Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Има популизъм, който е присъщ на демокрацията"

Проф. Здравко Попов: Елитите не са достатъчни, за да легитимират интеграционния проект "ЕС"

"Гражданите няма как да бъдат изключени като важен фактор, когато се определя бъдещето на Европа"

| Интервю
проф. Здравко Попов
Снимка: БГНЕС

Близо 350 милиона европейци ще гласуват на предстоящите избори за Европейски парламент тази година.

Възможно е да се върне големият дебат, започнал около 1947 г. – как да се осъществи самото обединение на Европа: дали да бъде Европа на отечествата или на федерална държавност.

Това прогнозира в интервю за БНР проф. Здравко Попов, президент на Института за публична политика.

Той подчерта и неосъществилия се разговор в Европа за стратегическата автономия на ЕС според него е започнал 2017-2018 г., "дали е възможно Европа да има суверенитет и да бъде самостоятелен субект".

Попов смята, че в последните десетина години наблюдаваме битка между консерватизъм и либерализъм.

"Това започна не само да витае в нашето пространство, но и да го виждаме практически как се реализира на базата на различни видове избори. От времето на Брекзит и избора на Доналд Тръмп в Щатите, тази своеобразна битка ще продължи и в бъдеще. Това няма как да бъде отминато. Може би тези европейски избори ще дадат отговор на този въпрос – какво искат гражданите."

Проф. Попов очерта "наличието на много евроскептически нагласи в ЕС, които избуяха", даде примери с отхвърлянето на еврото в Дания и Швеция и последвалите политически решения в Чехия, Унгария и Полша за евроидентичността, които по думите му са показали, че гражданите няма как да бъдат изключени като важен фактор, когато се определя бъдещето на Европа.

Само елитите не са достатъчни, за да легитимират този интеграционен проект, категоричен е проф. Здравко Попов.

"Популизмът е също двусмислено понятие. Ние го употребяваме, сякаш има еднозначност. Популизъм значи от една страна съобразяване с едно колективно народно обществено мнение и то надделява над идеята за лидерство. Но от друга страна, ако малко повече го прецизираме това понятие, не може да съществува демокрация без съобразяване с демоса. Следователно има популизъм, който е присъщ на демокрацията. Но има и друг популизъм – популизмът, когато ти се отказваш от проекти за бъдеще и лидерство и започваш да се съобразяваш с тълпата, защото тълпата ти осигурява властта."

Относно тезата за края на историята и края на идеологиите той отбеляза, че "тази теоретическа илюзия сравнително бързо отмина и няма как да се живее без идеологии".

"Идеологията ни дава идея за бъдеще, което се предполага, че можем да постигнем. Това е част от човешката природа. Човекът не може да живее без такива големи ориентации. Няма как да избягаме от идеологиите. Важното е да бъдат съобразени  с разумност, с правдивост, а да не произвеждат илюзии, на които човечеството се е нагледало в историята си", коментира проф. Здравко Попов в предаването "Събота 150".

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04
Крум Зарков

Крум Зарков: Битката за дневния ред в България предопределя следващите управленски конфигурации

Битката за дневния ред в България предопределя следващите конфигурации за управление . Това заяви пред БНР  Крум Зарков, вече бивш секретар по правните въпроси на президента Румен Радев, както и бивш министър на правосъдието. Секретарят по правните въпроси на президента напуска поста си заради референдума за еврото "Ако основният дневен..

публикувано на 17.05.25 в 14:18