Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Една година от унищожителното земетресение в Турция

Мехмед Алпер: Земетресението не убива, убиват жилищата

"Нямаше нито една сграда на 40-50 години, която да пострада. Сградите, на които бяха нанесени щети, бяха само нови"

| Интервю
Снимка: Мария Петрова

На днешния ден преди една година южна Турция преживя едно от най-унищожителните земетресения в историята си. Загиналите бяха над 50 хиляди души, ранените - над 100 хиляди, а възстановяването на сринатите домове и инфраструктура ще продължи с години.

Екип на Българското национално радио посети най-засегнатия от бедствието район - турската област Хатай, както и град Адана. Редакторът от "Хоризонт" Мария Петрова и колегата от Турска редакция на Радио България Севда Дюкянджи прекараха четири дни там и разговаряха с оцелели при бедствието, доброволци, представители на местната власт и хуманитарни организации.

Как преживеният ужас и загубата на близки сплотяват, има ли мерки за контрол на качеството на строителството след земетресението и как бедствието е довело до затопляне на отношенията с България - интервю с Мехмед Алпер, представител на организацията на турците, изселили се от българските земи в района на Адана.

Мехмед Алпер ясно си спомня бедствието, поразило Южна Турция точно преди година.

"Колкото и да разказвам, човек не може да опише страха, който ние преживяхме. Рано сутринта първо ни залюля и излязохме навън. Валеше изключително силен дъжд. Прибрахме се и тогава вече удари втората вълна, която причини много загуби. Това е страх, който не може да бъде описан с думи".

Адана не е от най-засегнатите от земетресението вълни, но при него загиват и български турци от общността на около 300 хиляди потомци на изселници от българските земи, разказва Алпер.

"В Адана 18 сгради бяха разрушени по време на земетресението. Те може би не бяха много в сравнение с други места, но щетите костваха много животи. Много хора останаха на улицата. За тях после бяха направени палаткови лагери, в които нуждаещите се пребиваваха около 5-6 месеца. Някои живееха при роднини. Благодарение на помощта и на хората, и най-вече на държавата, загубилите жилища вече са устроени".

Освен от турската държава, международни и хуманитарни организации, местните хора получават помощ и благодарение на връзките си с България. 

"Специално пристигна делегация от България, от района на Лудогорието, с представители и кметове на общини, от които сме се изселили. С тях обиколихме всички зони на земетресението - Хатай, Османие, Кахраманмараш. Разбрахме, че веднага след земетресението тук са пристигнали български екипи със спасители. Нямахме възможност да се видим с тях, но сме им много благодарни и от името на нашата изселническа организация. След идването на делегацията от кметове от България те анализираха от какво имаме нужда и дойдоха с ТИР-ове помощи от България. Част от тези помощи разпределихме лично ние. Всяка помощ достигна до нуждаещите се. Много сме благодарни".

Когато поутихват първоначалната мъка и шокът, започва анализ на причините за загубата на човешки животи.

"Тази дата представлява събитие, което ще бъде урок за нас, защото всички разбрахме, че не земетресението убива. Убиват жилищата". 

Снимка: Мария Петрова

Установени са пропуски в строителството на нови сгради, разказва Алпер. 

"Нямаше нито една сграда на 40-50 години, която да пострада. Сградите, на които бяха нанесени щети, бяха само нови. От една година насам всичко вече е много по-строго. Контролът и инспекцията са много по-затегнати. Общините и местната власт се организираха и действат за контрола".

Очакването местните власти да се грижат за строителния контрол се отразява и в кампанията за местните избори в Турция, които предстоят през март. 

"Ние в Адана, както в града, така и в общините към него, по принцип сме доволни от представителите на местната власт. Разбира се, сега имаме нови изисквания към кметовете. Част от изискванията са да имат добри програми за контрола на сградите в земетръсни райони. Бедствието промени манталитета и начина на живот и възприятие на хората тук. Преди пандемията на Ковид-19 и преди земетресението предпочитаха модерните високи сгради. Сега вече хората избират къщи със зелени площи и градини. Промени се начина на мислене за качеството на живот".

Държавните власти също сериозно са затегнали строителния контрол и прилагането на наказателното преследване при неспазване на мерките, обяснява Мехмед Алпер. 

"За това действа държавата. Централната власт изрично е подготвила план за действие, както и държавна наредба за контрол, която се прилага от местната власт. Строителният предприемач, изградил една от сградите, които бяха разрушени в Адана и отнеха живота на 80 души, в момента е в затвора и е подсъдим. В процеса съдят и представителите на местната власт, които са дали разрешението за строителство преди 20 години".

