На срещата на външните министри на Европейския съюз в началото на седмицата беше представена пътна карта за мир между Израел и палестинците, включваща създаване на палестинска държава. На форума в Брюксел присъстваха първите дипломати на Израел и на Палестина, както и представители на Саудитска Арабия, Египет и Йордания. Тази пътна карта би трябвало да бъде подплатена с единна позиция, но страните членки на Европейския съюз са отчетливо разединени по въпроса, отбелязва Джеймс Моран – старши сътрудник в Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел:
В Брюксел израелският външен министър демонстративно отказа да обсъжда европейските призиви и вместо това направи презентация от видеоклипове за бъдещи инфраструктурни проекти, като изкуствен остров край Газа и железопътна линия, свързваща Близкия изток с Индия. Дали това не е намек Европейският съюз да не застрашава съвместни инфраструктурни и енергийни проекти?
"По Европейската политика за съседство има много действащи инициативи и проекти, особено в енергийния сектор. Европейската инвестиционна банка и частни инвеститори се ангажират и в Тунис, Египет, Йордания и в други страни от региона. Износът на природен газ от Египет за Европа расте забележително през последната година. Не мисля, че случващото се в Газа оказва значително влияние върху това. Пълномащабна регионална война би била вече нещо друго."
И мнението на Джулиън Барнс-Дейси - директор на близкоизточната програма в Европейския съвет за външна политика:
"Голямата и непосредствена тревога в икономически план е блокадата в Червено море и потенциалния й ефект върху цените на суровините и продуктите и съответно върху инфлацията. Очевиден е рискът разрастващата се нестабилност заради войната в Газа и опасността от избухване на регионален конфликт да доведе до скок на енергийните цени. Изводът е, че докато има война в Близкия изток европейските икономически интереси ще страдат. Въпросът е дали Европа ще се заеме сериозно с преодоляване на първопричината за кризата и за предотвратяване на ескалация. Към момента не изглежда да прави кой знае какво."
Има ли Европейският съюз средства за натиск, които може да използва и всъщност - използва ли ги?
"Европа е маргинализирана по отношение на случващото се в Израел и в Газа. Никой в региона не я възприема като сериозен играч. Когато си правят сметките за бъдещето там, Европа не влиза в тях. Тя има потенциал да разгърне политическа тежест - чрез икономическата си помощ за палестинската власт и икономическите си връзки с Израел. Но заради разделението в редиците си Съюзът не успява да го направи. Няма единно виждане какво иска да се случи в региона. Говори вяло за мирно решение на основата на "две държави за двата народа", но всъщност не е готова да се посвети напълно на усилията за вземането на трудните решения, необходими това да се случи. Така че в момента Европа е много слаб играч, не слага кой знае какво на масата и няма единство, за да тласка процеса напред", казва директорът на близкоизточната програма в Европейския съвет за външна политика Джулиън Барнс-Дейси. А дали Русия и Китай печелят от подхода на Европа към Близкия изток? Отговорът на Джеймс Моран от Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел:
"Руската страна вероятно е доволна от ситуацията, в която се оказа Европа, особено що се отнася до разделението. На Русия й харесва Европа да е разединена. Нравят й се споровете сред европейците за Газа. Това също така отклонява медийното внимание от войната в Украйна. При китайците е различно - въпреки, че са съюзници с Русия. Китай е ангажиран и политически, и икономически в Близкия изток. През последните месеци той посредничи за затопляне на отношенията между саудитците и иранците, взима страната на ООН и подкрепя инициативата на арабските държави за мир в Близкия изток. Освен това Пекин също страда от случващото се в Червено море, тъй като голяма част от неговите стоки минават от там. Логично е Китай да не е толкова щастлив от разделението в Европа. По-скоро би искал тя да се обедини около арабската или някоя друга инициатива за мир. И смятам, че Китай би бил готов да си сътрудничи с Европа, макар и не непременно тясно, за постигане на мир в Близкия изток."
Джулиън Барнс-Дейси изтъква и още нещо:
"Руснаците и китайците искат да убедят Глобалния юг, че Западът има двоен стандарт на международната сцена. Руснаците оставят впечатлението, че подкрепят Хамас и други части на Оста на съпротивата, защото смятат, че така имат шанс да намалят влиянието на Запада в Близкия изток и той да загуби авторитет в световен мащаб. И наистина има силно усещане за двоен стандарт на Запада - когато сравним позициите му за Израел и за Украйна."
