Преди 53 години в българския ефир стартира шедьовър за времето си. През петте си десетилетия програма "Хоризонт" успява да извоюва информационното си лидерство, да отразява обществения интерес, да налага стандарти в журналистиката и нови програмни форми.
За летописите и предизвикателствата пред програма "Хоризонт", която е нарицателно за радиото като медия, за обществената журналистика във всички времена, за този половин век ефир, пренесен във времето с историята на много златни гласове, специален гост в "Нощен Хоризонт" е дългогодишният журналист Валерий Тодоров.
"В радиото има една магия, която може би поне аз не я чувствам така в другите медии, в които също съм работил, издавал съм вестници, ръководил съм вестникарски екипи, работил съм за телевизията, снимал съм документални филми, но в радиото, защото това е може би най-персонифицираната медия, тоест между нас и слушателите има само един микрофон, това е един пряк диалог и усещането за гласа", сподели за "Нощен Хоризонт" Валери Тодоров.
"Гласът носи много повече нюанси, отколкото окото може да улови. Чувства се дълбочината на гласа, умората, чувствата се лъжата, неискреността, така че в гласа има една магия, която носи индивидуалното, носи една интонационна среда, която може да даде много повече от една картинка...
Има някаква сугестия в гласа, който носи повече елементи и аналогии, изпитва паметта повече, отколкото окото...защото, когато по радиото ви разказват нещо, работи въображението ви, вие дорисувате картината, може би точно в това е магията на радиото - как ние си представяме публиката и как тя си ни представя нас", сподели още за БНР Валери Тодоров.
"А когато разсъждаваме за времето и за журналистиката, която е един хроникьор на времето, важният въпрос е какво ние отсяваме от фактите и събитията. Често журналистиката се свързва с теорията за кучето - тоест журналистът е този, който от огромният поток от информация сам решава кое да пропусне, тоест това е субективният фактор - тоест кучето на входа.
А иначе няма добра или лоша новина - новината е такава, каквато е.
Програма "Хоризонт" винаги е бил едно "нахъсано куче", което е пазело и себе си, и другите, и слушателите си, защитавала е и себе си като програма. Защото опити за натиск върху програмата е имало, и винаги ще има, нормално е. Въпросът е как ние се защитаваме и как пазим истината.
Затова говоря и в моята монография – "Медии и време. Журналистика, истина и реалност", за времето и журналистиката. Ние винаги догонваме времето, времето ни изпреварва, тоест времето за нас е един постоянен доминиращ фактор - ще ни стигне ли времето, в кое време работим.
Също така да се научим да отличаваме действителността, истината от реалността. Защото ние колкото и да се стараем да дадем истината, всъщност ние даваме една нова реалност. Тя е подчинена на много субективни фактори, защото когато един репортер е на двучасово събитие и трябва да даде една минута репортаж - коя минута ще даде?
Ето го "кучето на входа" - то трябва с нюх да улови новината, в медийната теория той трябва да отговори на правилото на "5-те К" - Какво, кога, къде, кой и как, и едно - Защо, допълни още Валери Тодоров.
"Затова и в нашата професия ние сме като златотърсачи, с нашите компетентности, ние носим една много голяма отговорност - да отсеем това, което е от най-значимото за публиката. Затова и в нашата професия всеки ден е изпит, днес си сбъркал, случва се, но ако и утре си сбъркал, няма прошка в нашия занаят - или можеш или не можеш, това е изпитанието към самия теб", сподели още Тодоров за "Хоризонт".
Валери Тодоров разказа още как през годините програма "Хоризонт" създава големи имена в журналистиката, имена в новинарството, стандарти в професията, като дължина на репортаж, за новини или за предаване, съотношение говор - музика, 7- 8 години минаваха докато човек получаваше правото за достъп до микрофон, това даде една непозната до този момент динамика, съчетана с професионализма на колегите, посочи още Валери Тодоров.