Въпреки всички загуби, земетресението е донесло и нещо положително - укрепване на връзките с България и положителното отношение към нея.

"С много различна симпатия гледам към България. Там са част от нашите семейства и нашите корени. Още повече, че тези приятелски и партньорски връзки, се проявиха с това съпричастие след земетресението. Изпращам обичта си и прегръщам всички. Мога да кажа, че с голямо вълнение говоря за България, в която са родени майка ми, баща ми. Може да се каже, че това е родината на родителите ми. Имах възможност да видя Омуртаг и село Презвитер Козма, в което те са родени и вече изпитвам носталгия към тези места".

Темата на Мария Петрова в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Рилски манастир (24 декември 2024) Бъдни вечер в храма „Рождество Христово” в Рилската света обител

Димитър Митев: Вярата е неотделима от чудото, а то е като бъг в системата

" Рождество е дълго чакан отговор от човечеството докога ще бъде в това страдание, в което се е поставило с първородния грях. Смъртта вече няма жило , защото идва Онзи, който ще я унищожи. На този ден се ражда Спасителят на света." Това казва пред БНР Димитър Митев, автор на книгата "Как станах свещеник", в която разказва различни истории..

публикувано на 25.12.24 в 08:42
Георги Милтиядов

Георги Милтиядов: "Българската Коледа" е кауза, укрепваща хуманните ни ценности

"Българската Коледа" не е само концерт, не е само благотворителна кампания, а е общественозначима кауза , която сплотява обществото ни и укрепва нашите хуманни ценности.  "Българската Коледа" е инвестиция в най-важния капитал на нацията - нашите деца". Това каза пред БНР диригентът Георги Милтиядов, като сподели щастието, благодарността и..

публикувано на 24.12.24 в 19:15
Папа Франциск - 5 май 2024 г.

Папа Франциск открива Всеобщия юбилей на Католическата църква

Във Ватикана Папа Франциск ще открие Всеобщия юбилей на Католическата църква. Той ще приключи на 6-и януари 2026-а година. В Рим за целия период на събитието се очакват над 30 милиона души, Началото на Всеобщия юбилей на Католическата църква  ще започне с внушителен ритуал с отварянето на Светата врата на базиликата „Св. Петър“ в Рим, след..

публикувано на 24.12.24 в 03:41
Владимир Веков и Кръстина Иванова в студиото на предаването ''Пътувай с Хоризонт''

Как да празнуваме безопасно в планината?

Владимир Веков е многопластов човек. Работи  като оператор в Нова телевизия, но е и парамедик . Освен това се включва в организирането на спортни събития. Всяка от тези дейности го ангажира и му носи удовлетворение, като му помага да избяга от стреса на съвременното ежедневие. "Планината е много приятно място и за страхотни моменти..

публикувано на 23.12.24 в 16:27
Никола Тулечки

Никола Тулечки: ТикТок се използва масово сред младите в България

ТикТок се използва масово сред младите в България , заяви пред БНР Никола Тулечки - лингвист, експерт по данни, един от основателите на Сдружение "Данни за Добро".   По думите му от доста време се забелязва как ТикТок се налага. Той напомни изследване, поръчано от СЕМ, за дигиталните навици на българската младеж, според което 97% от..

публикувано на 23.12.24 в 12:50

Кирил Дрезов: За Балканите Украйна беше по-приемлива като голям буфер между тях и Русия

В Центъра за европейски проучвания към колежа "Сейнт Антъни" в Оксфорд се проведе семинар на тема "Значимостта на войната в Украйна за Югоизточна Европа". Един от лекторите беше Кирил Дрезов - директор на Звеното за Югоизточна Европа в Университета Кийл. "В резултат на тази война виждаме едно продължение и даже изостряне на това традиционно..

публикувано на 21.12.24 в 08:41

Игор Жалоба: Украйна трябва да осъзнае необходимостта от присъединяването към ЕС

" Украйна като държава трябва да израсне до осъзнаване на необходимостта от това присъединяване, а не да очаква, че присъединяването към ЕС ще разреши вътрешните ни проблеми ".  Това заяви в интервю за БНР проф. Игор Жалоба - председател на организацията ПанЕвропа в Украйна и професор по история, който работи в Института по история към..

публикувано на 19.12.24 в 11:55