Димитър Манолов, президент на КТ

КТ "Подкрепа" отбелязва 36 години от създаването си

Конфедерацията на труда "Подкрепа" отбелязва  36 години от създаването си. Синдикатът е основан на 8ми февруари 1989 година по идея на д-р Константин Тренчев и негови съмишленици. Първоначално е сдружение за защита на основните трудови и социални права на интелектуалците. За БНР президентът на  "Подкрепа" Димитър Манолов посочи сред..

публикувано на 08.02.25 в 10:46

Барбара Слейвин: "Ривиерата" в Близкия изток няма да се материализира

"Масовото депортиране на защитени лица от окупирани територии на територията на окупиращата сила или на която и да било друга страна е забранено, независимо от мотивите." Това постановява Четвъртата женевска конвенция от 1949 година относно закрилата на цивилните лица във време на война. А върховният комисар на ООН за човешките права Фолкер..

публикувано на 08.02.25 в 10:35
Снимката е илюстративна.

Балтийските републики изключиха връзките си с руската електропреносна мрежа

Балтийските републики - Литва, Латвия и Естония - прекъснаха тази сутрин връзките си с руската електропреносна мрежа, предаде Ройтерс. Агенцията уточнява, че целта  е укрешване на сигурността на трите държави,  и интегриране на мрежите им с тези в Европейския съюз. Синхронизацията се очаква утре - след провеждане на съответните изпитания...

публикувано на 08.02.25 в 10:16
Министърът на образованието Красимир Вълчев

По-доброто качество на обучението във ВУЗ-овете – приоритет на Съвета на ректорите и МОН

Приоритет в системата на образованието е по-доброто качество на обучение в университетите чрез по-висока мотивация на студенти и преподаватели. Ще се завишават изискванията към тях при атестирането и академичното им развитие. По тези цели има съгласие между  Управителния съвет на Съвета на ректорите и министъра на образованието и науката..

публикувано на 08.02.25 в 10:03
Владимир Шопов

Владимир Шопов: Тръмп гради представата за безпрецедентно силния президент

"Той наистина е непредвидим. Наистина изглежда, че сякаш винаги е на ръба да вземе радикално решение. Поведението му дотук повтаря стратегията му на поведение от първия мандат. А именно: заплаха, остър ход и сравнително бързо отстъпление срещу съмнителни придобивки за неговата страна. Търсене на бързи символни "успехи", по-скоро обърнати към..

публикувано на 08.02.25 в 09:56