Валери Тодоров започва да пише активно за вестниците, радиото, телевизията още като студент. По това време е и заместник главен редактор на вестник "Софийски университет". През 1978 г. започва да сътрудничи на Националното радио като нещатен репортер в Столична редакция и водещ в програма "Христо Ботев". След дипломирането си през 1981 г. започва работа в Главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт". Водил е новините и вечерните обзорните политически предавания "24 часа" и "Нещо повече", като едновременно е бил ръководител на екипите им. Като специален пратеник на радиото отразява най-горещите събития и демократичните промени в Източна Европа и Русия. От 29 май 2007 до 29 май 2013 г. в два последователни мандата е генерален директор на БНР. Под негово ръководство са открити три нови регионални радиостанции на БНР, по негов проект стартира и първото интернет радио в България - Бинар, уникална за страната мултимедийна платформа, съчетаваща аналогови, цифрови и интернет технологии, с аудио и видеоизлъчвания, първият в страната радиоплеър с 6 канала денонощен стрийминг на програми от най-популярните музикални жанрове, с богати архиви от "Златния фонд" на БНР. По негова идея стартира и интернет сайт на БНР с 11 страници на всяка от програмите, на 11 езика, с аудио-, видео- и фотоприложения. Програмите на БНР достигат рекордни исторически рейтинги, безпрецедентно е разширена предавателната мрежа, като са пуснати 96 нови УКВ предаватели за програмите.
Още по темата в звуковия файл.
Маркиз още от детската площадка и чаровен благородник в знаменити роли на сцената. Оперен певец, режисьор, телевизионен водещ, продуцент, съпруг и баща. Това е Марио Николов! Звездният тенор е любимец на десетки хиляди почитатели на програмата на Националния музикален театър в София, концертните сцени из цяла България и с безброй гастроли по света...
Миналата седмица, на Софийския пролетен панаир на книгата , гости бяха няколко много интересни световни писатели. Единият от тях - португалецът Гонсало М. Тавареш не е непознат на българската публика . Сред книгите му, които нашите читатели високо оцениха са "Кварталът" и "Дневник на чумата" . 140 издателства в Пролетния панаир на книгата пред..
В рубриката "Горещи сърца" ви срещаме с младия лекар д-р Димитър Бакалов, който е зам. завеждащ на отделението за Спешна помощ в многопрофилната болница в Пазарджик. Той е носител на наградата "Лекар на годината 2024" в категория "Ти си нашето бъдеще" на регионалната колегия на Българския лекарски съюз. Освен че е напълно..
Галина Мирчева е овцевъд и управител на сдружение "Плевенско мляко". Тя притежава една от най-модерните овцеферми в региона, отглежда над 800 животни в плевенското село Петърница. Наскоро представи и първата си книга "Милно ми е", която е посветила на българските овцевъди. „Следвам път, пълен с хубави неща. Когато излъчваш хубаво, хубаво те..
"За мен един от съвременните истински будители на България беше генералният консул на България в Истанбул Ангел Ангелов, защото на него дължим реставрацията на българската Желязна църква край Босфора и възстановяването на дейността на Българското неделно училище в Истанбул , каза за БНР режисьорът Стилиян Иванов . "Възстановяването на..
Съвременните комуникационни канали предлагат разнообразно съдържание, повечето тематично подчинено на търсенето от потребителите. Комуникаторите са без брой и транслират посланията си в среда от информационен шум. Това силно намалява критичния поглед на аудиторията и тя все по-трудно селектира качеството на информацията сред..
"Защо трябва да учим философия?" е въпросът, който най-често чува Владислав Тодоров. Той преподава предмета "Философски цикъл" в елитна врачанска гимназия. Основната идея в работата му е да насърчава учениците си да изразяват мнение, да споделят, да питат, да търсят отговори за всичко, което ги вълнува - от първото влюбване до проблемите на днешния..
"Много сме далеч от така наречения европейски модел на здравеопазване и европейски възнаграждения ". Това заяви пред БНР личният лекар Мирослав..
"Режимът на Путин непременно ще се срути и ние трябва да изготвим пътна карта за периода след него, защото нямаме право да допускаме грешките от..
България няма да бъде принудена да плаща дълговете на задлъжнелите страни в еврозоната. Това заяви пред БНР бившият финансов министър Милен Велчев и..