Какво да се прави със замразените руски активи?

Пред морална и практическа дилема е изправен Западът в случая - дали няма също както Русия да погази международния правов ред и дали, помагайки на Украйна и наказвайки Русия, няма да нанесе тежък удар на долара и на еврото.

Темата коментират за БНР Торстен Бенер - директор на Глобалния институт за публична политика в Берлин и Якоб Киркегор от Германския фонд "Маршал".

"Тези активи ще имат своята роля, когато се стигне до следвоенни преговори. Според мен не е от толкова голямо значение въпросът в кой момент да бъдат преведени тези руски авоари на Украйна, защото заедно икономиките на Съединените щати и на Европа могат лесно да помогнат на Киев във военно време. Но за съжаление, изборът към момента е да не го правим", казва в интервю за предаването "Събота 150" Якоб Киргегор, с ясното послание, че западните партньори на Украйна могат да вложат много повече ресурси, за да ѝ помогнат срещу руската военна агресия.

Да се конфискуват замразените руски активи и да се предадат на Киев изглежда лесно и просто решение, но има редица правни и финансови аспекти, заради които то се бави - така, както се бави военната помощ за Украйна и обещаното допълнително финансиране, не крие възмущението си и Торстен Бенер.

"Урокът от последните две години е, че икономическите санкции не са достатъчни, за да спрат Путин. Финансирането и заемите също не стигат, за да помогнем на Украйна. Трябва да осигурим много повече боеприпаси, оръжия, средства за противовъздушна отбрана, за да може Украйна да устои на непрекъснатите руски атаки. Това означава, че трябва да инвестираме много повече във военната индустрия и да разширяваме производствените мощности тук в Германия и в други европейски страни.

Далеч от достатъчно сме направили досега, за да подкрепим Украйна. Намирам за скандално, че не можем да изпълним обещанието си за доставка на артилерийски снаряди в договорените количества и не можем да попълним запасите на Киев от средства за противовъздушна отбрана. Знаем, че те започват да се изчерпват, особено след новия етап на засилени брутални ракетни нападения от Русия", изтъква Бенер.

Според него горещият дебат за предаването на замразените руски активи на Киев има и един политически (и може би циничен) мотив - вместо да ги платят данъкоплатците, за повечето от които войната е само по телевизията. А именно тези избиратели в Съединените щати и Европа ще отидат поне веднъж до урните тази година.

"Защо стана горещ дебатът? Защото тази година и Съединените щати, и Европейският съюз все по-трудно намират политическа подкрепа, за да помагат на Украйна в оцеляването ѝ срещу руската военна агресия. Около 100 милиарда евро струва годишно военната, финансовата и хуманитарната подкрепа за Киев. Мисля, че това е много добра инвестиция за Европейския съюз и Съединените щати. Защото Украйна се сражава и заради нас. Трябва да мобилизираме този ресурс и като сигнал към Путин, че подкрепата ни за Киев ще продължи. Налага се обаче да убедим обществото, че трябва да осигурим тези 100 милиарда долара годишно. Освен това в Кремъл биха приели като знак за слабост, ако вместо това конфискуваме със съмнителни юридически решения замразените руски активи", коментира Торстен Бенер.

"Путин ще реши, че щом прехвърлим тези руски милиарди на Украйна, ще се отдръпнем от подкрепата за нея, защото липсва политическа воля да продължим. Трябва да изпратим тъкмо противоположно послание на Кремъл - че Европа е непоколебима в подкрепата си за Украйна и че ще продължи твърдо по този курс, независимо че Съединените щати може и да намалят своята помощ."

На което разчита и Кремъл, убедени са и двамата изследователи, според които на Русия вече ѝ е ясно, че няма да има достъп до замразените си активи в Европа и Съединените щати. И все пак - какво да правим с тях? Развитие по този въпрос ще има съвсем скоро, смята Якоб Киркегор:

"Мисля, че плановете да се облагат приходите от замразените руски активи ще бъдат задействани още при белгийското председателство на Евросъюза, т.е. през първите 6 месеца на тази година. И една от основните причини е, че по-голямата част от тези активи са в Белгия. Също толкова важно е, че администрацията на Байдън дава сигнали - и на Конгреса в Съединените щати, но и на партньорите от Г-7, че иска да пристъпи към практическа конфискация на замразените руски активи. Вярвам, че Вашингтон ще поеме водещата роля в този процес. Това означава, че Конгресът ще гласува закон, който позволява да се конфискуват руските активи в Съединените щати, както и тези зад граница, които са в щатски долари. Администрацията на Байдън няма да спре закона. Дори ще призове всички от Г-7 към координирани действия."