Двамата анализатори са съгласни, че Европейският съюз не бива да допринася за ескалация на напрежението в Червено море. Европа е най-засегната от смущенията в търговските превози по море, но може само да чака промяна в позицията на Вашингтон, казва Джулиън Барнс-Дейси. А Джеймс Моран изтъква, че ако войната в Газа спре утре, и атаките на хутите ще спрат:
"Ако европейците наистина искат да променят ситуацията, трябва да окажат натиск за незабавно прекратяване на огъня в Газа. Видяхме, че докато траеше хуманитарното примирие през ноември, регионалните сблъсъци намаляха. Другото нещо, което би трябвало да се направи, е да продължи подкрепата за политическия процес в Йемен - мирните преговори между хутите и саудитците биха могли да доведат до гаранции за поведението на последните в бъдеще. Според мен е подвеждаща идеята, че ракетните удари срещу хутите са правилния начин да бъдат спрени те. Саудитците и Обединените арабски емирства ги бомбардираха почти десетилетие, но проблемът им си остана нерешен. Така че - не мисля, че европейците биха искали да тръгнат по този път. Европейските външни министри се споразумяха в Брюксел в Червено море да бъде изпратена военноморска мисия, която да се присъедини към усилията за прекратяване на атаките на хутите. Това вероятно ще стане идния месец. Според мен към едно нещо Европа не бива да се присъединява и това е американските и британските бомбардировки на Йемен. Това би се възприело в региона недвусмислено като заемане на страната на Израел."
Снимки: архив
Военни от цялата страна пристигнаха в Атина и участват в голяма протестна демонстрация пред министерството на отбраната. Те протестират срещу проектозакона за мащабна реформа на въоръжените сили. Премиерът Мицотакис коментира предложените мерки, като каза, че са насочени в "абсолютно правилна насока“. Променя се заплащането на военните..
Джорджа Мелони ще присъства в понеделник на церемонията по подписването на мирното споразумение между Израел и палестинската страна, която ще се състои в понеделник в Египет. Това каза в предаване по РАИ 3 външният министър на Италия Антонио Таяни. Джорджа Мелони е в готовност да бъде в Египет за споразумението за примирие в Газа В..
С намаляващ брой донорски ситуации и извършени трансплантации България се включва в отбелязването на Европейския ден на донорството. По този повод тази вечер фасадите на 40 обществени сгради у нас ще бъдат осветени в зелен цвят. За да популяризира донорството, през 2024 година агенция Медицински надзор е похарчила 460 хиляди лева за концерти,..
Семейството на загиналата при инцидента с АТВ в Слънчев бряг 35-годишна жена заявява готовност за протести, ако обвиняемият излезе на свобода. В декларация близките на Христина Здравкова изразяват възмущение от искането на обвиняемия Никола Бургазлиев делото да започне отначало, като то, според текста, е входирано вчера, предава БНТ...
Противовъздушната отбрана на Украйна и руските удари по енергийната система на страната са били обсъдени по време на телефонния разговор между президентите на двете страни Володимир Зеленски и Доналд Тръмп. Това стана ясно от съобщение на Зеленски в платформата ѝ Зеленски обясни, че са обсъдени конкретни споразумения за укрепване на..
Над 200 деца от Кюстендил днес бяха прегледани от водеци медицински специалисти от столицата. Инициативата е по програмата "Детско здраве", която за период от около 13 години е дала възможност за достъп до специалисти на близо 31 хиляди деца. Прегледите правят водещи специалисти от столични клиники по уши, нос и гърло (УНГ), травматолози,..
Преназначеният за премиер на Франция Себастиан Льокорню заяви, че следващото правителство на страната ще трябва да отразява реалния състав на Националното събрание. Пред журналисти в Париж Льокорню посочи, че е необходимо да има кабинет, който да отразява реалността в парламента и да не е заложник на партийни интереси. "Имаме нужда от..
"Трудно се прави бизнес в България, даже бих казал много трудно" . Това заяви пред БНР бизнесменът Пламен Бобоков : "Няма да обяснявам защо...
Вярвам, че е възможно да има мир между палестинците и гражданите на Израел. Това заяви пред БНР Васил Димитров, наш сънародник, който беше сред..
Във Великобритания вече има случаи министерството на вътрешните работи (Хоум офис) да отнема временен статут за пребиваване на чужденци. Потърпевши са..