"Струва ми се, че това ще преобърне политическия дебат в Европейския съюз по въпроса. Засега има доста съпротива. Европейската централна банка се опасява, че това ще подкопае еврото. Белгия и Люксембург имат своите притеснения, но ако в Съединените щати го направят, аргументът за еврото вече няма да е валиден, след като руските активи в долари - т.е. в доминиращата резервна валута в света, вече са конфискувани", допълва Киркегор.

Според него, освен това няма други толкова силни валути освен долара и еврото, които могат да ги изместят. Според Торстен Бенер обаче подходът трябва да е различен:

"Първо, добре е, че тези активи вече са замразени. Въпросът за тях е основно в полето на Европейския съюз, защото по-голямата част са инвестирани в евро. Именно Европа има ключова роля в решението какво да правим с тези руски пари. Едната възможност е да използваме натрупаната печалба от тези активи през тази и през предходната година и да дадем сумата на Украйна. Това не променя особено ситуацията, защото говорим за съвсем малка част от замразените активи. Все пак те не носят годишна доходност от 50 процента от собствената си стойност. Сумата всъщност е почти пренебрежимо малка."

Замразените руски активи могат да се окажат и важен коз при преговорите след края на военните действия, когато Украйна ще има нужда от огромен ресурс за възстановяване, казва още Бенер.

"Не мисля, че сега е правилният момент да използваме замразените руски активи и да ги прехвърлим на Украйна. Съвсем правилно обърнахте поглед към края на конфликта, когато ще има нужда от огромни възстановителни дейности. Украйна ще има право на репарации и тогава би могло да се намери много по-добро юридическо основание тези активи да бъдат дадени на Киев, вместо сега. Но е много важно да направим това с неоспорими правни основания. В противен случай ще подкопаем европейския подход всеки проблем да се решава в съответствие с върховенството на закона и международното право. Напълно ясно е, че Русия наруши абсолютно всички правила с бруталната си война срещу Украйна. Това обаче не означава, че трябва да загърбим закона. Все пак трябва да е ясно: ние подкрепяме Украйна, но не сме част от тази война."

Като аргумент част от противниците на конфискацията на руските активи посочват ответни мерки от Кремъл. Все пак на руския пазар има европейски и американски стоки:

"Да, това е цената, която те плащат, за да правят бизнес при диктатура, която започна война и провежда геноцид в демократична съседна държава. Изобщо не трябва да проявяваме мекушавост към компаниите, които лобират за по-меко отношение към Русия. За близо 2 години война повечето компании са свели до нула операциите си в тази държава и повече нямат активи", коментира Якоб Киркегор и изразява мнение, че уроците от историята наистина трябва да се научат и този път Европа и Съединените щати ще постъпят правилно.

"Вярвам, че през следващите няколко седмици Европейският съюз ще постигне съгласие да осигури на Украйна 50 милиарда евро за следващите 4 години. Също така вярвам, че до месец Конгресът във Вашингтон ще осигури допълнително финансова и военна помощ за Киев. Но нека си признаем - ние на Запад нямаме нужда от парите от замразените руски активи. Имаме предостатъчно пари. От друга страна обаче, Украйна се нуждае от пари сега. За Киев няма значение дали те са от замразените руски активи или от данъкоплатците в подкрепящите го държави.

Ако се стигне до преговори, които според мен трябва да бъдат възможни единствено от позицията на военно преимущество на Украйна, със сигурност въпросът за руски репарации ще бъде поставен на масата. Това няма да бъде като Версайския договор след Първата световна война, който е задължил Германия да плаща репарации, но германската икономика не е била способна да ги изплаща. Сега руските активи вече са тук и това улеснява процеса."

Особено когато Русия многократно е доказала, че не признава подписани от нея международни договори и нищо не предполага, че когато се стигне до нов такъв, Кремъл ще промени поведението си.